"Развявай байрак ти, Мануш войводо, развявай байрак из Струмишко поле. Твоите сестри все бело перат, все бело перат, а пак черно носят... А пак черно носят, нази жалеят..." Народна песен "Тази книга разказва за македонската участ на българската съдба. Автентичната история на едно струмишко село от 1878 до 1944 година ни дава представа за цялата картина на отродяването и терора и засяда като кост в гърлото. Защото такива села е имало със стотици. Живият, напрегнат и рядко красив език на автора превръща книгата в роман. А поменика на жертвите - в реквием. Един документ за миналото ни със силата на бомба.& ... |
|
|
Съставител - Александър Шпатов . ... Разказите са най-подценяваният, но същевременно и най-българският жанр. Още от времето на Алеко , Йовков и Елин Пелин . Изминалите две десетилетия със сигурност са сред най-важните за тази ни литературна традиция, поставили България на световната карта с разкази като "Сляпата Вайша", "Кръв от къртица", "Има ли кой да ви обича" и "Как купихме Ленин". В този сборник ви представяме подбрана селекция от едни от най-представителните и популярни истории за първите 20 години на XXI век от едни от най-утвърдените ни съвременни майстори на разказа. ... |
|
|
"В "Живот на половини" авторът предлага съвсем кратки разкази, каквито някога се търсеха за литературните страници на вестниците. Пишеха ги Дончо Цончев , Янко Станоев, Деян Енев , Виктор Пасков и мнозина други писатели. Отдавна вестниците нямат литературни страници. И съответно нямат нужда от такива разкази. Затова усилията на автора са насочени към привилегированото лично за мене малцинство ценители на финото изкуство, каквото е писането на кратки разкази." Палми Ранчев "Прозата на Антон Терзиев търси проход към други светове в лабиринта на градското ежедневие. Банални наглед случки се ... |
|
|
"Между разказите от първата и втората част в книгата на Емануил А. Видински "Егон и тишината" лежат десет години. Те разделят писането му, както ножът разделя костите от хайвера на рибата. В разказите от първата част читателят наблюдава героите сякаш зад дебелото стъкло на аквариум, а жестовете и гласовете им носят част от статичната енергия на ребусите на Светослав Минков . Във втората част светът става цветен, а наместо театър на сенките срещаме истинските актьори. Емануил А. Видински е честен в писането си. И това е истинското основание да се прочете тази книга – за да се види как авторът разбива ... |
|
|
"Гласът на младата писателка Бистра Величкова е неочаквано суров и мъдър. Дебютният ѝ сборник с разкази, озаглавен "Малка, мръсна и тъжна", изследва съдбата на разломената и разбягваща се навън и надолу българска галактика през годините на прехода. Почти всички разкази са написани в аз-форма. Този похват гарантира висока степен на достоверност при изобразяването на героите, но може да се превърне в нож с две остриета за неуверения разказвач. Трябва да подчертаем, че Бистра Величкова се справя майсторски, почти блестящо с това предизвикателство. Бистра Величкова не търси самоцелните ефекти, не се ... |
|
|
Мнозина гледат, но не виждат. ... Книгата "Без маски" включва интервюта с над 20 именити театрали. Това са записи, които Йордан Георгиев е правил от 2008 г. до 2013 г. с Крикор Азарян , Наум Шопов, Велко Кънев , Асен Шопов, Юлия Огнянова, Валери Петров , Васил Михайлов, Валентин Ганев, Александър Морфов, Валентин Танев. Интервюирал е и Мариус Куркински, Маргарита Младенова , Мая Новоселска, Пламен Марков, Стефан Москов, Стефан Цанев , Явор Гърдев, Галин Стоев, Деян Донков, Иван Добчев, Кирил Дончев, Леонид Йовчев. Книгата е жива история на днешния български театър. "За мен беше изненада да науча, че ... |
|
|
"...При живото общуване с Любен Петков веднага правят впечатление няколко неща. Първо, той умее да разказва, но умее и да слуша. Второ, не говори само за собственото си творчество - недостатък, който стяга чепика на всеки втори събрат. Трето - изглежда удивително бодър, от хората, на които не можеш от пръв поглед да определиш възрастта. А това по мое мнение е дар, присъщ само на мъдреците. Четвърто - изглежда удачно и на жълтите павета, и по странджанските чукари. Роден е в странджанското село Крушевец на 3 юни (когато в съседното селце нестинарката Керка играела в огъня); пише за малки и големи. Отличаван е с ... |
|
|
Сборникът с кратки разкази "Какво сънуват вълците" включва трийсет текста, писани през последните десет години. Тук има истории, в които читателят може да разпознае себе си. Героите са обикновени хора, които могат да се срещнат всеки ден – родител, който прави отчаяни опити да реши задачата по математика на сина си, защото знае, че иначе ще изгуби част от уважението му; мъж, който води туристи по пещерите и измисля истории, които да ги забавляват; уличен художник, който продава картини пред музея "Гугенхайм" и една негова картина струва точно колкото билета за музея; алпинист, който си търси работа по ... |
|
|
"Станчо Пенчев изследва съдбите на героите си през призмата на големите въпроси на отминалия страшен век. "Защо песъчинката-човек е осъдена да осъзнава светозданието? Беше се блъскал с кокоша слепота в пропаданията на този вкърмен с войни, кръв и пороци век... Но, Господи, кой може да прозре в световния водовъртеж? Знае ли някой какво е история?" – пита се един от героите му. Привидно тези въпроси са обречени на неотговори. Но писателят знае, че не е така. Защото истинската спасителка на историята винаги е била литературата. Историята може да излъже, добрата литература - ако наистина е добра - не може. ... |
|
|
Светлозар Стоянов е роден в Казанлък на 31 декември 1974. Завършва Българска филология и етнология. Работи като учител по литература, художник, екскурзовод, репортер и редактор към регионални и национални медии. Притежава редица награди за кратка проза. През 2010 г. печели националната литературна награда "Южна пролет" и наградата "Светлоструй" с дебютния си сборник с разкази "Втора класа"."Гравюра от белези" е втората му книга. Сборникът е вдъхновен портрет на съвременността, в който се преплитат като стилове автобиографичният очерк, прозата, пътеписът, и публицистиката. " ... |
|
|
Столетниците са омайни, мъдри хора. Някои изумяват с бистър ум, ясна памет и красноречие, други са мълчаливи и умислени. Едни са весели, въпреки тежестта на годините, други са прегърбрени от тях. Някои са младолики, други - с набраздени от времето лица. Но всички, за които ще прочетете, са специални. Столетниците са изключителни хора. Друговремци. Останали още малко на тази земя, сякаш за да я направят по-добра. Цялата мъдрост е в тях, цялата тежест на живота. Цялата тъга е прибрана в избледнелите им очи и цялото примирение е там. Цялата надежда таят, че младите ще дойдат да ги видят. И цялото разочарование, че тях ... |
|
|
Съставител: Дария Карапеткова . ... "Много е индивидуално, много съкровено. Много недоказуемо, много езическо. За едни повод за гордост, за други вечно неудобство, макар и всички те да са неправи - не те са взели решението къде да се родят... Но родното място, родният град ги е белязал, ни е белязал без изключение, сложил е своя невидим отпечатък върху най-автентичните ни възприятия за света и върху спомените, които ще носим до края - тези от детството. Духът на мястото, изглежда, е единственият, чието съществуване се признава и от най-убедените отрицатели на всичко свръхестествено. Родени в София - ето общото ... |
