Доцент д-р Виржиния Радева е доктор по философия. Завършва философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски" със специализация по социология и аспирантура по реторика. Автор е на книгите: Философия на реториката (1990), Реториката на велики философи и апологети (1998), Реторика (2000), Реторика и аргументация (2006) и на студиите: Реторикофилософски проблеми в старобългарската книжнина - IX - Хв. (1991) и Реторикофилософски проблеми в старобългарската книжнина XlII - XIVв. (1993), Философскологически проблеми на реториката (1996). Преподава във Философския факултет и други хуманитарни факултети, където ... |
|
|
Монографията защитава тезата, че неспособността на страната ни да използва предимствата от членството си в ЕС за социално-икономическо развитие се дължи не на лицата, ангажирани в усвояването на структурните фондове на ЕС, и липсата на политическа воля за справяне с проблема, а на исторически формирания характер на институционалното устройство на средата, в която се реализира управленската дейност. Основна цел на изследването е разкриването на причините, поради които резултатът от провеждането на публични политики в България има обществено деструктивен характер. Същевременно книгата предлага и на авторите на политиките, и ... |
|
|
Хора и православни храмове в средните Родопи. ... Книгата представя резултатите от голямото черковно строителство в Средните Родопи от XIX в. Систематично са описани храмове от района на Смолян, Чокманово, Златоград, Широка лъка, Чепеларе и Павелско, като за всеки са предоставени детайлни исторически факти и богат илюстративен материал. Изследването съдържа и обзор на зографите от региона, творили в периода XIX-XX в. - исторически сведения, примери от иконното и стенописното им наследство, извори. ... |
|
|
Пол и модернизъм подлага модернистичното движение на критическа преоценка в търсене на отговор на въпроса доколко бунтът на самоназовалите се модернисти се ангажира с актуалните за времето полови норми, както и каква е ролята на радикалните реформатори в областта. Като се фокусира главно върху връзките между северноамериканските и европейските модернисти, Мария Букур демонстрира защо анализът на половите аспекти на модернизма е ключов за осмислянето на неговото наследство. Авторката се спира върху най-важните изследвания на движението и проследява как дефинициите за модернизма са еволюирали заедно с посветената му наука. ... |
|
|
Настоящото изследване се опитва да отговори на въпроса дали след началото на кризата не се е преминало от фаза на регулиране към фаза на свръхрегулиране на финансовите пазари и финансовите услуги в ЕС. Книгата е предназначена не само за специалисти в сферата на финансовите услуги, но и за по-широк кръг икономисти, експерти, преподаватели и студенти, които изследват или изучават икономически и европейски въпроси. ... |
|
|
Монографията "Културната политика на българската държава (1885-1908)" проследява съдържанието, тенденциите и механизмите на културната стратегия в началните десетилетия на модерната ни държавност. Аргументирана е тезата за еволюционното развитие и постиженията на националното образование и на културните институции. Откроена е ролята на гражданското общество, културните и политическите елити с техните лидери в реализирането на идеи и практики, утвърждаващи България в европейското пространство на синора на XIX-ХХ в. Доц. д-р Мария Радева е преподавател в Историческия факултет на Софийския университет "Св. ... |
|
|
В книгата Събитията в рамка. Медийно отразяване на евроатлантическата интеграция на Западните Балкани 1999 - 2018 г. Десислава Сотирова анализира въпроса как медиите проследяват и отразяват сложни международни процеси, продължаващи с години. Евроатлантическият интеграционен процес на държавите от Западните Балкани е многопластов и многофакторен, с богат исторически контекст. Затова изследването обръща внимание на медийните подходи при предаване на събития, на които не сме преки свидетели. ... |
|
|
Монографията Творчески фигури и кръговрат на изкуствата в прозата на Ерик-Еманюел Шмит изследва интермедиалните и интертекстуалните практики през първия прозаически период в творчеството на Ерик-Еманюел Шмит (1994 - 2020) и анализира богатата галерия творчески фигури, свързани с повтарящи се наративни матрици и архетипи. Кръговратът на музика, визуални, сценични и драматични изкуства се разглежда като основен фактор за вътрешното единство на Шмитовата проза, съчетаваща приемственост и своеобразие. Проследяват се форми и функции на естетическото преживяване и модуси на емпатичното съпреживяване в интердисциплинарна ... |
|
|
Хараламби Паницидис е преподавател катедра "История на философията" във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Изследователските му интереси са в областите: философия на историята, философска антропология, философско-теоретичните модели на съвременното социално и политическо развитие. В книгата "Социално-политическият анализ. Методология и история" се обосновава тезата, че един от ключовите проблеми, пред които е изправена днешната социална теория, е този за адекватното и критично-теоретичното осмисляне на извършващите се обществени процеси, на необичайните ... |
|
|
"Един богат живот, любопитен и интересен, и описан цветисто с живия език на героя, достоен не само за книга, но за вълнуващо кино. Такъв е мащабният разказ на документалистката Елена Димитрова за осъществилия се в Германия българин д-р Михаил Маргаритов, последвал своята мечта още като младеж и превърнал я в реалност. За когото, обаче, България винаги остава истинската пътеводна светлина - до толкова, че той се превръща от предприемач в учен, изключителен българист и изследовател на Кирилометодиевото дело. Това е пътят на един младеж през континента и през времето - ярък пример на човек от малка страна, доказал се ... |
|
|
Сборник с доклади от международна научна конференция, проведена в Софийския университет "Св. Климент Охридски", от 4-ти до 5 ноември 2019 г. ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Книгата Жени, пол и модернизация в България изследва някои от предизвикателствата към мъжката хегемония в модерната социална, културна и политическа история на българската национална държава между 1878 и 1944 г. Книгата поставя българските развития в контекста на Балканите и Европа; очертава ред противоречия и напрежения в националната история, като превръща понятието "пол" в една от основните категории за исторически анализ. Авторката подсказва, че българското общество и култура не са нито повече, нито по-малко "патриархални" от други общества в Европа и света като цяло; ... |
