Войната на таралежите

Войната на таралежите Братя Мормареви Времетраене: 1:08 мин. Васко да Гама от село Рупча Братя Мормареви Времетраене: 1:03 мин. Йордан Радичков Времетраене: 1:39 мин. Ние, врабчетата Йордан Радичков Времетраене: 1:53 мин. Любов като роман Ашли Постън Времетраене: 1:00 мин. Изгубени в полета от чувства Б. К. Борисън Времетраене: 0:56 мин. Моят кулинарен дневник и разни други мисли. Биография Стенли Тучи Времетраене: 1:00 мин. Парти с казуар Леонардо Сан Пиетро Времетраене: 1:03 мин. В лабиринта на хормоните: Ендометриоза Михаела Шехова Времетраене: 1:01 мин. Ади Цанова Времетраене: 2:13 мин. Да целунеш небето Криста Ричи, Бека Ричи Времетраене: 1:05 мин. Незабрава Катя Зографова Времетраене: 0:59 мин. Страховете и вярванията Лиз Бурбо Времетраене: 0:59 мин. Пробуждане Дийпак Чопра Времетраене: 0:59 мин.

Камен, Маляка, Пантата, Добролюб... съмнявате ли се, че те са още деца? Че още тичат между блоковете, планират геройски бели, кроят план след план как детството да продължи вечно? И още хвърлят баскетболната топка, онази - от Милано! - към коша, за който са водили своята славна таралежова война.

Близо 40 години след първото си издание навярно най-обичаният български детски роман заживява нов живот с корица и илюстрации на Дамян Дамянов. Думите са същите, емоцията е различна. Днешните деца наглед други войни водят. В същността си обаче борбата им е същата - за правото да бъдат свободни, да градят живота си така, както им идва отвътре. И някогашните деца - днешните родители, трябва да разберат това. Иначе ще се изправят срещу настръхнали бодли, смели погледи и дяволито непокорство.

"Мухата забръмча отново, заблъска се в стъклото на прозореца, утихна за миг и пак разпери криле, устремена навън. Димитър Маляков отбеляза с чертичка върху корицата на тетрадката си поредния опит на насекомото да се измъкне от стаята на шести "г" клас насред час по математика. Досега беше теглил тридесет чертички, на групички по пет. Драсна тридесет и първата. Мухата побръмча, побръмча и пак се умори. Стаи се в ъгъла на рамката - вероятно гледаше какво става на двора. Колко ли далеч може да вижда една муха? Сигурно достатъчно, за да установи колко хубав е този есенен ден - уж края на септември, а слънцето грее като през ваканцията.
Мухата забръмча и Димитър Маляков постави тридесет и втората чертичка. Искаше да разбере колко пъти това глупаво животинче ще си цапне главата в стъклото, докато схване, че измъкване навън няма.
– Отвори прозореца!
Учителката по математика и класна на шести "г" клас Ана Добрева гледаше точно него и Маляков реши да не се прави на ударен. Стана, отвори прозореца и мухата излетя на чист въздух. Добрева продължи урока. Разправяше нещо, което Маляков не разбираше, тъй като, увлечен в наблюдения, беше пропуснал обясненията ѝ. Погледна към черната дъска. Там още стоеше написано заглавието на урока - "Привеждане на дроби към общ знаменател" и дефиницията. Преписа я механично в тетрадката си, след това я прочете още един път: „Две дроби привеждаме към 03, като намерим ОК или НОК на знаменателите и разширим тези дроби до дроби със знаменатели, равни на това ОК или НОК - НОК на знаменателите е НОЗ на дробите". Нищо не разбра, но не се разтревожи. Камен щеше да му обясни урока. Камен Тошков, председателят на отрядния съвет, седеше на средната редица, четвъртия чин. Живееше с Димитър Маляков в един блок, но в различни входове, и другаруваше с него още от малък. Маляков дължеше на Камен ако не всичките, то поне две трети от домашните си по математика. Отварянето на вратата прекъсна занятията. Влезе директорът с някакъв висок, непознат мъж. Учениците се изправиха шумно. Директорът представи госта, Христо Пангаров, бивш състезател от националния отбор по баскетбол, участвал в сто и две международни срещи, понастоящем треньор на децата и юношите в "Академик". След това му даде думата:
– Деца – започна Христо Пангаров, - дошъл съм да запиша желаещите да тренират баскетбол. Не гледайте, че сега всички се увличат по футбола. Средният ръст непрекъснато се увеличава, следователно все повече хора ще гледат нагоре към коша, вместо да търсят топката в краката си. Баскетболът развива сръчност и бързина, помага за бързото израстване на височина...
На това място от речта Димитър Маляков вдигна ръка.
– Аз бях най-ниският в класа - продължи Пангаров. – За една година пораснах с дванайсет сантиметра.
Маляков изпъна ръката си още повече и се заповдига нетърпеливо от чина си. Дванайсет сантиметра, охо, това никак не е зле! Сега в класа той се нареждаше на предпоследно място по височина и затова, а не заради презимето, му викаха Маляка. Ако този човек го вземе в отбора си..."
Из книгата

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525