"Повечето хора не обърнаха внимание на новините. После обаче съобщенията за насилие заваляха... всичко стана реално и близко. Скоро започна да се случва с хората около нас. После интернетът изчезна. Телевизията и радиото замлъкнаха. Телефоните спряха да звънят. Всички прозорци бяха закрити, вратите - заключени.... Случи се изведнъж. Никой не беше подготвен. Внезапно дори един поглед навън обричаше човек на жестока смърт. Там имаше нещо непонятно, нещо безплътно - то моментално поразява ума и провокира самоубийствена ярост. Хората трябваше да затворят очи, за да оцелеят. Ала преди това да се случи, загинаха милиарди.. ... |
|
|
Птици в нощта Моите спомени, птици в нощта, скитат бездомни, скитат унесени вън от света. Моите песни, сенки без път, блесват нечути в скръбната есен - и пак завълчат. Моята лютня, писък в нощта, стене прокудена и безприютна вън от света. Николай Лилиев ... |
|
|
"Жълтата птичка пее" е триумф на хуманизма над отчаянието и жестокостта, трогателна история за копнежа на едно дете и неговата майка да запазят връзката си и да намерят пътя към дома. Полша в разгара на Втората световна война. Майка и дъщеря бягат, преследвани от нацистите. Ружа е готова на всичко, за да опази петгодишната Шира. За да оцелеят, те трябва да са тихи. Не бива да издават и звук. За момиченцето обаче това е по-сериозно предизвикателство, отколкото може да се очаква - защото малката Шира има изключителен музикален талант. В ума ѝ музиката не е само феномен, който тя тепърва се учи да ... |
|
|
В "Практикум по хранене и контрол на продуктивните качества на селскостопанските животни и птици" са разгледани въпросите на храненето на отделните видове и категории селскостопански животни и птици. Отразени са най-новите аспекти в тази област. Пълноценното хранене и контролирането на продуктивните качества на селскостопанските животни и птици са от съществено значение за постигането на максимална продукция с най-високо качество и ниска себестойност. Методичните единици са съобразени с учебната програма на дисциплината "Технологии в земеделието". Практикумът е предназначен за студентите от ... |
|
|
Бойко Бойков е роден на 20 юни 1947 г. в София. Завършва "Френската гимназия", а след отбиване на военната служба като парашутист – специалност френска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи във вестниците "Земеделско знаме", "Народна култура", "Софийско утро", а през последните двайсет години – във в. "24 часа". Автор е на много статии, репортажи, интервюта, анализи, редица кореспонденции от страната и чужбина. Превел е частта "Името" от романа на Марсел Пруст "В търсене на изгубеното време", публикувана в ... |
|
|
Забавлявайте се с веселите истории на Смърфовете в тази книжка от поредицата Смърфовски истории на издателство Хартиен свят ."За кой ли път вече мостът край реката покрай селото на смърфовете трябваше да бъде ремонтиран. Всички смърфове работеха задружно по задачата. Освен, разбира се, Ленивко, който отново се бе скрил да подремне на сянка..." Из книгата ... |
|
|
Стихове. ... |
|
|
Леонардо да Винчи (1452 - 1519 г.) е въплъщение на универсалния човек - физика и астрономия, математика и механика, анатомия и физиология, география и ботаника, химия и геология, архитектура, живопис, графика - във всички тези области Леонардо е познавач и новатор. Но малцина знаят, че великият учен е обичал да измисля басни, притчи, приказки, които му носят известност, още докато е жив. Те са на повече от петстотин години, но и до ден днешен звучат съвременно. Трудно е да бъдат отнесени към някакъв определен и единствен жанр: много негови творби напомнят басни или притчи с ясна поука, но има и битови хумористични ... |
|
|
Книгата е посветена на анатомията на човека, на нейната дълга и драматична история и на хората, които са осъществили прогреса ѝ - анатомите. С нейното издаване се запълва една празнина в българската анатомична литература. Книгата се състои от три части. В първата част се проследява хронологично развитието на анатомията от праисторически времена до научно-техническата революция през XIX век. Изтъква се нейната решаваща роля за напредъка в медицината, хирургията, съвременните образно-диагностични методи на изследване, значението ѝ на "ключ към клиниката". Във втората част са представени биографичните ... |
|
|
"Първото нещо, което видях в първия ден на 2020 година, беше синя птица. Никога не съм я търсила, защото бях убедена, че тя съществува единствено във въображението на Метерлинк. Но ето я, сама ме намери! Отварям прозореца в ранния час на утрото, поглеждам към дървото отпред и на няколко метра от мен синя птица оправя перушината си. Замрях. Толкова беше невероятна и красива с дълбоко синия си цвят! Като че ли бе излязла направо от морските дълбини. Тя литна, приближи се до прозореца, погледна ме с кръглото си черно око и кацна в тревата пред къщата. Щипна няколко тревички, клъвна нещо, разходи се наперено и литна към ... |
|
|
Една вечер семейството на Даръл - майка му, брат му Лари и сестра му Марго, се е събрало в Лондон и, вкиснато от отвратителния английски климат, упреква писателя за това, че ги е осмял в първата си книга. Всеки твърди, че с другите членове на семейството са се случвали далеч по-забавни неща, които си е заслужавало да бъдат описани. Тогава Даръл им съобщава, че в следващата си книга смята да навакса пропуснатото. Така се ражда "Птици, зверове и роднини", своеобразен "римейк" на "Моето семейство и други животни". Не по-малко смешна от първата, настоящата книга обогатява идиличната картина на ... |
|
|
Жените от семейство Санбернар са живели в Морн Мари, къщата на върха на хълм извън Порт Анджелис, от поколения. Изградена от останките на плантация, която е поробила техните предци, тя се превръща в дом на род, свързан с нещо повече от кръвта. По една жена във всяко поколение е отговорна за преминаването на душите на мъртвите от града в отвъдното. Но връзката на Йеджиде с майка ѝ, Петронела, винаги е била пропита от гняв и пренебрежение, които Петронела упорито носи и на смъртния си одър, оставяйки Йеджиде неподготвена да изпълни съдбата си. Междувременно, Даруин расте в провинцията с благочестивата си майка ... |
