Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
|
Разредени матрици Оптимизация с Optimization Toolbox Графичен потребителски интерфейс Инструментариум на програмиста ... |
|
Помагалото е част от поредицата "Да свирим на китара". ... Учебните пособия "Да свирим на китара - част 1", "Да свирим на китара - част 2" и "Да свирим на китара - част 3" ще ви въведат плавно и неусетно в неповторимия свят на китарата - най-универсалният и един от най-популярните музикални инструменти. Съдържателният и прецизно подбран материал способства за изграждането на стабилни изпълнителски навици и за създаване на добър музикален вкус. ... |
|
Най-прекрасният от творческите светове на българската проза е този на Йовков. Свят, изпълнен с епическа мъдрост, красота и хармония. Българският разказ при Йовков (след Вазов и Елин Пелин) достига третия си голям връх. Този връх е и художествено най-зрелият и поставя Йовков до такива световни майстори на жанра като Чехов , Мопасан , Бунин , Шърууд Андерсън, О'Хенри , Хемингуей ... "Мъдрецът наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беще преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, нещастия е пълен този свят, но все пак има нещо, което е хубаво - което стои над всичко друго - любовта между ... |
|
"Можем ли да си представим какво би било без Вазов от Освобождението насам? Какво празно щеше да бъде цялото това време, колко просто и безсъдържателно! Защото оттогава и до днес не се роди друг мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи и запечата така неуклонно, така ритмично и така завършено всички борби и идеали на тая епоха, всичката ѝ гордост от сенките на миналото, всичката ѝ вяра в бъдещето, всичката ѝ наивна радост и трагична скръб в настоящето. Неговото име бе символ. Той беше гигант и блясъкът на неговото чело се виждаше от всички поломени грани¬ци на нашето ... |
|
В "Парерга и паралипомена" е включена "Афоризми за житейската мъдрост", която превръща не особено известния мислител в прочут философ. ... От сравнително скромната цел да се опише животът, да се дадат принципите на една по-цялостна философска антропология, възпитателят Шопенхауер плавно преминава към наставленията за живота - за възможно най-разумния начин да се прекара онзи отрязък от време, който ни е даден от раждането до смъртта. И в това отношение ненадминати по сила и блясък са неговите "Афоризми за житейската мъдрост". Сам Шопенхауер е далеч от идеята за етическо-назидателен трактат. ... |
|
"Пред нас са текстове, в които се споделя не емоционалното преживяване на автора на есето, а едно задълбочено разбиране за изкуството като специфичен език. Дали това се дължи на умението на Гранитски да схваща "качеството" във всеки вид изкуство, дали той се учи на анализа в общуването си с творци и изкуствоведи, дали разполага с необходимото за всеки критик (макар и рационално необяснимо) "усещане за изкуството"? Не зная, но анализите на Гранитски са изключително сериозни и задълбочени. Както на равнището на "формално" разнищване на търсенията, така и особено на светогледно ниво. ... |
|
Основни понятия, изследвания и хипотези. ... "При разгадаване на символната система на Идзин има определени идеи, които по някакъв начин древните мъдреци са изразили чрез образи. Начинът на изразяване, когато става дума за запис, може да добие две форми - изказ или образ. За да познаем символите сами по себе си, трябва да тръгнем от образа на тези обекти и да видим какво ни разкрива той. Когато разберем това, ще започнем да разбираме и съдържанието, вложено в тези символи. През 1985 г. представих първия си коментар върху Идзин на учителя ми Стефан Хинков и го запитах: "Какво ще правим с българските изследвания ... |
|
"Човешката глупост и лекомислие не са от вчера. Но в Елин Пелиновия смях няма никакви резки ноти, сарказъм и злъч, нищо осъждащо. В неговите приказки глупостта, суетата и лекомислието не водят до трагични последствия. Неговите глупави баби и дядовци са толкова нашенски, родни, сякаш са част от самите нас, от нашето собствено минало, че на него не му дава сърце да ги съди. Те са неотменна съставна част на народния бит и му придават своеобразна прелест и колорит. Те са наказани от глупостта си, но най-често това са поносими неприятности."Кръстьо Куюмджиев ... |
|
Когато три приятелки импулсивно купуват лотариен билет, те изобщо не подозират, че животът им ще се промени, нито, че за всяка от тях най-голямата печалба ще бъде любовта. Кит Авърин е всичко друго, но не и комарджийка. За нея открай време най-важното е спокойната и сигурна работа в университета и развитието ѝ като учен. Неочакваната печалба от лотарията не променя с нищо ежедневието ѝ, с едно изключение: парите са добре дошли за нуждаещата се от сериозен ремонт къща, която възнамерява да си купи. Работата по къщата ѝ създава предостатъчно грижи, докато един смущаващо красив, очарователен и решителен ... |
|
В настоящата трета част на книгата са описани биосензори, сензори за радиация, интелигентни сензори и сензорни интерфейси, схеми за формиране и обработка на сигналите от първичните сензорни преобразуватели и основните материали и технологии, използвани за изработването на сензори. Въпреки огромното количество информация настоящата книга не изчерпва всичко по тематиката. Тя е създадена с насоченост за обективно представяне на информацията относно съвременните сензори и сензорни технологии и тенденциите за тяхното развитие и внедряване от водещи в областта фирми производители. Сензорите и сензорната техника са в процес на ... |
|
Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |