Късметът на начинаещия

Късметът на начинаещия Кейт Клейборн Времетраене: 1:02 мин. Джералд Даръл Времетраене: 0:56 мин. Моето семейство и други животни Джералд Даръл Времетраене: 0:52 мин. Живот в скалите Мария Лалева Времетраене: 0:55 мин. Премълчани истини Колийн Хувър Времетраене: 0:57 мин. Джоджо Мойс Времетраене: 1:27 мин. Отслабвай с кето за начинаещи Нина Златкова Времетраене: 1:02 мин. Отново към теб Б. К. Борисън Времетраене: 1:16 мин. Към себе си нежно Олга Примаченко Времетраене: 0:53 мин. Всичко за любовта Джоана Болури Времетраене: 1:14 мин. Комунистическите концлагери и политически затвори в България. Справочник Борислав Скочев Времетраене: 1:08 мин. Палачинкова къща Строубъри Пач Лори Гилмор Времетраене: 1:16 мин. Алгебра на богатството Скот Галоуей Времетраене: 1:03 мин. Неприлично за дама убийство Робин Стивънс Времетраене: 1:19 мин. Ламин Ямал. Момчето чудо Лука Кайоли, Сирил Коло Времетраене: 1:28 мин. Ръкопис 2244 Гергана Лаптева Времетраене: 1:24 мин.

Когато три приятелки импулсивно купуват лотариен билет, те изобщо не подозират, че животът им ще се промени, нито, че за всяка от тях най-голямата печалба ще бъде любовта.

Кит Авърин е всичко друго, но не и комарджийка. За нея открай време най-важното е спокойната и сигурна работа в университета и развитието ѝ като учен. Неочакваната печалба от лотарията не променя с нищо ежедневието ѝ, с едно изключение: парите са добре дошли за нуждаещата се от сериозен ремонт къща, която възнамерява да си купи. Работата по къщата ѝ създава предостатъчно грижи, докато един смущаващо красив, очарователен и решителен корпоративен агент за подбор на персонал не се появява в лабораторията ѝ и успява да си проправи път в сърцето ѝ.

Бен Тъкър с изненада установява, че ученият, когото иска да привлече в "Бомон Матириълс" е млада жена, при това красива и с остър ум. Да я убеди да приеме високоплатена работа във фирмата, за която работи той, се оказва по-трудно, отколкото е очаквал, но той няма нищо против да вложи повече време, особено след като му предстои да прекара лятото в родния си град заради злополуката, сполетяла баща му. Ала колкото повече време прекарва там, толкова повече въпроси изникват за собственото му бъдеще и кой ще бъде в него.

Скоро хладното начало между Кит и Бен се превръща в горещо привличане, което не могат да отрекат, и да открият своето щастие в любовта, може да се окаже всичко, което винаги са търсили.

Кейт Клейборн има късмета да прекарва дните си в четене и говорене за прекрасни книги. Когато не прави това, тя пише или мисли да пише такива, или си спомня какви редакции трябва да направи по тях. Кейт е щастливо омъжена и отглежда куче. Историите, които Кейт иска да пише, са онези, които могат да накарат читателите да се смеят и да въздъхнат щастливо - в които героините са смели и се справят с предизвикателствата на живота, редом със своите приятели. Героините ѝ имат сложни семейни отношения и срещат добри мъже, които виждат какви прекрасни жени обичат.

В интервю за РТ "Бук Ривюс" Кейт Клейборн споделя, че със сюжета, който се базира на печалба от лотария, е искала да покаже за какво наистина мечтаят хората. Всеки някога е водил подобен разговор, какво би направил, ако спечели голяма сума пари. И в тези разговори се прокрадват истинските желания, онези неща, които не могат да се купят - а любовта със сигурност е едно от тях. Истории на три приятелки, при които настъпва неочаквана промяна и спечелвайки от лотарията, те могат да помислят за какво наистина копнеят в живота, да преосмислят целите си и пътя, по който могат да ги постигнат.

"Плавният ритъм, добре изградения сюжет и непринуденото очарование превръщат "Късметът на начинаещия" в почти съвършен любовен роман. Кит е реалистична героиня, с която е лесно да се идентифицираш - интелигентна и стеснителна, с остроумие и чувство за хумор, които изпъкват във вътрешния ѝ монолог. Главният герой, Бен, е сложен и многопластов, той носи в себе си сенките на изпълненото си с гняв юношество.

