"Дао е птица без крила, тя лети винаги в Безкрая. Птиците с крила летят в света. Дао е леко, защото в Дао няма земя. Дао живее в себе си, в чудния си разкош. Когато умреш в Дао, ставаш още по-жив. Когато си в Дао, умирайки живееш, защото Дао е винаги живеещо. Живея, защото съм умрял в Дао, иначе как щях да бъда жив? Открих, че когато живея в Дао, смъртта ми е жива, а животът ми е радостно умрял. Не можеш да умреш в Дао, защото Дао отсъствува. Който има Дао, смъртта му свети още тук. Най-красивото на Дао е, че не присъства, а пък ако присъстваше, нямаше да Го има. Това, че виждаш един човек, не означава, че той е жив, ... |
|
"За тази безпрецедентна стихосбирка трябва да се изкажат Ницше , Маркс и Фройд . Но и Фуко и Дельоз. Ако беше жива, щях да помоля Мария Вирхов, може би най-радикалния глас от моето собствено поколение, да ми я обясни." Марин Бодаков Станимир Панайотов (1982 г., Сливен) е философ и поет, доктор по сравнителни джендър изследвания от Централноевропейския университет, Будапеща. Понастоящем е преподавател в Школата за перспективни изследвания, Университет на Тюмен, Русия. ... |
|
Ако сте прехвърлили петдесетте, когато се погледнете в огледалото, си казвате: "Аз все още се чувствам на двадесет, коя е тогава онази зряла особа, която ме наблюдава отсреща?" Бъдете сигурни, вие сте първата, по-младата личност. Огледалото, обществото и медиите са онези, които ви изпращат нервни послания. Кого всъщност смущава сексуалността на хората, които не се перчат с тесни джинси и разголени кореми? Любовта и секса са, могат да бъдат и трябва да бъдат живи през целия ни живот! Това е посланието на световноизвестната авторка Рут Якобовиц, изградено върху собствения й опит и върху опита на хиляди жени, с ... |
|
Има на света места, където царува мракът - и не е разумно да ходиш там. Съншайн го знаеше. Но от години край езерото не беше ставало нищо страшно, а тя имаше нужда да остане сама поне за малко. За жалост, не беше сама. Изобщо не ги чу да се приближават. Което си е съвсем в реда на нещата - бяха вампири. Взеха и дрехите и обувките. Навлякоха и дълга червена роба. А след това я приковаха към стената в изоставена къща - на една ръка разстояние от тайнствена фигура, още по-тайнствена под лунната светлина. Тя знаеше, че той е вампир. Знаеше, че ще бъде неговата вечеря, а когато нощта приключи, тя ще бъде мъртва. Но на ... |
|
Български исторически роман. ... "Авитохол се отпусна. Той се опита да се откопчи от ноктите на видимия свят. Душата му на шаман се отскубна от лапите на воина. Духът му се извиси. Сега вече започна да чува и песните на феите, магически мелодии, нежни гласчета. Какафонията от птичи песни и крясъци се сля в една красива, неземна мелодия. Авитохол беше сигурен, Н'Анна се прибираше в своята земя и всички същества я приветстваха. Н'Анна обаче беше българка или поне така твърдеше. Можеше ли земята на Авалон да има за господарка българка? Не беше ли това българският саракт? Каква беше връзката на колобрите с ... |
|
Муминската долина беше потънала в зеленина, щастливи животинки щъкаха навред. Муминтрол излезе от синята муминска къща да пътешества и откри, че наблизо си имат море, а приятелят му Сниф намери пещера! Но изникна опасност - всичко стана сиво, сякаш вече не беше живо! Небето и реката, дърветата, земята, къщата... Разтревожените приятели срещнаха Снусмумрик - той притежава всичко, което го радва, дори самата Земя. После Муминтрол се запозна с госпожица Снорк и съвсем си загуби ума. Бягаха от дракон и октопод и едва не се хлъзнаха по водопад към центъра на Земята. А опасността придоби име - комета. Подивяла звезда с опашка ... |
|
