Без герой. Разкази

От физкултурния салон в училище с непогрешимата миризма на съблекалня до склад за вторични суровини и ферма за пуйки; от претъпкана с вещи къща до стъклена наблюдателна кула на върха на планината; от жежкото безвремие на сицилианската провинция до хапещия студ на една битническа Коледа в Лонг Айлънд. Колкото и разнообразни да са сюжетите, темите, гласовете и жанровете в сборника, през тях като обединяваща нишка минава въпросът за оцеляването - буквалното физическо оцеляване на отделния човек, но и на цели биологични видове и хабитати, челният сблъсък на детството с живота, границата между човек и родител, възможно ли е да продължиш да живееш без мечти, без надежди и без герой.

"15 блестящи разказа, белязани от остро чувство за абсурд и стъписваща състрадателност към крехката същност на човека, облечени в непогрешимия, ярък и неприлично богат език на Т. К. Бойл."
Трей Греъм, Уошингтън Поуст

"Безпощадни, печални, зловещо смешни разкази."
Джанет Маслин, Ню Йорк Таймс

"B Без герой няма нищо познато и досадно: литературата е изпълнена със смайващата жизненост, типична за Т. К. Бойл. Той пише като ангел, пък бил той понякога и доста язвителен, непочтително джвакащ дъвка ангел."
Лори Мор, Ню Йорк Таймс Бук Ривю

"B света на Бойл всичко може да се случи - и обикновено се случва."
Луиза Ермелино, списание Пийпъл

"Бойл, изглежда, може да пише на всякакви теми - от видовете жаби до отглеждането на марихуана, от снъф филми до профсъюзни дела. Читателят има чувството, че е попаднал на ексцентричен екскурзовод, който има връзки навсякъде."
Артър Салм, Сан Диего Юниън Трибюн

"B тези изключително разнообразни разкази Т. Корагесън Бойл съчетава техническата сръчност с неуморните странствания на въображението си - често в очарователно злокобни посоки."
Бенедикт Косгроув, Сан Франсиско Кроникъл

Книгата е част от поредицата Кратки разкази завинаги на Жанет - 45.

Т. Корагесън Бойл (на английски съкратено се произнася Ти Си Бойл) е роден през 1948 г. в Пийкскил, Ню Йорк. Първите му разкази излизат в различни периодични издания през 70^-те, докато Бойл е студент по творческо писане в Университета в Айова, а днес в библиографията му има 12 сборника с разкази и 19 романа. Преподава литература в Университета на Южна Калифорния, носител е на множество литературни награди, включително ПЕН/Фокнър за най-добър роман (World’s End, 1988). В творбите си засяга актуални теми като екология и климатични промени, имиграция и идентичност, животинската природа у човека и съзнанието у животните - или както сам пише на сайта си във връзка с последния си роман: "Искате да ви кажа темата? Най-общо казано - същата като във всичките ми книги: животът на Земята през очите на един представител на семейство Човекоподобни".

В едно свое интервю Т. К. Бойл споделя, че обожава Братя Коен, а любимият му филм е Големият Лебовски, и добавя: "Искам да съм като тях. Не искам да се вписвам в граници и очаквания. Искам, когато читателят хване който и да е от романите или разказите ми, да няма никаква представа какво следва. Изкуството трябва да бъде неконвенционално, затова и не понасям жанровото писане. Вярно, то е удобно за онези, които го харесват - защото знаят, че ето сега някой ще бъде убит, а някой друг ще разбере как и защо. Но мен това не ме интересува. Не ми е интересно. Аз искам всяка книга да ме отнася на различно място".