Развенчаване на мита, че тогава беше по-добре и нямаше престъпност. Основна цел на настоящата разработка е да разгледа криминалните престъпления в периода 1944 - 1989 г. Освен да уловим и пресъздадем в цялост характеристиките им, ще се опитаме да представим по-подробно и четирите най-значими за човека видове сред тях - кражби на обществено и лично имущество, грабежи, изнасилвания и умишлени убийства. На базата на конкретни данни, преобладаващата част от които се публикуват тук за първи път, ще бъдат откроени и обяснени свързаните с тях тенденции, характерни за този динамичен и интензивен откъм политически и социални ... |
|
Стефан Стефанов е роден разказвач. Той пише четивно, енергично, неотстъпващо - с остър социален и политически усет за провала на нашето общество и упадъка на днешния свят. Начинът му да наблюдава и осмива е уникален, но талантът му иде в модерните времена от Суифт , минава през Гогол и Хашек . "Новите сериали се снимаха в Тонго, защото беше по-евтино. Всичките трима продуценти от България бяха решили, че Тонго е много екзотична дестинация, която е и доста по-евтина от Слънчев Бряг, въпреки че беше на около шест хиляди километра от България. Човек можеше да мерне заснемането на някой сериал по улицата. ... |
|
"Гълъб за Бъдни вечер" е последният сборник с разкази на един от най-добрите и атрактивни разказвачи Стефан Бонев - носител на престижни литературни награди и публикуван в авторитетни антологии в чужбина и в редица учебни помагала по литература. Първият разказ от тази книга се ражда през 2009 г. "Календарът" е посветен на Коледа и на Нова година. В тази лека и забавна история авторът кодира вроденото ни очакване, че заедно с 1 януари ще се роди нещо ново, както и вярата, че идват по-добри дни за всички нас. И така последователно идват и следващите шест разказа - по един за всяка Коледа... Един от ... |
|
Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
|
Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
|
"Писма от войната" е първата оригинална батална книга в българската литература. Написана от един от бележитите български пълководци - Стефан Тошев, тя смайва с автентичния си език и рисува една реалистична картина, в която героизмът среща ужаса на войната. Сръбско-българската война заварва Стефан Тошев като капитан и командир на Трънския отряд. Още на 3 ноември Тошев влиза в бой с настъпващите сърби и успява да ги задържи, но получава заповед да отстъпи. Преживяното го тласка да стане автор на десетки бойни спомени, събрани и издадени 3 години след края на военния конфликт. В тях читателят ще прочете ... |
|
От 1879 г. до 1943 г. Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... "Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги нà – само на крачка пред нас, само век е минал… Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото ако древната ни и възрожденска история е ... |
|
Българите трябва да осъзнаят, че са скачени съдове, и бедните и богатите, и като такива да се опитат да помогнат на великата сила съхраняваща досега България, да си свърши работата. Грабежите трябва да спрат, сегашният елит да бъде пометен изцяло и да бъде освободено политическото и медийно пространство за нови хора с идеални цели, а не користни. Политиците и журналистите трябва да бъдат слуги на народа! Защо да не опитаме още веднъж в това време на тотално отчуждение и люта побъркана индивидуализация? Поне да знаем, че сме опитали все пак отново! Ако не опитаме този път, България и българите в нея и тези по света, ги ... |
|
Расите и техните исторически задачи ... Първата задължителна крачка, която трябва да се направи е в посока на ограмотяването - трябва да се промени подходът в създаването на науката. Досегашната наука трябва да бъде внимателно прегледана, за да се вземе от нея най-същественото, истински потребното, стойностното, което може да послужи за основа на градивната наука. Настоящият опит да се поднесе едно късче от познанието за бъдещето е част от всемирната научно-образователна програма, по която ще се работи за ограмотяването на сегашното човечество. ... |
|
Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... "Антипедагогично Деца, деца, не спете! Иначе ще порастете. Ще станете големи и намръщени. А няма връщане. А няма връщане..." Стефан Цанев ... |
|
Стефан Цанев (1936) е популярен български поет, драматург, публицист, автор на оригинални произведения за деца. През последните години се насочи и към белетристиката, като романът му Мравки и богове е сред малкото творби на българските автори, предизвикали широк читателски интерес. В основата на успехите на Цанев е усетът му за злободневното и проблемното в живота, неговата близост до типовите нагласи и настроения. Към действителността и поставяните от нея въпроси авторът подхожда страстно и ангажирано, като полемиките му са публицистично интонирани. Естетическото при този автор е функция на етичното, романтичната или ... |
|
Тройният портрет на Мария-Магдалина е портрет на едно поколение хора в социалистическа България от 60 -те години. Персонажите не са измислени, а взети от живия живот. На фона на реалистичната картина авторът разгръща виждането си за любовта, доброто, ролята на изкуството. Особено впечатляваща е неговата позиция по отношение на схващанията за Исус Христос."...Исус не е нищо свръхестествено, нищо божествено, нищо извън реда и законите на естеството. Напротив, той не само е човек, но е един "нормален" човек. Тъй като обаче това е нещо рядко, изключително, ние сме склонни да го обожествяваме. А той чисто и ... |