В сборника с разкази "Реката на живота" Иван Станчев умело събира лични преживявания и истории на свои близки през един период, който започва от Втората световна война, продължава през социализма, Берлинската стена, хипи движението и чак до ден днешен. Една съкровена панорама от голямата река на живота, с нейните меандри и подводни камъни, представена не само с думи, но и с рисунки и картини на автора, вмъкнати между текста. Палитрата от чувства и състояния - тъга, жестокост, скръб, любов, красота, сарказъм, ирония и щастие - е предадена с лекота, непретенциозност, освободеност и искреност. Ще се гмурнете ли ... |
|
Седмо допълнено издание. ... Защо 1/2 живот?: Защото кой може да каже, че ние, българите сме живели целия си живот? И 1/2 ни е много, ако се размислим. Пък и всеки се надява, че другата 1/2 е пред него и го чака 1/2, защото не успях да вместя толкова съкровени мисли и обични хора. Хора, които са се мъчили да ме правят актриса и човек, които са ми давали от времето си, от нежността си и от знанията си 1/2, защото почти не можах да разкажа какво беше за нас през тези 16 години, през които живя и ни помогна да издържим нашето благородно куче Нора. И каква утеха в остаряването ни е сегашното ни куче-макак, кафявата ... |
|
Книгата включва два романа - "Гобленът на живота" и "Единствен" на Ивайло Митев . ... "През 2060 г. населението на България ще намалее с близо над 27%, а делът на населението над 65 г. ще достигне до над 32.6%, докато този на децата до 15 г. ще се свие до 13%. Към 2050 г., нашата страна ще има най-бързо изчезващото население в работоспособна възраст в света. населението на възраст между 15 и 24 години ще намалее с 41%. В България детската смъртност остава два пъти по-висока, отколкото в ЕС. Днес в България има повече от 200 000 бездетни семейни и несемейни двойки. Около 50 000 от тях чакат своя ... |
|
"В "Живот на половини" авторът предлага съвсем кратки разкази, каквито някога се търсеха за литературните страници на вестниците. Пишеха ги Дончо Цончев , Янко Станоев, Деян Енев , Виктор Пасков и мнозина други писатели. Отдавна вестниците нямат литературни страници. И съответно нямат нужда от такива разкази. Затова усилията на автора са насочени към привилегированото лично за мене малцинство ценители на финото изкуство, каквото е писането на кратки разкази." Палми Ранчев "Прозата на Антон Терзиев търси проход към други светове в лабиринта на градското ежедневие. Банални наглед случки се ... |
|
"През живота си притичах запъхтяна, много радости и мъки преживях. Бях обичана и мразена, ругана, от удари и подлост прокървях, но толкоз много рани спотаени лекуваха приятелски ръце. И двамата ми сина бяха с мене с частицата от моето сърце. С добро ме помнят може би мнозина не всявах страх, не мачках, не крадях. Животът ми безцелно не премина. До края си ще съм, каквато бях! Съдете ме! Признавам, че живях!..." Из книгата ... |
|
"Книгата на Георги Маринов е стотен менхир, който дълго ще занимава изследователите; ще се опитват да го нагодят към другите известни мегалити, но той ще продължава да стърчи извън всички класификации и ще указва не път, а състояние. Ако е възможно да има спокойно безпокойство - това е книгата на Георги Маринов. Ако е възможно да има потайно себеразкриване - това е книгата на Г.М. Ако е възможно да има неочаквано очакване - това е книгата на Г.М." Откъс от рецензия на Красимира Зафирова "Мнозина и днес ще попитат: Кой е Георги Маринов? Ще отговорим: автор на няколко стихосбирки, един от деликатните ... |
|
В книгата си Николай Тодоров разказва за генерал Николай Григориевич Столетов - войник, разузнавач, дипломат, изследовател, една ярка фигура в Голямата игра - противопоставянето между две империи за влияние в Азия. Изключителна личност, с живот, пълен с приключения и ярки събития, с неоценимо значение за освобождението на България от османско иго. Призован от тревожния повик на Родината в началото на Кримската война, скромният руски учен, високообразованият прогресивен интелигент, възпитан в родолюбивите традиции на родния си град и своето семейство, Н. Г. Столетов застава под бойните знамена на Русия, за да не ги ... |
|
Сто и петдесет трансформиращи живота писма от Ошо. ... Всяко едно от тези сто и петдесет писма е послание на Ошо, написано лично от него до някого. Писмата са окуражаващ отговор към хората, за да подкрепят техния процес на медитация и вътрешно откриване. "Бъди малко по-поетичен. Пиши красиви любовни писма до живота. Точно в това се изразява медитацията.""Любов. Живей всеки момент. Каквато и задача да се изпречи на пътя ти, изпълни я. Не оставяй нищо за утре. Навикът да се отлага е самоубийство. Къде е утре, така или иначе? Това, което е, е днес. Това, което е, е сега. Моментът трябва да се живее. Единствено ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Томът съдържа романа "Между пустинята и живота", редове от биографията и сатии от Г. Константинов, Петко Тихолов, Богомил Райнов и Иван Гранитски. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... "Поместените тук статии са писани в различни времена, по разни поводи и най-често по настояване на редактора на "Златорог" за страниците на списанието. Макар да носят следите на времето си, те продължават да са близки до интересите ни и днес и аз ги събрах тук. заедно, за да ги направя по-достъпни за читателя. Трудно ми беше да намеря едно заглавие, което да обединява еднакво всички теми. И все пак, ако си послужих със заглавието на една от статиите, това не е случайно: "Пред извора на живота" - ще рече пред извора на първичните ... |
|
Пленяваща панорама "О, наша бленувана и примамлива Рила! Ти си фантастична и даваш ни сила, във всеки миг от вечността, при теб, човекът търси младостта! Твоят могъщ образ е възпят от нашите деди, живели отдавна по древните земи..." Цветанка Цинцарска ... |
|
Василка Петрова - Хаджипапа е родена в София: По образование тя е филолог, завършва немска и английска филология в СУ. От няколко десетилетия живее в Никозия заедно със съпруга си Христос Хаджипапас, известен кипърски писател. Посвещава живота си на преводаческа дейност, ползвайки в работата си равностойно български, гръцки, немски, английски и руски език, занимава се и с литературна и театрална критика. Заедно със съпруга си Христос Хаджипапас превежда и публикува в Кипър и Гърция българска поезия и проза. По техни преводи биват поставени в Кипър "Опит за летене" на Й. Радичков , с режисьор Юлия Огнянова, и & ... |