Петя Дубарова. Избрано

Подобно превъплъщение като че ли предполага непригодност към земните предели, точно както се случва в знаменитата Андерсенова приказка с нежното морско създание. И я обрича на Завръщане в прастихията на водите, извечните, бездънните, трагичните, яворовските бездни... Като че ли самият ѝ жизнен път е заключен между стихотворението Морето (на деветгодишната поетеса) и Ела сега - последното ѝ, отново морско стихотворение, събрани в стихосбирката с емблематичното заглавие Аз и морето, съставена от Георги Константинов след смъртта ѝ...

Чувството за неприспособимост към земното съществование е пронизвало дълбоко светоусещането на бургаската поетеса, въпреки неизменната ѝ външна веселост. Под неудържимата виталност на детето, като в черна мида, се е стаявала тъжната душа на страдащия, разбунтуван човек. Затова свидетелства дневников запис на Петя в годината, когато така внезапно посяга на живота си: "Не искам да живея в заслепение... Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота, лъха нещо гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници. Григор Ленков беше такъв, бог да го прости. Защо не оцеля?" (7.09.1979 година).

Симптоматичен факт е, че тя му посвещава и свои детински стихове след срещата им през 1973^-та и втори път - На доктор Ленков през 1974 година. Дали Петя Дубарова не е била привлечена и от ранимостта на поетическото битие в лицето на своя редактор? Дали неговата смърт (мислена за самоубийство, макар истината да е друга?) не е предзадала модела и на нейното непримиримо спрямо житейската проза поведение, не е била един урок по умиране?

Какво означават предсмъртните ѝ, печални слова - измамена младост и тайна? Българският гений на завистта ли я уби? Дисциплинарното препъване на едно педагогическо наказание по време на полет ли? Възрастовата криза на превръщането ѝ от дете в жена? Или всички заедно? Един дяволски коктейл на социума, който тънкото момиче с коси на сирена трябва да изпие в бара на живота, тъй различен от сладкарница Космос на бургаските ѝ празнични разходки...

Почеркът на Петя Дубарова е блестящо определен от Минко Бенчев като: ясен, стремителен, нежно-палав и по моцартовски среброструен. Едно съчетание между таланта на вундеркинд и морската вечност... Морската стихотворка наистина е права дръзко да обявява върху тетрадките си - "Аз съм Волфганг Амадеус Моцарт!", колкото и това да смущава най-близките ѝ...

Либра Скорп
Бургас, 8000
ул. Съединение 5
office@meridian27.com

Там някъде в облаци
Поезия

• С дъжда
• Лунапарк
• На един поет
• Поете, многогърб като камила
• Поет
• Поезия
• Невинна като детско своеволие
• Тайна

Аз и морето

• Морето I
• Морето II
• Сливане
• До утрото
• Благородството
• Аз и морето
• Една солена дупка като кратер
• Убийство
• Мои часове
• Морето се боричка като коте
• Ела сега
• Нощ над града

На лятото обрекла се

• Лятото изтече като пееща вода
• Ноемврийски дни
• Докосва ме сънят
• Есенна вечер
• Нощ
• Да си горещ и снежен

Красивото на пъстрия ни смях

• Сбогом, лято
• Във клас изгасва тока
• Изгонени от час
• Зимна ваканция
• Понеделник
• Събота
• Екскурзия

И светла, и истинна

• Обич
• Водно конче
• Разсъмване
• Капките са тежки като есенни смокини
• Радостта като сълза
• След сянката
• Ден
• Нестинарка
• Влак
• Лъжата
• Моят ад
• На Ботев
• Безсмъртие
• Зимна вечер

Ето ме днес съвършено разлистена

• Улица
• В сета, богат като аквариум
• Настроение
• Момчета
• Ела, ела, да идем в Санта Крус
• Посвещение
• Пролет
• Заключваха ме
• Часовник
• На петнайсетгодишните
• Ето ме днес съвършено разлистена
• Тъмни улици мрачно снагите си вият
• Със глезени крехки

Да не позволя да ме досегнат

• Слънчев полет
• Щастие
• Мисли в час
• Нестоплян
• Изповед
• Настроение
• Утро
• Треперя ли
• Отиде си лунапарка
• Недосегната
• Под мене като грохнал мършав кон
• Измамена младост

И аз ще бъда вечно жива

• Да съм слънчево момиче
• Доброта
• Удавени звезди в морето плуват
• На моята китара
• Сън
• Желание