"Целият свят, който описва Атанас Далчев , е една морална категория. Но той е и конкретна битова среда с реални хора. Те са затворени в стаята и единственият им контакт със света е прозорецът. Пътят, който тръгва от къщата, води към небитието и по него се минава само веднъж. Трите образа метафори: стаята, прозорецът и пътят, са всъщност трите опорни точки на Далчевата вселена. Битието функционира в строго определени рамки и от тях се излиза символично, в преследване на копнежа, на надеждата, на избавлението, т.е. когато дойде краят. Тази толкова потискаща атмосфера е събрала огромната енергия на човешкото страдание. ... |
|
|
Болка Прободено с игли, сърцето на игленик прилича вече - не, няма смисъл да е светла, така очакваната вечер, че от премрежения поглед сълза като прозрачно паяче по нишката на тази болка се спуска и това е краят. Васил Сотиров Васил Сотиров е роден на 31 май в София в семейството на художници. Завършил Френската езикова гимназия. Работил в Главна редакция Хумор, сатира и забава при Българското радио, списание Карикатура, Студия за анимационни филми Бояна, вестник Пардон, вестник Дума, вестник Република. Член на СБП. Безпартиен. Автор на книгите: Лъвовете никога не плачат - разкази (1981), Убийство на щурец - ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание ... Това издание е част от серията Книги за ученика на издателство Пан . Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас . Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изисквания. ... |
|
|
Настоящият том предоставя автентична и изчерпателна селекция на изящните творби, излезли изпод перото на Атанас Далчев . Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. Той е сред видните български поети и преводачи на 20. век. Автор е на поезия с ярка философска проблематика. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и руски писатели. През 1972 г. е удостоен с Хердеровата награда на Виенския университет, а две години по-късно, по случай 70-годишния си юбилей, е отличен със званието Народен деятел на изкуството и културата и с орден "Народна република България" - III степен. Отива ... |
|
|
"Един ден човек ще разбере Един ден, след като е посетил Луната, човек ще обходи и други планети. И тогава чак ще види колко хубава е била Земята и ще разбере, че е живял в рая, но не е знаел и не е оценил това." Атанас Далчев ... |
|
|
Той знае всичко за теб... включително къде ще се скриеш. Понякога най-ужасяващите престъпления се случват в най-щастливите семейства. В топла лятна вечер в едно от бостънските предградия се случва ужасно престъпление: четиричленно семейство е брутално убито. Бащата - вероятен заподозрян - се бори за живота си в близката болница. Убийство или самоубийство? Или нещо много по-лошо? Детектив Д. Д. Уорън е сигурна, че този случай крие много повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Сестра Даниел Бъртън работи в педиатрично отделение и би дала и живота си, за да помогне на малките си пациенти. Когато детектив Уорън и ... |
|
|
Докато празнува сам Бъдни вечер, пие кафе и коняк, 55-годишният професор Андершен се приближава до прозореца и става неволен свидетел на убийство в отсрещната сграда. "Трябва да се обадя в полицията - мисли си натрапливо той. – Трябва да се обадя в полицията." Но не го прави. Отива до телефона и не вдига слушалката, споходен изведнъж от усещането, че не е в състояние да влезе в ролята на изобличител. И докато той се впуска в разсъждения, взема решения и не ги изпълнява, упреква се за действията и бездействията си, пред читателя се разкрива тайната на романа. Но в разкриването на убийството ли е тя? Имало ли е ... |
|
|
Според класация на норвежкия вестник Dagbladet "Бяло като сняг" е обявена за третия най-добър криминален роман на всички времена. ... Вилхелм Тюгесен се събужда с тежък махмурлук в апартамента си в центъра на Осло и установява, че не е лесно да си спомни какво се е случило предишната вечер. Той току-що е излязъл от затвора и работи като копирайтър в рекламна агенция. В банята открива трупа на наркотрафикант със забито в окото токче на дамска обувка. Сега задачата на Тюгесен е да свали от себе си подозренията за убийство и това може да стане само чрез намирането на истинския извършител. "Бяло като сняг" ... |
|
|
Подобно превъплъщение като че ли предполага непригодност към земните предели, точно както се случва в знаменитата Андерсенова приказка с нежното морско създание. И я обрича на Завръщане в прастихията на водите, извечните, бездънните, трагичните, яворовските бездни... Като че ли самият ѝ жизнен път е заключен между стихотворението Морето (на деветгодишната поетеса) и Ела сега - последното ѝ, отново морско стихотворение, събрани в стихосбирката с емблематичното заглавие Аз и морето, съставена от Георги Константинов след смъртта ѝ... Чувството за неприспособимост към земното съществование е пронизвало ... |
|
|
Патологът д-р Мора Айлс работи с мъртъвци от години, но никога тялото на масата за аутопсия не е било... нейното собствено. Удивителната прилика с жертвата е смразяваща, но еднаквата рождена дата и кръвна група са неоспорими доказателства за нейното родство с Мора. Разследването на едно на пръв поглед обичайно убийство я въвлича в разплитането на сложна мрежа от чудовищни престъпления, извършвани десетилетия наред. Ключът към тяхното разрешаване е заложен именно във внезапното откритие на нейната сестра близначка. В екип с детектив Джейн Ризоли Мора трябва да научи шокираща история и да разбули дълбоко скрити в миналото ... |
|
|
Книгата събира изцяло три стихосбирки на Пламен Дойнов - "Балът на тираните" (2016), "София Берлин" (2012) и "Истински истории" (2000) и избира отделни стихотворения и поеми от "Висящите градини на България" (1997), "Любовникът и Маестрото" (1993) и "Post Festum" (1992), както и няколко най-ранни стихотворения. Тя може да бъде четена и като първата лична антология на Пламен Дойнов - карта за индивидуален лирически свят, начертана върху ценностния хребет на годините от началото на ХХІ век. ... |
|
|
"Обожавах да бродя из Стария град, да вдишвам дълбокия дъх на история и мистичност, наблюдавах го във всеки час на денонощието, разхождах се сред тесните каменни улички от варовикови плочи в преливащи кехлибарени тонове с коралови нишки, разглеждах мълчаливите стари сгради и дебелите зидове, зад които срамежливо подаваха клони палми и лимони. Над града се стелеше тишина, безтежност и привидно спокойствие, туристите ги нямаше, уплашени от атентатите през Втората интифада. Това ми позволяваше спокойно да обикалям и да прониквам в различни кътчета на това уникално място, да разговарям с търговците от дюкяните, които ... |
