"Каква странна жена!" - казваха за нея. Винаги твърдяха, че е най-най-, а не беше блестяща хубавица. Говореха за нея, че е недостижима с остротата и прозорливостта на ума си! Не беше най-изисканата в обществото, но странно... На приемите, на празничните вечери, тя бе кралицата... Всяко нейно движение бе аристократизъм, финес, изящество. Никой не можеше да обясни харизмата, с която покоряваше.. Минаваха дни, месеци, години и все говореха за нея!... Помнеха в детайли роклята, обувките, огърлицата ѝ от перли! Помня новогодишната вечер - шумно, весело, празнично... В миг всичко замлъкна. Тогава някой попита:& ... |
|
Ханс Хайнц Еверс (1871 - 1943) е един от най-разноликите и противоречиви майстори на художественото слово от първата половина на ХХ век, автор на стихове, разкази, романи, пътеписи и сценарии. Съмишленик на френските декаденти, следовник на Едгар Алън По и Оскар Уайлд , Еверс успява да изгради мост към литературния авангард. Негови творби са публикувани в България многократно в периода 1918 - 1930 г., включително знаменитият роман "Алрауна" (1911), след което внезапно бива забравен. Предизвикателните или озадачаващи сюжети, в които героите са подвластни на пороци или други жестоки тъмни сили, са допълнени ... |
|
Подобно на дълго писмо, обиколило целия свят, избраната проза на аржентинския писател авангардист Рикардо Гуиралдес (1886 - 1927) най-накрая стигна до България. Изданието е на "ИК Гутенберг" и носи заглавието "Лятото на Пиеро". Гуиралдес е един от изтъкнатите новатори на своето време и още съвсем млад, създава две списания в Аржентина заедно с приятеля си Хорхе Луис Борхес , смятан за един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на XX век. За magnum opus на Гуиралдес се смята романът "Дон Сегундо Сомбра" от 1926 г., за който той получава националната награда на Аржентина за литература. С ... |
|
"Обичам те с дрехата си, която те докосва и с думите, които трудно намирам, обичам те с целия свят - защото си в него, с малкото си пръстче те обичам. Обичам те по навик - и като начеващо чудо, обичам те унизително, обичам те тържествуващо... Как още да ти го обясня? - Все едно, че пиша върху водата..." Станка Пенчева ... |
|
За ценителите на истински словесни шедьоври името на Андрей Платонов е много добре известно, а самият автор за тях е един от най-големите писатели на всички времена. Този Кафка на социализма дълго време стоя забулен в тайнственост и неизвестност, макар че митът за неговото забранено творчество бродеше из тоталитарна Европа като призрак на човек, комуто е отказано погребение. Днес този призрак е материализиран и духът на гениалния Платонов може спокойно да се върне в небесните селения - всички негови прозрения за бъдещето на обществото ни са публикувани, достигнаха до нас, но са съжаление не всички от нас дочакаха ... |
|
Изданието представя най-значимите съчинения на Анселм, архиепископ Кентърбърийски (1033 - 1109) - несъмнено най-влиятелната фигура в богословието и философията на ранното латинско средновековие, която оказва мощно влияние върху развитието както на схоластическата философия, така и на философията на новото време. Включените текстове максимално разгръщат Анселмовия мисловен проект, основават се единствено на разума: онтологическото доказателство за съществуването на Бога, сатисфакционната теория за Въплъщението, учението за същността на езика и мисленето, дефиницията за истината - първа в историята на европейската философия, ... |
|
В книгата са поместени 2 романа на Рей Бредбъри . ... 451° по Фаренхайт Дошло е време, когато пожарникарите сами палят пожари. Пожарникарят Гай Монтег обича да подклажда огъня и да гледа как книгите изгарят, докато не се запознава с едно седемнайсетгодишно момиче, което му разказва за минало, когато хората не са се страхували, и с един професор, който му разкрива бъдеще, в което хората могат да мислят. Гай Монтег вече знае какво трябва да направи. Гробище за лунатици Нощта на Вси светии, 1954 г. Млад, обсебен от филмите сценарист е нает от голямо студио. Анонимно разследване свързва задния двор на гиганта " ... |
|
За първи път на български: "Младата парка", най-загадъчната поема във френския език, която още с издаването си се превръща в класика и обезсмъртява Пол Валери. Т. С. Елиът е един от многото, които го смятат за големия поет на ХХ век и с особено голямо възхищение говори за поемата "Скица на змия". Две тънки малотиражни книги със стихотворения, много от които писани в периода 1917 - 1922 г., и няколко поеми, част от които незавършени, превръщат своя автор в национален поет на Франция. ... |
|
Седем български народни приказки те канят на едно кратко, но вълнуващо пътешествие из българския фолклор! Запознай се с героите, съпреживявай приключенията им и се научи да различаваш доброто от злото, докато разгръщаш страница по страница тази красиво илюстрована книга. ... |
|
"В тази книга – като в тъмница – са заключени моите стихотворения. „Душата ми се избави като птица от примката на ловци…“ Слушам техните песнопения и се мъча да пея с тях. Но сега ли случи да онемея? Аз, който довчера възторжено пях, днес не мога да пея. Днес коленича пред своите горди чеда, които избраха страданието пред позора. Едно е да пееш на свобода, а друго – да пееш в затвора, където войници стоманени, послушни, жестоки и глупави устите разбиват с камъни, коленете трошат с чукове. Моите думи мълчат – мъченици – там, в ореола на християнското житие, или тук, в кадифените белезници на едно натежало от доноси ... |
|
Тази книга е едно от редките произведения, особено в Западния свят, което изяснява истинския смисъл на човешкия живот и предназначението на човека на земята. При това тук е описан, стъпка по стъпка, методът за постигането на тази цел - най-лесният и най-естественият път, предвиден от самата Природа. Затова може да се каже, че ако не прочете тази книга, човек не можа да разбере истинският смисъл на живота си. Един ден вашето тяло ще се върне в Майката Земя. Но Свещените потоци на Живота, на Звука и на Светлината, от които сте родени - за да достигнете царството на Небесния Отец и да станете едно с Него, така, както реката ... |
|
Мераб Мамардашвили е емблематично име за съветското философско инакомислие: неговите лекции за Декарт и Кант, Маркс и Ницше, Фройд и Хусерл са не салдо идеологически скандал. Те не са салдо и философският скандал, предизвикан от един "говорещ философ" през XX век (неслучайно Жан-Пиер Вернан заявява: "Мераб, както и Сократ, не е бил човек на писаното слово"). Те са преди всичко едно съвсем ново предизвикателство пред всички онези, които са загубили доверието си в класическия европейски разум. Предизвикателството да се търсят шансове на разума в това, което Мамардашвили нарича некласическа рационалност. ... |