Версия Тревога преминава през сърцата като пустинен суховей. И ето, оживели времената при теб ме връщат, Галилей. ...Пред оня страшен съд уж бил си казал, че все пак, тя си се върти. Едва ли! - Тази всеизвестна фраза не би сглупил да кажеш ти. Излишно е било! - Той, съдията е знаел сам, че се върти. Но много му е трябвала лъжата, та своя храм да защити. Така се е родил под небесата поредният човешки срам. ...Защото никоя лъжа пресвята не е спасила никой храм! Добри Жотев ... |
|
|
Бяло Бяло. Чисто. Нежно. Като постъпка, като чувство, като дантела на бяла рокля, като бреза, като въздишка, като водолей, като орхидея, като сълза, като лист от непрочетена книга. Такова бяло... чисто бяло, като сняг!" Нася Георгиева ... |
|
|
Съставител: Христо Караславов . ... "Когато много ме боли, България си смислям. В нея по върховете сняг вали, по долините слънце грее. Страдания и изпитни тя винаги е надживявала и пойни птици и сърни на хората е подарявала. Да, тя е бедна. Но е в нас. И ние в нея. И обичаме болежките ѝ. Своя глас и всичко свое ѝ обричаме. В големия ѝ тежък ход и аз до някоя година единствения си живот като през угар ще премина. Миг само ще ме заболи. Ще бъда като зърно в нея. И дълго сняг ще ме вали. И дълго слънце ще ме грее." Андрей Германов ... |
|
|
Веднага след приемането на Търговския закон в продължение на повече от 25 години проф. Герджиков е първият преподавател по търговско право и един от най-любимите професори на студентите в Юридическия факултет на Софийския университет. А почти 30 години по-късно имаме удоволствието (и забавлението) да съпреживеем търговското право, представено от професора в мерена реч. Търговското право в стихове? Начинание доста амбициозно и на пръв поглед почти невъзможно. По думите на самия автор: "гигантско количество правни повели - способно дори да те смаже", "обемно и дяволски сложно"... С таланта и ... |
|
|
"В чудесните стихове, с които Славица Гаджова Свидерска картографира себе си, откриваме целия свят: от Охридско до Африканско и до Арктично стихотворение, от домашните архиви на телата до убежищата на страха. Свидерска е македонска, но и космополитна поетеса с неповторим творчески почерк. С лекота и непринуденост тя постига завидна дълбочина и високо качество в поезията си. Всяко стихотворение в тази книга е откровение." Владимир Левчев "Издигайки своя мощен, безкомпромисен глас срещу всякакви вариации на политиката на страха, авторката успява да закотви и победи страха, не с отчаяние, бягство или ... |
|
|
"В тази книга Хайри Хамдан убедително доказва както доброто владеене на българския език, така и специфичното лирическо отношение към действителността, пълно с философски инвенции. Освен това авторът има блестящ усет за детайла и склонност към афористични обобщения. Считам, че тя ще обогати българската литература с особен вид чувствителност и новаторство." Бойко Ламбовски "Не случайно стихосбирката носи заглавието "Един живот не е достатъчен": да, един живот не стига, за да се обхванат в дълбочина и в изпълнени пространства тези два хем така приличащи си, хем и толкова различаващи се свята, ... |
|
|
В тази книга са събрани стихотворенията на патриотичния поет Добри Чинтулов , които оживяват като маршове на победата и се пеят и днес. В нея са дадени на достъпен език за най-малките читатели някои автобиографични данни за автора и неговото творчество, любопитни факти и богат снимков материал. Важно е всяко българче да знае, че песните, които пее в клас като "Вятър ечи, Балкан стене" и "Стани, стани юнак балкански, са дело на родолюбивия творец в нашата литература, който рисува олицетворения образ на юнака, на Балкана, на майката на врага. Те предават духа на времето и патриотичните чувства на гордост и ... |
|
|
Книга за великото дело на братята Димитър и Константин Миладинови."Имената на братята Димитър и Константин Миладинови от Струга са неотделими от историята и духовното възмогване на българския народ. Това се дължи на крупното им дело на пламенни родолюбци, просветители, общественици и борци за национална независимост. Те са един от върховете на нашето Възраждане през XIX век, когато заедно със своите сънародници започват борба против гръцкото духовенство, борба за признаване на българската националност в пределите на Османската империя. Навсякъде воюват срещу гръцката асимилаторска политика и защитават идеята за ... |
|
|
"Обрат-но в себе си" е втората ми поетическа книга. Заглавието ѝ дойде съвсем естествено, след като първите ми стихове, събрани в книга, носеха името "Думите ме носят". Следвайки онази невидима нишка на сътворяването на собствения ни живот, те вече ме бяха отнесли на хиляди километри от България. Там, на средиземноморския бряг, където сред пясъка, слънцето и безкрайния лазур на един друг свят аз се учех да живея на друг език. И както детето първо усеща със сетивата си, после се учи да ходи и чак след това да говори, аз надграждах жизнения си опит... с изначалното познание. Бях едновременно и ... |
|
|
Смело книжката вземи, страниците разгърни, в пътешествие чудесно с мен сега се отправи. Там приятели срещни, посети места прекрасни. Хич недей се ти бави, стиховете прочети. Блясъци Виж навън как тържествува слънчевата светлина, всичко в блясъци облива като в приказна страна. Лъскави листенца трепкат - късчета огледалца, и дърветата обръщат с ореол на божества. По пътечката планинска слюдени скали блестят като ледени парченца - светлини от тях струят. И морето тържествува под златистите лъчи, то водите си вълнува - цяло в бисери искри. И росата свежа сутрин, капчиците от дъжда, и снегът натрупал зиме, на висулките ... |
|
|
"Кратка книжка, която задълго задържа вниманието ми: Със свободата си. Да Е и да пише: не се вплитам в навалицата. Да не се интересува как текстовете ѝ ще бъдат четени: стихотворения или реплики в писъмца до... До когото трябва. До нас. До себе си. Свободно да заиграва: с местоимения вместо имена, с чувства и надмогвания, със всяка вътрешна ситуация (външните обстоятелства са обикновени, нечии чужди игри. Това, което Е). Разбиране, несуетност, кураж. Ми бодливи думите отвързани, сянката ми непревита. Браво Светла!" Екатерина Йосифова ... |
|
|
Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
