Гьоте пише дебютния си роман "Страданията на младия Вертер", когато е на 24 години, само за пет седмици и половина. Този епистоларен текст бързо превръща непознатия дотогава автор в литературна знаменитост, Наполеон Бонапарт го нарича една от най-великите творби в цялата европейска проза, а книгата и до днес е сред най-значимите на немския класик. Написана в по-голямата си част като писма от младия художник Вертер до приятеля му Вилхелм, "Страданията на младия Вертер" описва страстно жадувана, но несподелена любов с трагичен край. Историята е толкова въздействаща, че води до необичаен феномен. Млади ... |
|
|
Иван Странджев е роден на 12.05.1953 г. в гр. Пловдив. Учи българска филология в СУ "Климент Охридски" до трети курс, след това записва и завършва театрална драматургия във ВИТИЗ "Кр. Сарафов". След завършване на висшето си образование се завръща в Пловдив. Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на стихосбирките: "Думи за спасяване" (1981), "Докосване на светлината" (1984), "Врата в небето" (1990), "Чудо" (1990), "Сънища" (1993), "Всичко това" (2008), и на сборника "Три пиеси" (2005). Негови пиеси са играни в различни ... |
|
|
"Нощни мелодии I и една богиня се изляга безмълвно Лицето, застинало в изгрева, се е взряло във мене, гледа ме втренчено и се изгубва в пътеките с безкраен бръшлян покрити с листа-зари целите бездънен ров с неразгадана тайна и оранжевата премяна на слънцето и Венера, в хладката гръд на нощта се явяваха зов се въздига из заревото на деня снежна тишина натежава о, панделката от косата ми е паднала взряно в мене, застинало е лицето съзерцава като сянка, осъзнава живота си с белотата и тежестта на снега върху пръстта с цвят на рози от земната твърд идещ отдъхва си лицето в синя делва сега и полека избледнява" ... |
|
|
"Неговите спомени доказват, че политкоректният прочит на соца е скучен." Петко Тодоров Валентин Караманчев е роден на 06.02.1932 г. в гр.Гоце Делчев. Автор е на книгите: "Мървашки песнивец" - 1981 г., "Черешова задушница" - 1986 г., "Елен от Велика гора" - 1996 г., "Въздаяние" - 2004 г. През 1990 година се установява в село Хърсово, Санданско. Премества се в подножието на Пирин и Алиботуш, по негово твърдение, "за да не гладува душата му". ... |
|
|
"Аз се осмелявам да предскажа, че ще дойде такова едно време, когато хората ще се ценят по Любена. "Четеш ли Любена?", "Възхищаваш ли се от него?" - ще пита потомството и ще узнава друг другиго. Но това ще стане тогава, когато се издадат на бял свят неговите съчинения. Ние сме запознати само с неговото списание Знание; но богатството, онова, което е написано с кръв и нерви, то не е още популяризирано, на твърде малцина е известно. Достатъчно е да ви кажа, че само два екземпляра зная аз от неговите съчинения, и двата в София, а в нашата област - ни един. За бъдещото потомство аз не желая друго нищо ... |
|
|
Ким Стоун разследва убийството на мъж, лежал в затвора за изнасилване. Стандартните обяснения като че ли нямат място в този случай, тъй като зад действията на убиеца се мярка сянката на друг, по-страшен злодей - социопат, маскиран като пълноценен член на обществото, злоупотребяващ с психиката на хората, които му се доверяват. Човешката болка и страдания нямат стойност за този човек - те създават измъчени души, които са удобен материал за експерименти. Преследвана от страшните спомени от собственото си детство, разтърсена от ужасния случай на педофилия, на който се натъква в работата си, инспектор Ким Стоун трябва да ... |
|
|
"Един ден има живот... и тогава изведнъж се случва смърт." Така започва "Изобретяване на самотата" - книга събрала най-личните прозрения на Пол Остър върху отношенията баща - син. Първата част на книгата "Портрет на един невидим човек" разкрива чувствата и спомените на Остър след смъртта на баща му, един саможив, откъснат от семейството, резервиран, студен човек. "Като всичко останало в живота му, той виждаше и мен единствено през мъглата на собствената си самота". Но когато получава съобщение за смъртта му, той си казва: "Знаех, че трябва да напиша нещо за баща ми и че ако ... |
|
|
Когато тримата са познати и стигнат Тибър живи, тогава Аполон ще започне да танцува. Все още не мога да повярвам, че баща ми, Зевс, превърна мен, нявга божественият Аполон, в смъртен пубертет с пъпки, коремче и името Лестър Пападопулос. Освен това ме продаде в робство на една нахална дванайсетгодишна героиня на име Мег и ме изпрати на опасно пътешествие, за да освободя петимата велики Оракули от трио зли римски императори. Само не знам как очаква това да се случи, като не разполагам с божествените си сили? Досега успях да се спася двама от оракулите и получих пророчество, в което се говори за "черни лабиринти", ... |
|
|
"Върви на запад. Плени Аполон преди той да успее да намери следващия оракул. Ако не успееш да ми доведеш жив, убий го." Това бяха думите, с които древният ми враг, Нерон, заповяда на Мег Макафри да тръгне на мисия. Но защо римски император би обърнал взор към Индианаполис? И след като вече съм тук (все още в унизителния образ на Лестър Пападополус), къде е Мег? Мег, моята господарка с божествен произход, е като настръхнал таралеж. Предаде ме на Нерон, още докато бяхме в лагера на нечистокръвните. А и докато съм смъртен, може да ми заповядва да правя каквото си поиска... дори да се самоубия. И въпреки това, ако ... |
|
|
Тя живее, водена от интуицията си. Той се храни от нейното удоволствие. Някога, много отдавна, светът бил унищожен от безмилостни богове. Пощадени са само девет града. Разделени от огромна пустиня, гъмжаща от чудовища и невиждани опасности, всеки един от тях се управлява от пазител - кралска особа, която се храни от удоволствието на смъртните. Родена с интуиция, която никога не я е предавала, Калиста знае, че дарбата ѝ е безценна за властващите. Затова баронът на Арчууд я пази под прикритието на куртизанка. В замяна на неговата закрила тя му дава информация. Когато, водена от интуицията си, спасява странник в беда, ... |
|
|
"Правото на самота има онзи човек, който е разбрал колко силно може да прегръща щастието и колко бързо то може да си отиде със залеза. Самотата не е време, а процес на самопознаване и разгръщане до степен приемане на всяко на пръв поглед недоразумение във взаимоотношенията ни. И точно то е факторът, който изключва тъгата в самотата. В самота посрещаме най-важните прозрения, правим истинските признания, съживяваме най-светлите спомени и мечтаем да създаваме още повече такива. Колкото е по-голяма силата ни да задържим всеки миг любов, толкова по-дълго живеем в щастие. А колкото е по-голяма силата ни да подарим щастие ... |
|
|
Лечения, митове, мистерии, молитви, дневници, мозъчни скенери, изцеление и науката за страданието. ... Изпитването на физическа болка те поставя в друго царство - съвършено различно състояние, фантастичен пейзаж на далечна вълшебна планина, нямаща нищо общо с познатия свят. Обикновено, болката утихва; след нея човек сякаш се събужда от кошмар, опитва се да я забрави по най-бързия начин. Но ако не утихне? Колкото по-дълго продължава, толкова по-дълго става изгнанието... Тази книга е разделена на пет части: "Болката като метафора", в която болката се разглежда през призмата на значенията, предавани ѝ от ... |
