Мистерията на металурга се изследва в студии, посветени на новата фаза в развитието на древното изкуство, свързана с откриването и обработката на метала. Това е епохата на халколита, меднокаменната ера. Варненския халколитен некропол предостави първото обработено злато. Анализът на предметната структура в погребенията разкрива, новата представа за света, новата социална йерархия, новото миторитуално мислене, новата естетика на хората от това време. Сравненията на идеологическата система на архаичния ковач с митовете и обредите на металурзите от по-късните епохи показват изключително стабилна представа за ролята на тази ... |
|
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
|
"Мисля си: каква енергия трябва на Иван Гранитски, да се издигне с криле като коледна елха, като един крилат Дядо Коледа, и когато се върне в гнездото си, да остави един стих, една мисъл, понякога само една намерена дума, за да я подари на нас, неговите приятели. Иване, продължавай да летиш и да се връщаш при нас!" Акад. Антон Дончев ... |
|
|
"В тази книга Иван Гранитски се отправя по трудния път на сравнение между поетичната и пластичната метафора в българското изкуство от втората половина на ХХ век. Изкусителна и сложна задача. Няма съмнение, че нашата наука за изкуствата се нуждае от осмисляне и преоценка на този противоречив период. Това е време на формиране на нови оценки за идеалите, на разочарования и надежди, на освобождаване от догми, съпроводени с истински битки на поети, художници, артисти, музиканти с официалната идеология. Време на болка, но и на подем. Тази социално-психологическа атмосфера беше като кипящ котел, от който, като в мита, се ... |
|
|
Книга за началото и края. Новите поетически внушения на Иван Гранитски. ... Стана практика Иван Гранитски да изненадва читателя си с поетическите си внушения. Докато подготвя новата си стихосбирка "Стрелата на времето" той е вглъбен в магията на библиофилското издание на Милко Божков "Ей, там" (съдържаща есеистични фрагменти, импресии и репродукции) и потърсва връзка с философско-поетическите послания на художника. Всяка следваща стихосбирка на Иван Гранитски преосмисля предишната, прочита я отново, за да отвори нова посока или дори нов път към себе си, и да заговори за нови идеи и проблеми. И вече ... |
|
|
"Ивайло Мирчев обича играта на хрумвания, свободния летеж на инвенции и импровизации, внезапните и на пръв поглед абсурдни смесвания на абстрактни визии, натуралистични фрагменти и лирични импресии." Иван Гранитски "Във всяка негова картина аз виждам света на Ивайло, виждам чувствата му, виждам мислите, радостите и болките му, виждам преживян момент от неговия живот." Борислав Стоев "Мощна, сурова, експресивна и сгъстена като състояние или деликатна и почти неръкотворна като видение от света на поезията - живописта на Ивайло Мирчев е над временните изкушения на модата и пазара, над ... |
|
|
Иван Гранитски обича да рисува пейзаж, да полага цветове и линии върху платното и някъде ненадейно, случайно дори, да постига композицията на картината - монументална на вид, но дълбоко съкровена и интимна. Това може би е най-важното за поетическата дарба на Иван Гранитски: зад грандиозното, стихийното, космичното да покаже духа на нещата, същността на душата, сърцето на човека. Неговите силни думи са нежни и в повечето случаи точни, художествено премерени и естетически изразителни. То значи, че с тях се постига една особена поезия на идеите и чувствата. Защото при него чувството винаги е някаква идея, а идеята винаги ... |
|
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