Взаимоотношенията между Кит и Бен се развиват бавно и постепенно, като това дава възможност да се балансират многобройните препятствия по пътя към щастието им. Книгата е впечатляваща от самото начало и нито за миг не разочарова, докато води читателя към изключително удовлетворяващия си край."
РТ "Бук Ривюс"

"Така и не можеха да си спомнят чия всъщност беше идеята да купят билета. Което беше дразнещо не защото която и да било от тях имаше намерение да предяви специални права върху него (каквото и да бяха забравили за онази вечер, никоя от тях не поставяше под съмнение факта, че билетът бе и за трите и че ако по някаква случайност спечелеха, щяха да си разделят печалбата поравно). Не, дразнещо бе, защото не беше в стила на никоя от тях дори да ѝ хрумне да купи лотариен билет.

Не че Кит беше от онези, които биха ти цитирали статистически вероятности, но за сметка на това беше талантлив учен, занимаващ се с научноизследователска работа, а всеки, надарен с поне малко изследователски талант, знае, че да разчиташ на печалба от лотарията, не е най-разумното нещо на света. Освен това, от трите тя бе най-прагматичната по отношение на парите. Все още живееше в скапан едностаен апартамент над "Еднооката Бети", кълнейки се, че няма да си купи собствено жилище, докато не изплати определен процент от студентските си заеми и не разполага с поне двайсет процента от цената на бъдещето си жилище. Невъзможно бе идеята да е дошла от Кит.

Зоуи беше най-импулсивната от групичката им; тя пееше в караоке заведения, хвърляше стрелички с всеки брадат хипстър в бара, който я поканеше, винаги си поръчваше специалитета на деня и всяка година ходеше на почивка в далечни, екзотични места. Ала освен това, Зоуи беше най-успялата от тях и не се нуждаеше от пари, а определено не беше от онези, които искат повече от онова, от което вече имат достатъчно. На Зоуи и през ум не би ѝ минало да си купи лотариен билет.

Гриър пък смяташе, че лотарията носи лош късмет. Всъщност тя смяташе, че доста неща носят лош късмет: обикновени неща като черни котки, да минеш под стълба и шапка върху леглото. Имаше обаче и други: златни рибки, стари метли в нови къщи, опали, свещи с два фитила. Обикновено понасяше закачки за тези си суеверия, но и Зоуи, и Кит ясно помнеха как веднъж Гриър беше казала, че лотарията наистина носи лош късмет – била гледала предаване по TLC. Гриър отказваше да си запише час за лекар на тринайсето число от месеца, така че беше просто невъзможно да си купи лотариен билет без солидна доза увещаване.

И все пак, ето че си бяха купили лотариен билет. Имаше дори неясен запис от охранителна камера, на който се виждаше как го правят трите заедно, в минимаркета на Седма улица. Изглеждаха солидно почерпени (и действително беше така; щастливият час у "Бети" наистина си го биваше), което беше смущаващо, но може би не толкова, колкото фактът, че освен това бяха купили дванайсет сникърса, пакет царевичен чипс и кутия с тампони. Един от местните новинарски сайтове беше качил кадър от записа с надпис: "Приятелки откриват, че най-доброто лечение за предменструалния синдром е джакпотът". Зоуи искаше да ги съди за тази шегичка и тъй като беше адски преуспял адвокат, несъмнено така щеше да се развихри, че сайтът щеше да бъде заличен от интернет завинаги, ала Кит (най-малко от трите искаше случилото се да се разчуе) беше изтъкнала, че това само ще привлече още повече внимание към цялата история.

Всичко, което искаха, когато научиха, че са спечелили (Гари от минимаркета се беше обадил на Бети, Бети се беше обадила на Кит, а Кит се беше обадила на Зоуи и Гриър), бе да асимилират първоначалния шок, да приберат своята част от печалбата възможно най-тихомълком и да се опитат да осмислят този свой нов живот.
Ала всичко това дойде по-късно.
В началото бяха те, трите, в заведението на Бети, където се срещаха почти всяка сряда вечер през последните четири години. След седем алкохолни напитки, две чинии с начос и ужасния ден, който и трите бяха имали, в един момент някой беше споменал лотарията тази вечер. Може би посетителите в бара го бяха обсъждали - джакпотът беше достигнал рекордни размери, тъй като от дълго време никой не беше печелил, но предишната седмица двайсет пощенски служители от съседния щат бяха прибрали четиристотинте милиона. През уикенда бяха дали пресконференция, на която изглеждаха слисани и щастливи, и мъничко смутени, че ги снимат. Беше голяма новина и май никой не можеше да се сдържи да не поговори поне малко за променящите живота последици от това да спечелиш подобна сума.
– Шестима от тях заявиха, че ще продължат да работят – каза Гриър, посягайки към току-що донесената чиния с начос. – Представяте ли си само? Печелите четиристотин милиона долара и на следващия ден отново тръгвате да разнасяте поща.
– Е, всъщност, двеста четирийсет и осем милиона – каза Зоуи. – Данъци.
– Аз бих продължила да работя – каза Кит.
– Знаем, миличка. – Гриър потупа ръката на Кит с обич. – Ти и онзи голям микроскоп сте неразделни до края на дните ви. Най-великата любовна история на века.

