"Майсторът на напрежението не може да понесе меча на Простотата. Простотата е по-бърза от светлината. Простотата е Дар Божий, а сложността е от човека. Простотата е непобедима. В бурята - силни духове, в урагана - мощни духове, в Простотата - само увереност. Простотата е сътворена от Мъдростта, а сложността е създадена от знанието. Простотата е потокът на Същността. Простотата е равновесие. Простотата си има свой спътник - Божествеността, Потокът от Безкрая. Простотата е част от Книгата на Безкрая. Простотата е като прегръдка с водата и Слънцето. Простотата е духовна: тя вижда неща, които умът не може да види. Думите ... |
|
|
"Когато бях на 7 години веднъж заваля сняг. Валеше всеки ден в продължение на два месеца. Аз бях в първи клас и учех как се пишат ченгелчета и цифри. Училището не беше далече, но всяка сутрин Бащата изваждаше малка дървена шейна изпод навеса. Аз сядах на нея, а той ме увиваше до носа със синьо меко одеяло. После хващаше връвта и започваше да дърпа шейната напред по снега. Аз виждах света през ръба на одеялото. Този свят беше затрупан в белота и избелял като преекспонирана снимка. Сутрешните пътувания бяха монохромни и студени. Пред себе си виждах краката на Бащата. Те правеха дупки в преспите, в които още сънените ми ... |
|
|
Александър Вутимски (1919 - 1943) като Алеко си отива напълно сам в житейско отношение: на 24 години в санаториума на Сурдулица, тогавашна Сърбия. Той е шестата жертва на туберкулозата в своето семейство. Годината е 1943-та. Дарбата му е била достатъчно силна, за да пише в списание "Златорог" още от май 1939-а, когато няма двайсет. Известен повече със стиховете си, в този том са събрани неговите разкази и есета - книга, с която отбелязваме 100 години от рождението му. "Може би в тези прекрасни есета Синьото момче, което е Вутимски, среща Синьото момче, което той винаги е искал да бъде. Срещата е не ... |
|
|
Бебеносенето означава да промените начина си на мислене относно това какво представляват бебетата. ... "Защо бебеносенето е важно" е кратък, но подробен, научно обоснован, но достъпно написан, прекрасно илюстриран и даващ подкрепа и увереност наръчник по носене на бебета и деца, който всеки, интересуващ се от привързано и осъзнато родителство, трябва да прочете. Хората носят своите бебета още от зората на еволюцията. И до днес приматите продължават да носят малките си на гръб или пред гърдите си, докато се придвижват в търсене на храна или подслон. Ние, техните наследници, обаче сякаш сме забравили колко е ... |
|
|
Понякога, за да изплуваш, трябва да се гмурнеш надълбоко. ... На осемдесет и шест Розмари е жизнена, духовита и се наслаждава на всеки нов ден. Вече седем десетилетия утрото ѝ започва с плуване в открития басейн "Брокуел" - мястото, където се е влюбила за пръв и последен път, където е намерила многобройни приятели и е преодоляла всевъзможни трудности. Сега, когато плувната база може да затвори врати завинаги, възрастната жена трябва да потърси в себе си силата и куража да я защити. На помощ изненадващо се притичва младо момиче, което моли Розмари за интервю. Кейт е само на двайсет и шест, но за разлика от ... |
|
|
Коя е силата, която те кара неуморно да търсиш и непримиримо да копнееш, да съчетаеш дързост с покорство, да останеш буден и да пазиш сърцето си чисто, да носиш надежда и да издигаш мечти, да останеш верен на вярата си, въпреки всичко? Двама млади, бленуващи за своя рожба и бродещи из трънливия път на осиновяването. Неугасващата надежда ги отвежда до първата прегръдка с дълго чаканата рожба, но всеки от родителите е изправен пред кръстопът и трябва да направи своя труден избор при сблъсъка на духовното с материалното. Защото любовта търпи превежда читателя през човешките въжделения и копнежи, близки на всяка душа и ще ... |
