Под общата редакция на чл.-кор. проф. д-р Иван Гранитски и д-р Панко Анчев . ... Сън за щастие , Епически песни , На острова на блажените ."Пенчо Славейков е един от най-сложните и противоречиви поети в българската литература от края на XIX и началото на XX век. И до ден днешен той не е приет еднозначно като значим и епохален творец, определящ характера и посоката на движение на българския литературен процес след Освобождението. Причината според мен е, че още не е разбран. Явлението П. П. Славейков показва, че българската литература окончателно е навлязла в своята модерност и затова толкова шумно и драстично ... |
|
Етногеографското познание се заражда още в Древността (средата на I хилядолетие пр. Хр.), когато се заражда и научното познание въобще. Названието на тази област от научното познание произлиза от три гръцки съставки: "етнос" (народ), "гео" (земя) и "графос" (описание). В буквален превод Етногеография означава описание на народите на Земята. Още от Древността е съществувала тясна връзка между географията и етнографията, защото културните особености на различните общности от хора са били обект на интерес, наблюдение и описване от страна на древните географи. Същевременно този интерес се е ... |
|
"Тези разкази на Йордан Славейков са изпълнени с друга форма на любовен копнеж - копнежа на живия по мъртвия, копнеж, който не може да бъде осъществен и затова може да продължи до безкрай. Тяхната обща тема е сблъсъкът със смъртта в състояние на силна любов. Или не сблъсъкът, а онова състояние на живия, в което той започва да опознава новозародилия се копнеж по завинаги недостъпния друг." Зорница Христова "Сигурен бях, че след романа си Последна стъпка - един от най-пронизващо острите текстове, които съм чел от български автор - Йордан Славейков няма да предложи нищо по-щадящо на читателите. ... |
|
"Пенчо Славейков не беше само поет. Силата на неговия дух не се изчерпва само в областта на поетическото творчество. До края на живота си той се бори упорито за създаването на една по-висока духовна култура. В тази борба той прояви и необикновена воля, и съзнание, което го издига високо над нашата действителност. Нищо не можа да сломи тая воля - нито страданието, нито безмислостните удари на съдбата, нито жестокостта на нашите условия. За него беше ясно, че духовната действителност, сред която се задушаваме тук и в която се обезличаваме, трябва да бъде превъзмогната преди всичко в съзнанието ни. Може би тая ... |
|
Вторият том включва стихотворения и поеми."Аз не познавам друг български поет, който тъй отблизо да е сроден с цялостната народна душа и тъй дълбоко да е почувствал нейната мощ. Той а обичаше той живееше с нея - за него възпроизвеждането на тая душа се налагаше не от литературни съображения, не от изискванията на някоя школа, а от една дълбока вътрешна потребност. Когато изобразява нея, той изобразява в същото време и себе си, слива се всецяло с нейната стихия, без да се обезличава, без да жертва своята индивидуалност. Не трябва да се забравя, че Слвейкова големият художник се обуславя от една мощна индивидуална ... |
|
Изданието съдържа преводите на Пенчо Славейков . Книгата е част от поредицата Съчинения в 5 тома от издателство Захарий Стоянов . ... |
|
Книгата включва: предговор от Мария Бейнова ; биографична справка за автора и неговото творчество; Пенчо Славейков в спомените на своите съвременници; мисли на Пенчо Славейков; фрагменти от литературната критика за Пенчо Славейков; фрагменти от литературни анализи за творчеството на Пенчо Славейков; избрана библиография за ученика. Книгата е част от поредицата "Библиотека на ученика" на издателство "Скорпио". ... |
|
"Истинският човек според индивидуализма на П. П. Славейков е силен, но сам. Самотата му придава могъщество, независимост и решителност. Той се самоосъзнава като стоящ над "презряната тълпа", понеже му пречи да разгърне способностите си. Сега се проявява друга воля за свобода и независимост, различна от тази на възрожденското време. Само "свръхчовекът" е способен и достоен за тях, защото няма да ги опорочи с някакво служение на тълпата, а ще ги вложи в духовни творения. Те ще преодолеят низостта, повседневността и посредствеността на живота на "фасулковците". Но това не става. ... |
|
"Романът Последна стъпка е монотонно болезнен: стъпваш изречение след изречение - все стабилни и еднозначни - и изведнъж усещаш под читателското си ходило изречение, което,като отлепена плочка от тротоар, те опръсква с калта на живота. Българският живот. Животът на моето поколение. И моите собствени тайни започват да се боричкат не на шега с откровеността, с неприятната откровеност на Йордан Славейков, докато се предадат в битката с този текст. Докато приемат настървените истини в Последна стъпка - не само истини за карантията на Прехода, но и за моята собствена самота и моя собствен страх. И за мен основният въпрос ... |
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Томът съдържа ... |
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. В "На острова ... |
|
Оформлението е дело на Кънчо Кънев, постарал се заедно с удоволствието да държим в ръцете си първата книга-мистификация в нашата литература, да усетим и духа на онова класическо време, което я е родило. Когато намиращият се в Париж заради смъртта на любимата му Мина Пейо Яворов получава антологията, той не успява да сдържи емоцията си въпреки покрусата, която владее духа му: "Гледам На острова... и изпитвам чувството за нещо извършено въпреки времето и мястото. Разгръщам я и ми се струва, че нашата литература почва от днес. Едно лудо желание ме тласка да се кача на Айфел и да я покажа от там на цяла Европа." Все ... |