– Аз не бих. – Думите на Зоуи прозвучаха по-твърдо, отколкото вероятно някоя от тях би очаквала, защото Зоуи обичаше работата си и я вършеше забележително добре. Тя махна презрително с ръка. – Живот, изпълнен със спа процедури и стриптийзьори, сигурна съм.
– Иисусе, Зоуи – разсмя се Кит. – Защо мислите ти все се насочват към стриптийзьори?
– Мисля, че онзи филм, "Професия: Стриптийзьор", пренастрои мозъка ми.
– Поне един от онези двайсетимата ще направи нещо подобно – каза Гриър. – Е, може би няма да са стриптийзьори. Но ще прочетете как някой от тях си е купил каравана за шест милиона и позлатен пикап или нещо такова.
– Не съдете, за да не бъдете съдени – каза Бети, плъзвайки татуираната си ръка между тях, за да допълни халбата на Гриър. Намигна им, което беше запазената ѝ марка, когато сервираше питиета. Всъщност, Бети имаше само едно око; другото беше наистина убедителна протеза и всички редовни посетители на заведението ѝ бяха чували от нея различна история за това как го беше изгубила. – Веднъж го прочетох върху едно магнитче за хладилник.
– О, изобщо не съдя – посмути се Гриър, не че Бети имаше каравана за милиони или позлатен пикап. – Искам да кажа, хората могат ами, могат да правят каквото си искат. Никого не съдя!
Такава си беше Гриър – лесно бе да я накараш да почувства, че е казала нещо не на място, и все се извиняваше. Зоуи ѝ повтаряше, че трябва се отпусне, но засега Гриър не беше станала по-самоуверена.
Бети се усмихна и зад яркочервените ѝ устни се показаха бели зъби.
– Просто се закачам. Е, какво бихте направили вие, момичета, ако спечелите от лотарията?
Последвала бе пауза, очевидно прекалено дълга, защото Бети беше свила рамене и бе заявила:
– Е, вие си изяснете този въпрос, докато аз отида да сервирам още няколко питиета.

След това се беше отдалечила, полюшвайки се в ретро роклята си с десен на резенчета лимон, лайм и портокал, гарвановочерната ѝ коса – вдигната в прическа "Помпадур". Като се изключеха татуировките, Бети беше като излязла от някой ретро плакат, от онези, които даваха на войниците волята да продължат.
– Явно не е чула за стриптийзьорите – отбеляза Гриър.
– Сериозно обаче – каза Гриър. – Какво бихме си купили?
Нова пауза, в която и трите отпиха от чашите си. В някой друг ден навярно биха последвали примера на Зоуи и биха се отдали на всякакви абсурдни, декадентски фантазии – от онези, в които се опитваш да сметнеш колко чифта обувки би могла да сместиш в дрешник с размерите на сегашния си апартамент, дали би могла да си позволиш частен самолет, колко вероятно бе да успееш да купиш рядко бижу с историческа значимост.

Ала точно този ден, когато Кит беше прекарала два часа в чистене, след като в апартамента ѝ се беше спукала тръба, когато Зоуи, не за първи път, бе гледала как голям човек плаче на конферентната маса, а за трети път в рамките на една календарна година Гриър беше решила да напусне работата си, никоя от тях не беше в особено декадентско настроение.
– Къща – каза Кит, ала онова, което си мислеше, беше дом.
– Приключение – каза Зоуи, ала онова, което си мислеше, беше прошка.
– Образование – каза Гриър, ала онова, което си мислеше, беше свобода.
Така че, в крайна сметка, нямаше особено значение коя от тях бе предложила да добавят лотариен билет към покупките си в минимаркета. Онова, което имаше значение, бе, че всяка от тях бе чула желанието на другите.
И никоя от тях нямаше да позволи на приятелките си да пропуснат тази възможност."
Из книгата

Ибис ЕООД
София, 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев 11
info@ibis.bg