Книжовност и литература в България IX - XXI век е поредица от пет тома, в която са описани пет "сцени" от литературната и културната история на България - Средновековие, Възраждане, Модерност, Социализъм, Съвременност. Изданията очертават една синтетична картина на книжовния живот в рамките на хилядолетната българска култура. В раздел Библиотека са представени 154 литературни произведения, характерни за съответните периоди. ... |
|
|
Книгата включва не само някои знакови народни песни, посветени на магията на българската гора, но и христоматийни лирични творби на Петко Славейков , Христо Ботев , Любен Каравелов , Иван Вазов , Стоян Михайловски , Кирил Христов, Димчо Дебелянов , Асен Разцветников , Николай Лилиев , както и откъси от вълшебните пътеписи на Иван Вазов или есета и разкази на Стилиян Чилингиров , Константин Петканов , Йордан Йовков , Елин Пелин , Антон Страшимиров , Христо Вакарелски , Асен Златаров, Георги Райчев , Ангел Каралийчев , Илия Волен, Николай Хайтов , Дончо Цончев , Йордан Радичков и др. ... |
|
|
"Обичам текстовете на Бойка Асиова , нейният начин на осмисляне на видимото и невидимо битие человеческо, свежото словесно дихание на родния ѝ край. Обичам ги и ѝ завиждам - неведнъж съм ѝ го казвал - за онези нейни пърхащи сто врабчета на чистия и сладостен спомен за планински люде, естествени и първични, с естествените им и първични страсти, със странната им лексика, уж с груби помисли и действия, а дълбоко в душите си докоснати от ангелско крило. Завиждам ѝ, че знае онези забравени думи, които като полъх от Красивата котловина, полегнала в прегръдките на три планини, освежават застоялия ... |
|
|
""Хайдути" от Николай Хайтов ни дават нравствения и исторически мащаб, елементите на едно национално самопознание, което ни противопоставя на "мързеливата човешка правда" и въпреки многобройните горчиви примери е извор на исторически оптимизъм. Те ни приобщават към един свят на саможертва и благородство, издигат ни до най-светлите върхове на българщината и ни карат да изживяваме с патриотична гордост и въодушевление най-героичните и драматични епизоди на нашето историческо минало, за да не дадем да угасне в душите ни техният огън и да не забравяме с колко кръв и самоотричане е заплатено името & ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
|
Перуански записки Африкански записки Светогорски записки ... "Хайтов е един от немногото белетристи, участващи в обновителните процеси на съвременната българска проза на основата на нейните древни традиции. Чужд на външните примамки на модата, на преднамерените белетристични експерименти, тънък, ценител на старината и рядък познавач на своя край, Хайтов се оказа на първите редици на писателите с искрени модерни усилия към същността на обществените и психологически явления. В неговата проза намираме съхранен интересът към вечно живите човешки страсти, безпогрешно верен усет за човешки ценности, вроден вкус към ... |
|
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. ... "Скъпи десетокласници, Някои от творбите, които ще прочетете през тази година, могат да ви се сторят непонятни и чужди. Не бързайте да им обръщате гръб. Всяка творба, дори най-краткото стихотворение, е самостоен свят със своя логика, сетивност и дух. Опитайте се да навлезете в него така, все едно започвате нова непозната компютърна игра. Имайте доверие и търпение към създателя на играта. Ако някои врати ви изглеждат затворени - този учебник предлага ключове, които могат да ви помогнат. Вие сте обаче тези, които трябва да отворите вратите. А когато се ... |
|
|
"Творчеството на Николай Хайтов е невъзможно щ ни отмине едно особено патриотично вълнение. Писател откривател, благородно и всеотдайно влюбен в Родопите, в техните хора и легенди, в горската им красота. Напомня ни с регионалността си за добруджанския митотворец Йордан Йовков , за рисувача на Шопско Елин Пелин , за казанлъшкия вълшебник на хумора Чудомир , съперничи като „местен" автор на своя съвременник Йордан Радичков . Извежда в рамките на своите изображения хора самобитни, недовидени и недопознати преди него. И допълва с нови черти таблото на българския народен характер. Хайтов принадлежи към ... |
|
|
"Колко години Николай Хайтов дири гроба на Васил Левски? Комай десетилетия. И за какво? Да имаме клетия гроб на най-свидното чедо на нацията, да имаме още едно свято място, пред което да избършем сълза и да вдигнем чело. И какъв парадокс: всичко около това негово светло усилие бе овъргаляно в галетата на чиновническата безотговорност и сладкодумие. В нашата мила държава, в чиито канцеларии неизменно виси портретът на Апостола ни, няма и помен от светите му мощи само и само да не се скърши "научният" хатър на разни псевдокоминтерновци, европофони и безродници." Никола Радев ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 17 тома" на издателство Захарий Стоянов . ... "Ако внимателно прочетем дневниците на Николай Хайтов , ще видим, че тяхното значение не е толкова и не е само в отразяването на лични творчески планове, авторови размишления, случки и събития с по-мащабно или по-камерно звучене. Те са своеобразна хроника на изминалите години. В тях невидимо присъства движението на обществените процеси, сложните разслоения и трансформации в общественото съзнание на българина. Тези дневници са и опит да се улови духът на времето и в повечето случаи, трябва да признаем, това е ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
|
"Обичам книги като новата на Бойка Асиова "Лудовица". Уж е само сборник с разкази, но е много повече - книга за всичко, от онези, рядко срещаните, които не се интересуват от жанровете и са белег на зенита на писателския талант. Тези разкази са като угнили круши - когато крушата е най-сладка. Като изделието на медникар са - дълъг труд с леко търпеливо почукване на длетото. Вътре има хора от различни времена, които са толкова пълнокръвни, че можеш да ги пипнеш. И такъв хубав език, че изведнъж разбираш - гласът на Бойка Асиова не е само нейният авторски глас, а идва от много дълбоко. Или, ако цитираме от ... |