Мемоар за обич, загуба и прошка. ... "Често съм казвала на татко, че е осмото чудо на света. Беше сложен по много начини, но пък простичък по други. Беше неподражаем в способността си да показва състрадание и прошка. Беше видял най-лошото у хората и все пак някак бе запазил най-доброто у себе си. Надявам се хората да се насладят на тази книга и да я оценят каквато е: честен и интимен поглед към ежедневния живот на едно несъвършено, но забележително човешко същество. Както е при великите портрети, за да се оцени дълбочината и красотата им, трябва да присъстват и светлината, и сянката. Когато започнах да пиша, баща ми ... |
|
Тъмни тайни, опасно привличане и коварни заговори на границата между истината и лъжата... Младата Клеър Ланкастър е надарена с уникален талант - да бъде жив детектор на лъжата. Затова е сигурна, че сестра ѝ - Елизабет, казва истината, когато твърди, че съпругът ѝ се опитва да я убие. Но вместо нея, умира самият той. Тялото му е открито от Клеър, заради което полицията я счита за главен заподозрян. Поради липса на доказателства тя е освободена. Шест месеца по-късно баща ѝ, когото почти не познава, я моли да се върне в Аризона. Но добрите му намерения да ѝ осигури работа се провалят, а Клеър се ... |
|
В края на XIX век, когато Алистър Кроули е създавал своята Магическа система, източникът, към който се е обърнал, е била системата на Абрамелин от Египет. От Абрамелин той е взел своите концепции за защита, очистване, евокации, одежди и т.н. Системата на Абрамелин Мага е стигнала до нас чрез един уникален ръкопис от XV век, запазен в Библиотеката на Арсенала в Париж. Този ръкопис е преведен на английски от С. Л. Макгрегър Мадърс, един от основателите на Херметичния Орден на Златната Зора. В книгата са разгледани качествата, които трябва да притежава един магьосник, избора на време и място за практическа работа, ... |
|
Как да отглеждаме вяра там, където протича животът. Предговор от Леонард Суийт. ... Църквите отдавна пробват какво ли не, за да привлекат нови и по-млади членове: ревизирани формулировки на видението, по-модерно хвалене, съвременна музика, по-енергични проповеди, по-големи и по-хубави зали. Но продължава да има толкова много хора, които не са достигнати и които не искат да идват на църква. Пък и истината е, че посещението на църква в неделя сутрин не означава задължително променен живот. Това, което ни променя, е Божието присъствие в сърцата ни. Навсякъде има лидери и църковни членове, които осъзнават, че се нуждаят от ... |
|
Наричат Хакан Гюндай "Чък Паланюк на турската литература" заради жестокия му и провокативен стил на писане, който нерядко предизвиква истинско възмущение. Роденият през 1976 г. писател постмодернист е автор на много книги, сред които са познатите на българската публика "Изхвърляне", "Малко", "Копеле", "Зиян". През 2015 година романът "Още" получава френската награда "Медиси" за най-добра чуждестранна творба. Две години по-късно режисьорът Онур Сайлак завършва филма си по драматичния сюжет за момчето, което помага на баща си в мръсния му бизнес - ... |
|
Всичко започна с една книга, но се превърна в нещо много по-амбициозно. Превърна се в проект, който ще помогне не само на хората, които ще прочетат книгата, но и на каузата "Майките в неравностойно положение в България". Всички средства, събрани от книгата, ще бъдат дарени за тази кауза. От една малка мечта на автора да напише книга идеята се превърна в мащабен проект за благотворителност и подпомагане на много български майки, които са длъжни да живеят достойно в България. Съзнанието ти е причината за всички въпроси, но душата ти носи всички отговори. Съзнанието и душата водят всекидневна битка. Тази битка е ... |