Катя Владимирова е родена във Варна, живее в София и е автор на книги с разкази и стихове "Никое небе не е последно" - разкази и "Пясък в шепата ми" - стихове и на над 2000 публицистични публикации в централния печат. След демократичните промени тя става главен редактор на политическия вестник "Свободен народ" и на "Самурай" - вестник за бойни изкуства. Избрана е за председател на Българо-френското дружество и Lion's club в България. Завършила е френска филология в Софийски университет и след 2000 г заминава във Франция и посещава курсове по история на изкуството, източна ... |
|
Стихосбирката излъчва чувствителност, детска доверчивост и непосредственост и разбира се, любов. Зад всичко това прозира тревогата й по отминаващата взаимност, по все по-обсебващата самота. И за надеждата, която не бива да умира. "И само някакъв цигулков вопъл, протест неистов, плач, или молба, ще скъса сетната ми струна топла... И ще съм после просто дъжд в дъжда." ... |
|
Вече 80 години от първото издание - 6 април 1943 година, Малкият принц омагьосва читателите от всички възрасти, а темите за самотата, любовта и приятелството са все така вълнуващи и докосващи. Вълшебните илюстрации на Клаудия Бордин пресъздават пътешествието на малкия принц в търсене на тайните на Вселената и прекрасно допълват посланията на тази вечна класика. ... |
|
"Добрата поетична книга не е войнишки ботуш, който марширува отмерено по плаца на литературата, а изящна обувка за степ, която отмерва красивите удари в края на дългите мълчания. Поява на пулс сред оглушителна самота. Книгата на Димитър Гачев го свързва необратимо с кръвоносната система на българската литература, най-сетне. Нищо повече. Нищо по-малко. Сърце в повече." Александър Секулов ... |
|
Иван Гранитски, известен с цялото си многолико творчество на поет, литературен критик, есеист, публицист, със своята дейност на издател и общественик, несъмнено има значимо място и като художествен критик. Може би в любовта му към това изкуство е изворът на неговия стих-живопис. В поезията му поразява цветният глад, умението му да разкрива света в багри. Облакът, който "гони сянката си из полето", танцът на "пожълтелите листи на кестена", изкуството - "графика тайна на душата", слънцето, "премрежило сребърни ресници". Дори най-сложни душевни състояния имат цвят и форма, както е в & ... |
|
(Не)правилно обичана е първата стихосбирка на Красимира Цочева, която завладява сърцето на читателя. Книгата разказва за любовта, за самотата, за празнината и за хаоса в разпиляната душа. Здравей Есен! Здравей, Есен! Заповядай седни! Ще ти разказвам за моето лято. За изгреви топли, за смях и сълзи. За малката птичка в голямото ято. Красимира Цочева ... |
|
Притеснена, че ще скучае на морето, Аня е много щастлива, когато намира нови приятели на плажа. А след като в игрите им се включва и прекрасното кученце Моли, почивката става направо чудесна! Моли също е много щастлива, защото от дълго време си няма стопани и срещата с Аня прекъсва мъчителната ѝ самота. Но дали това дете ще успее да ѝ даде нов дом? ... |
|
Рядко в испаноезичния свят някой е обхващал с такава широта както Октавио Пас различните страни на световната култура и е разсъждавал с такава дълбочина върху проблемите, противоречията и трагедиите както на миналото, така и на своето време. Рядко някой е успявал да постигне такова равновесие между критическа строгост и поетическа интуиция, между мисъл и страст. Съвсем не би било преувеличение да се твърди, че есеистичното творчество на Октавио Пас, неделимо от неговата поезия, се числи към онези литературни произведения, които по думите на самия мексикански поет успяват да отговорят на онези въпроси, които смътно, без да ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Повестта разказва за живота на българските хъшове в Румъния през 70 -те години на XIX век. Прогонени от поробителите, Македонски, Хаджият, Попчето, Бръчков, Мравката и Владиков се скитат немили-недраги из чуждата земя. Те са принудени да живеят в нищета, отчуждение и самота. Намират утеха единствено в кръчмата на Странджата. Там изгнаниците си спомнят участието в славните битки за освобождение на България. И мечтаят да жертват живота си в името на родината. ... |
|
Джамал Наджи е йордански писател от палестински произход, роден през 1954 г. в град Йерихон в Палестина. Живее в Йордания от 1967 г., където завършва своето висше образование в Художествената академия. Работил е като учител и финансов служител. Става известен с първия си роман "Пътят към Белхарес" (1962), който е публикуван 6 пъти и е преведен на руски език. Написал е още романите "Време" (1985), "Последствията от последните бури" (1989), "Животът със смъртна гаранция" (1993), "Когато остаряват вълците" (2008). Последният роман на писателя "Сезонът на русалките" ... |
|
"малката вечер е хванала дърветата за ръцете и танцува с тях в ритъма на вятъра празнотата на ноември се простира по улиците опакова сградите лампите плочките на тротоара поглъща студа и той омеква в гърдите ѝ градът е облечен в късна самота и тя така му отива всяко жълто листо на асфалта е обещание за тиха и дълбока зима всяко око на нощта е будно и гледа през теб хоризонта" Петя Богданова ... |
|
Лос Анджелис, детството, зрелостта, остаряването, умората, баровете, самотата, сексът, безпосочният живот - ето темите в "Седемдесетгодишно в собствен сос", последната публикувана приживе творба на Чарлс Буковски (1920 - 1994). В сборника се редуват остри разкази и задъхани стихове, а действащи лица са приятели по чашка, свои и чужди жени, несретни сервитьорки и истерични домакини, безнадеждни пияници и отчаяни бездомници, комарджии и престъпници, знаменитости и смачкани хорица... ... |