"Би могло да се каже, че днес съществуват три основни тези относно появата и развитието на човека. Първата, която за съжаление вече не се счита за актуална от една значителна част на човечеството, е тезата на религиите, според която ние - хората, сме еднократен акт на божествено, свръхестествено сътворение. Другата теория е тази на официалната наука, която влага всички сили и ресурси, за да ни убеди, че Homo sapiens като единствено мислещо същество е преминал през няколко еволюционни фази и чрез естествения подбор е стигнал до сегашното си ниво на развитие.
Според третата, алтернативна теза би могло да се каже, че развитието на човешката раса по Дарвиновия модел е било прекъснато на определен етап и там някъде, в праисторическото ни минало, генетичният ни код е бил манипулиран до такава степен, че е променил завинаги хода на естественото ни развитие. Тази теза е предизвикателство към всеобщо приетата теория за човешката история, към начина по който възприемаме действителността и лекотата, с която тези възприятия могат да бъдат повлияни или направо манипулирани. Но стотици находки все още не са унищожени или подложени на забвение. Стотици находки просто не могат да бъдат скрити, а те показват, че нашата планета е била населявана от много, много по-древни времена и човешката еволюция се е случила по малко по-различен начин...
Като оставим настрана множеството неизвестни и дискусионни моменти в нашите знания за първобитните хора, самият съвременен човек - Homo sapiens изглежда в много отношения странник на Земята. И не само той. Всеки микробиолог ще ви каже, че живата материя съдържа твърде малко от химичните елементи, които изобилстват на Земята и твърде много от онези елементи, които рядко се срещат на нашата планета. Това е факт. Кроманьонецът, както вече споменах, израства изведнъж и се различава коренно от своя официален предтеча питекантропът. Той разполагал с оръдия и оръжия от дърво и кост, обличал се в кожи и живеел в организирани патриархални кланове. Погребвал своите мъртви и имал някаква форма на религия и философия за живота и смъртта. Създавал скулптури и рисунки за собствена себеизява. И ако погледнем генерално на нещата, би трябвало да признаем, че появата на съвременен човек само 700 000 години след Homo erektus е абсолютно неправдоподобна и необяснима.
Защото, ако следваме еволюционната теория, би трябвало днес да живеем още в първата първобитно-общинна фаза, че и много по-назад. Тъй като при установените темпове на еволюционното развитие би трябвало да изтекат около два милиона години, докато усвоим употребата на други материали, освен камъка. И още около десет милиона, за да изучим математиката, а ние само 50 000 години след неандерталеца вече летим в Космоса. Разсъждавайки върху всички тези и много други въпроси, Теодосиъс Добжански в своето капитално изследване Еволюиращото човечество стига до заключението, че Съвременният човек има много фосилни далечни роднини, но не и прародители..."
Из книгата