|
|
Последната книга от любимата поредица "Малки жени" на Луиза Мей Олкът . Десет години след края на "Малки мъже" нежното перо на американската писателка Луиза Мей Олкът отново ни отвежда в имението "Пламфийлд", което някогашната мечтателка Джо и съпругът ѝ професор Баер са превърнали в необикновено училище и убежище за дузина момчета, останали без родители и подкрепа. Днес синовете на Джо са пораснали и поели по пътя си, но все още носят в душите си ценностите и заръките на жената, която е отворила дома и сърцето си за тях. Нат е обещаващ музикант, Емил обикаля света като моряк, а ... |
|
|
75 стихотворения. ... "Между кориците на тази книга пулсира едно немирно и диво сърце, което познава и страстта, и любовта, и милосърдието, и загубата, и прошката. Но систолите и диастолите на този чувствен стих винаги удържат една прецизна и овладяна форма. Метафоричните взривове угасват в спокойната прегръдка на анжамбмана, а интонационните амплитуди се уталожват в лаконични запомнящи се поанти. Сама и обща, в тези 75 избрани стихотворения Божана Апостолова подрежда своята поетическа биография." Надежда Радулова Страх Боже, колко необетован свят между тичинки, между съзвездия - светли бездни от аромат, ... |
|
|
"Щастливи времена" не е книга за миналото, нито за далечното бъдеще. Тя не е и за детството. Щастливите времена са точно сега. "Тъжно ли ви е? И на мен. И радостно? Имате кого да обичате. Копнеете за прегръдка? Храната ви е вкусна, вали дъжд. Родителите ви до вас ли са? Помагате ли им? Липсват ли ви? Имате работа? Почивате си? Случайно срещнахте онзи, който ви разби сърцето преди сто години, и ето го, възхитителен както в спомена? Виждате, чувате, чувствате и се вълнувате? Морето е солено, небето е синьо, сърцето тупти? Нали това ви казвам, щастливите времена са тези, в които живеем. И те са за нас." ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Разследванията на инспектор Гамаш" на Луиз Пени - единствен в света петкратен носител на наградата "Агата Кристи". ... Зима е, но главен инспектор Арман Гамаш търси спасение от една по-различна буря сред живописните улички на град Квебек, в уютна англоезична библиотека, където царят покой и безвремие. Докато в мазето ѝ е намерено тялото на скандален археолог. Гамаш се отказва от почивката си, за да разреши мистерия, чиито корени се простират векове назад във времето. Град Квебек е в ледената прегръдка на зимата - смразяващо студена и изключително красива. Главен ... |
|
|
"Най-точното оръжие е словото Изпуснато от устата изстрелът му ще стигне най-далеч до сърцето до теб В него тихо съзрява невидим плод може би усмивка топъл блясък на очи ласка по ръцете целувка по челото устата стоплящ прилив на кръв за братска прегръдка" Павол Хоров Павол Хоров е роден на 25 май 1914 година в Бановце над Ондава в Словакия. Завършва учителска академия в Братислава. Едно десетилетие работи като учител. През 1948 година е назначен за директор на Чехословашкото радио в Кошице. През 1951 - 1952 година е главен редактор на издателство "Словенски списовател", после става секретар на ... |
|
|
"В памет на двете ми розови пъпки, чийто живот бе прекършен в разцвета на младостта им. Мир на праха им." От тяхната любяща майка ... Група приятели се събират всяка неделя в един бар, където пият кафе, пушат пури, разговарят за незначителни неща и четат вестници. Всичко е спокойно, дори скучновато, до момента, в който прочитат необичаен некролог. Текстът, над който има Давидова звезда, се появява неизменно всеки месец и възбужда любопитството на приятелите, които си поставят за цел да проучат какво се е случило с "двете розови пъпки". Разследването им изважда на бял свят история, изпълнена с ... |
