"Мимолетно прелестни сме на земята" е писмо от един син до майка му, която не може да чете. Написано, когато разказвачът е близо до трийсетата си годишнина, то разкрива семейната история, започнала много преди той да се роди. История, чийто корени са в далечния Виетнам и отваря врата към части от живота му, за които майка му никога не е знаела. Едновременно свидетел на тежката, но безусловна любов между една самотна майка и нейния син, книгата е и брутално честен поглед върху наболели въпроси за западното общество като раса, класа и мъжественост. Задаването на тези въпроси е потопено в пристрастяване, насилие и ... |
|
|
Когато любовта не е достатъчна... Крамър са традиционно семейство: Тед е вечно зает в офиса баща, а Джоана е майка, отегчена от ролята си на домакиня. Всеки неин опит да си намери работа се приема от Тед като шега. Раздялата им е неизбежна. Джоана напуска сина и съпруга си в търсене на нов смисъл, а Тед остава сам да се грижи за петгодишния Били. Раздорът между двамата Крамър ги води до яростна битка за попечителство, в която най-засегнат е малкият Били, разкъсван между родителите си. Те обичат детето си безкрайно, но какво се случва, когато любовта се превръща в инструмент на болката?"Страхотно четиво: с много ... |
|
|
Предапокалиптична песен. Петнайсет разказа, петнайсет парчета живот на фона на бруталната война в Босна и Херцеговина през 90-те години на XX век. На границата между реално и въображаемо, с нюанси на сюрреализъм и магически реализъм, се редуват военни сцени, блянове за мирен и ведър свят, за далечни пътешествия, митологични препратки, аналогии с други страни и народи... В центъра на повествованието е човекът със своята крехка идентичност, с незарасналите вътрешни белези, с усещането за личен апокалипсис. Фарук Шехич поднася ярко литературно свидетелство за травмите от войната, пронизано от мека поетичност, от ... |
|
|
"Учебникът по музика за 4. клас е оформен като книга за музиката, която дава възможност за активно участие на ученика в образователния процес, ангажираност и мотивация. Знанията за музиката са поднесени на достъпен и разбираем език и предлагат възможности за реализиране на междупредметни връзки и интерактивност. Илюстративният материал е важен компонент и включва комбинация от рисунки, снимки, схеми, графики, таблици и др. Към уроците са предвидени разнообразни задачи за затвърждаване и проверка на знанията, за провокиране на интереса на учениците към музиката, чрез преживяване, изследване и учене със всички ... |
|
|
Акварелни петна Не раздаваме тежки присъди и не търсим подмолна вина. Ние искаме други да бъдем: да сме рой акварелни петна. Нека сгради бетонни да тегнат, вкоренени в измъчена пръст. Нека хората стръвно да дебнат светлосенки по стръмния път. Ние искаме други да бъдем: да сме рой акварелни петна, нежноцветни и леко безплътни в тази бледа наглед светлина. Валентин Евстатиев ... |
|
|
Разкази ... "Може ли да се намерят няколко думи, с които да се определи книга, в която има хиляди думи? Нали влюбените умеят с едно слово да определят неизброимите вълни от вълнения, които ги заливат: "Обичам." Словото-печат за книгата на Димитър Томов би могло да бъде "истинска". В нашия свят на имитации и подправяне, върху все повече изделия се появяват печати "истинско". Истинска кожа, истинско злато, истински диамант Ех, в случая не е диамант - налягането на авторовата енергия и умение не са успели да спресоват въглеродните атоми на реалността в решетка на диамант - но нека са е ... |
|
|
Първа сред най-добрите. ... В една и съща нощ Митя Хохлов изгубва стария си приятел Кузя и... сто хиляди долара. Ама че съвпадение! Или пък не? Преди години четирима приятели следват в един и същи университет и започват работа в научно-изследователски институт. Двама от тях стават бизнесмени, а Кузмин и Пилюгин продължават научната си кариера. Кузя е вечно недоволен неудачник, който навремето е бил многообещаващ студент. В последно време той постоянно твърди, че ще забогатее, и дори предлага ръката и сърцето си на общата им приятелка Арина. Но неочаквано го убиват... в двора на сградата, в която е жилището на Пилюгин. Ако ... |
|
|
"В книгата на Ангел Г. Ангелов Басейнът, както и други разкази за любовта спонтанно пренарежда парадигмите на смисъла, провокирайки стереотипните представи за любовното преживяване на света през погледа на другия. Безименни, безмълвни, но живи, героите пропускат през себе си потока на неумолимото време, напрягайки до болка сетивата си, за да дочуят и провидят отвъд непроницаемите стени на битието. Погледът на разказвача често е недискретен към травматичните гранични зони на човешкото съществуване, когато телата агонизират, за да взривят пределите на видимото и през еротичното да събитиелизират края и смъртта. В ... |
|
|
Зимата на нашето недоволство (1961) е последният роман на Джон Стайнбек и е смятан от критиката за голямото му завръщане в първите редици на световната проза след Гроздовете на гнева. Стегнатият, изпълнен с много вътрешна сила и напрежение, разказ е съсредоточен около Итън Алън Холи - издънка на стар род от аристократична Нова Англия, носител на висши морални стойности и дълбоко насадена честност, който сега е продавач в бакалията, която преди е притежавал. Натискът, който животът и обстоятелствата упражняват върху него, стига до своя апогей в тази зима на недоволството, когато жена му го упреква, че не съумява да ... |
|
|
Признат от безбройните читатели по света за един от най-добрите романтични романи на всички времена, "Рицар в блестящи доспехи" ще грабне сърцето ви с класическа любовна история, включваща пътуване във времето, съвременна героиня и красив рицар в блестящи доспехи. Планираната романтична почивка на Дъглас Монтгомъри из красивата английска провинция не протича според очакванията ѝ. Когато приятелят ѝ я изоставя на произвола на съдбата, без документи и пари, отчаяна, тя си пожелава благороден рицар, който да я спаси. И докато Дъглас рони безутешни сълзи край студения мраморен саркофаг в една английска ... |
|
|
Камен, Маляка, Пантата, Добролюб... съмнявате ли се, че те са още деца? Че още тичат между блоковете, планират геройски бели, кроят план след план как детството да продължи вечно? И още хвърлят баскетболната топка, онази - от Милано! - към коша, за който са водили своята славна таралежова война. Близо 40 години след първото си издание навярно най-обичаният български детски роман заживява нов живот с корица и илюстрации на Дамян Дамянов. Думите са същите, емоцията е различна. Днешните деца наглед други войни водят. В същността си обаче борбата им е същата - за правото да бъдат свободни, да градят живота си така, както им ... |
|
|
"Дао е птица без крила, тя лети винаги в Безкрая. Птиците с крила летят в света. Дао е леко, защото в Дао няма земя. Дао живее в себе си, в чудния си разкош. Когато умреш в Дао, ставаш още по-жив. Когато си в Дао, умирайки живееш, защото Дао е винаги живеещо. Живея, защото съм умрял в Дао, иначе как щях да бъда жив? Открих, че когато живея в Дао, смъртта ми е жива, а животът ми е радостно умрял. Не можеш да умреш в Дао, защото Дао отсъствува. Който има Дао, смъртта му свети още тук. Най-красивото на Дао е, че не присъства, а пък ако присъстваше, нямаше да Го има. Това, че виждаш един човек, не означава, че той е жив, ... |
