"Тази книга за тебе е, мило дете, най-послушно от всички дечица. В нея има пет приказки - по една за петте пръста на твойта ръчица. И така, да започнем! Виж в бялото как нещо мярка се там, зад шубрака. Туй е първата приказка - тя дава ти знак, че вече не може да чака! А каква е таз смешна опашка в раница, ще разбереш на осмата страница." Валери Петров "Свети във морето на детските игри бисерче, което ни прави по-добри..." Из книгата Валери Петров (1920 - 2014) е български поет, драматург и преводач. Той е автор на едни от най-обичаните детски приказки - Бяла приказка, Копче за сън, Меко казано, В ... |
|
|
Класическата поема на Валери Петров , прекрасно илюстрирана от Иван Димов, е истински подарък за читателите - малки и големи. ... |
|
|
Илюстрации: Росица Ралева. ... "– По стените бели ний плетем дантели и тъчем гоблени, от сребро облени. *** – Но тъй като по наште фигури това навярно не личи, то нека всички бъдат сигурни, че ние лунни сме лъчи!" Валери Петров Валери Петров е виден български поет, сценарист, драматург и преводач. Изключително продуктивен автор на лирична и сатирична поезия и на книги за деца. Известен е с блестящите си преводи на Уилям Шекспир на български език. Академик на БАН от 2003 година, той е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради "Пет приказки". ... |
|
|
"Спящата принцеса сладък сън сънува и в съня си вижда: принцът я целува. Времето минава, принцът ѝ къде е? Спящата красавица почва да старее. Ей го, принцът иде. Гледа. Отминава - кой ще ти целува бабичка такава! Седемте джудженца вадят кърпи, плачат. Нажален, подсмърча даже разказвачът." Из "Стихотворения 2007 - 2013" Валери Петров е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход. Академик на БАН (2003). Майка му е учителка по френски език, а баща му - професор по правни науки. Валери Петров учи в италианското училище в София, което завършва през 1939 г. През 1944 г. ... |
|
|
"Тази книга за тебе е, мило дете, най-послушно от всички дечица. В нея има пет приказки - по една за петте пръста на твойта ръчица. И така, да започнем! Виж в бялото как нещо мярка се там, зад шубрака. Туй е първата приказка - тя дава ти знак, че вече не може да чака! А каква е таз смешна опашка в раница, ще разбереш на осмата страница." ... |
|
|
Поемата "В меката есен" (1960) е не само великолепна социална панорама, своеобразна диагноза на българското общество през 60 - те години на XX век, но и безжалостна нравственна равносметка, саморазголване, самоанализ и в личностен план, и като естетико - художествени търсения. Тази поема се появява, когато в обществото ни започва политическо и социално размразяване. След годините на култ към личността и редица трагични деформации в развитието ни, след годините на сектантски залитания, ограничаващи свободата на индивидуално творчество, започва топенето на ледовете. С "В меката есен" Валери Петров улавя ... |
|
|
"Майска вечер в гората на градски парк. Откъм светещите зад дърветата естради, въртележки, стрелбища долитат на вълни смях, шум, пукот. На преден план ограда с вратичка отделя една частна градинка от обществения парк, който я е обкръжил почти отвсякъде. В градинката цъфти розов храст. Из парка ту тук, ту там се появяват влюбени двойки, чиито разговори се преливат един в друг. Звучи мелодията на влюбените двойки, която ще съпътства появата на двойките през целия ход на пиесата. Появява се Първата двойка. Те са съвсем млади..." Из книгата Валери Петров е между най-значителните представители на съвременната ... |
|
|
Валери Петров е виден български поет, сценарист, драматург и преводач. Изключително продуктивен автор на лирична и сатирична поезия и на книги за деца. Известен е с блестящите си преводи на Уилям Шекспир на български език. Академик на БАН от 2003 година, той е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради "Пет приказки". Сред бедите Да, имали сме и преди епохи грозни, но пък тая... Сред набора й от беди коя най-страшна е, не зная. Дали е царстващата вред агресия дебеловрата, или е тъничкият лед делящ, невидим, брат от брата? Валери Петров ... |
|
|
През 1991 година Лео е студент по история в малкия лигурски град Сардзана. Прекарва времето си в решаване на кръстословици и игри на шах с пенсиониран съдия. Докато един ден съседът му го въвлича в нещо непредсказуемо. Лео трябва да открие какво се е случило с приятеля му Малертис - антиквар, който е оставил мистериозни послания около изчезването си. Следите водят до София и Солун, до изоставена мраморна кариера и сефарадско гробище, до водовъртеж от балканска музика, темпераментни художнички и колекционери на икони. Решението на енигмата сякаш свързва Малертис с друг човек, който седемдесет години по-рано решава да ... |
|
|
"Да не би да ни спомнят, че и ние сме били от рода на хвърчащите хора." Валери Петров Надявахме се в едрата си визуална мрежа да уловим нещичко от пеперудената ефирност на стиховете на Валери Петров. Надявахме се... Текстилната чанта е изработена от 100% памук (140 g/m 2 ) с високо качество. Технологията на щампата е ситопечат, което дава възможност да се пере. Тя е с размери 41.5 / 38 / 1 cm, а дръжките са 71 cm. Колекцията "КнигоЧанти с тиранти" е проект на "Говоран" с кауза: да се популяризира четенето и да се припознае като нещо модерно. Зад проекта стоят Антон Велчев и художникът ... |
|
|
В настоящата монография "Валери Петров за себе си и другите за него" е разкрито нейното първо интервю с поета, публикувано през 1990 г., когато пада страхът от цензурата на отминалия период. Авторката разкрива сложността на последното десетилетие на XX век чрез текстове на интелектуалци като Блага Димитрова и Христо Ганев и чрез словото на самия Валери Петров пред членовете на творческите съюзи. Авторката рисува широкообхватна картина на сътвореното от поета като помества не само свои материали и интервюта с Валери Петров, но и извадки от статии на известни литературни критици и интервюта на журналисти с ... |
|
|
Макар да беше нощ, малката уличка край градския парк, на която живееха Светльови, беше цялата жълта и червена, защото цветовете на есента се виждаха и в тъмното - нещо невероятно и на което още не може да бъде дадено обяснение. Толкоз беше хубаво, че можеше да се напише за него така:"Ах, колко е хубаво! Листата са всички сякаш от блокче за водни боички: виж, ясенът, който цял в пламък червен е, се моли на бука: - Дай жълто на мене! - а жълтият бук му отвръща: - Съгласен, но дай ми ти първо червенко от ясен! И толкоз са пъстри и шарени всички, че няма в боичките толкоз понички, какви ти понички! - езикът ни даже не ... |
