Съчинения в 12 тома - том 10: Български хроники III

"Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме - навлизаме в опасна зона.
Древната ни история е обвита в мъглата на митовете - може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли - може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги нà - само на крачка пред нас, само век е минал…

Рискованото ми начинание - да напиша сам цялата история на България - стана съвсем рисковано, защото ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата политическа сила - то какво да кажа за историята ни след Освобождението от турско робство?

Тази история е била пренаписвана и нагаждана несравнимо по-грубо, защото е пролог към времето, когато през втората половина на ХХ век в България властваше една партия и като всяка тоталитарна партия тя обявяваше не само настоящата, но и предшестващата епоха за своя история: историята на Българската комунистическата партия се представяше за история на България. Вършено е това без никаква милост към фактите: сложните ни отношения с царска Русия и СССР, тълкуванията на различните събития, преценката на личностите - всичко е така изопачено, така фалшифицирано, така уйдурдисано - че за да се ориентираш що-годе ред мистификациите, често се налага да четеш тази история наопаки: ако се говори за диктатура - значи става дума за демокрация, ако пише терор - чети свобода, слава ли пише - чети позор, позор значи слава, предател значи герой, герой значи убиец, победата е погром, погромът - победа и т.н. Така се стигна до обратната крайност, до обратно извращаване на историческите факти, стигна се до оглупяване от омраза.

Старах се да бъда обективен, да възстановя истината, но тъй като и на мен пристрастията не са ми чужди - въпреки юздите на мозъка, твърде вероятно е и аз да съм препуснал някъде в погрешна посока и сигурно ще разочаровам много от читателите си, други ще ядосам или ще ги разгневя, но дано причината за това да са моите грешки, а не назубрените "единствено правилни" идеи и схващания, с които е натъпкано зомбираното ни съзнание през втората половина на ХХ век…
За разлика от първите два тома, където в предговорите изреждах всичките си използвани източници и имената на авторите, тук няма да го направя, защото източниците сега са толкова много, че за да ги изредя, ще ми трябват много страници - а и без тях, читателю мой, книгата в ръцете ти е доста дебела.

Накрая искам отново да напомня, че моите Хроники не са исторически научен трактат, а поема, и неправомерни са упреците за непозволени волности, или както казва проф. Александър Бурмов за Захарий Стоянов: Той много често прескача нормите на историческото изследване, така например твърде често си служи с пряка реч - очевидно е, при липсата на каквато и да е документация, че разговорите са съчинени… Че са съчинени - съчинени са. Противоречи ли обаче това на истината? Аристотел казва: "Поезията предлага по-сериозно и по-философско познание от историята: историята се занимава с отделни факти, изобразява само това, което е станало, поезията - и това, което може да стане".
Повече нямам какво да добавя."
Стефан Цанев

Книга от поредицата Съчинения в 12 тома.

Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме.

Стефан Цанев (1936) е популярен български поет, драматург, публицист, автор на оригинални произведения за деца. През последните години се насочи и към белетристиката, като романът му "Мравки и богове" е сред малкото творби на българските автори, предизвикали широк читателски интерес. В основата на успехите на Цанев е усетът му за злободневното и проблемното в живота, неговата близост до типовите нагласи и настроения. Към действителността и поставяните от нея въпроси авторът подхожда страстно и ангажирано, като полемиките му са публицистично интонирани.

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com