Стоян Райчевски е автор на много научни изследвания в областта на етнологията и историята на българите, на културно-историческото наследство и етнодемографските процеси по българските земи. Авторът проследява традиционните връзки между евреи и българи от времето на първите контакти между тях до наши дни - най-ранните заселвания на евреите на територията на днешна България и взаимоотношенията им с българите в средновековната и в съвременната българска държава, участието им в българското освободително движение и във войните, които България води за националното си обединение, активната роля на българските евреи пред ... |
|
В "Обратния речник на българския език" думите са подредени въз основа не на първата, а на последната буква. По този начин той може да подпомогне преди всичко всякакви проучвания върху съвременното българско словообразуване, като предлага структуриран материал, въз основа на който може да се правят както наблюдения върху отделни словообразувателни типове, които са особено активни днес, така и обобщения върху цялата съвременна българска словообразувателна система. Речникът може да послужи и при решаване на редица практически въпроси на словообразуването, които възникват във връзка с навлизането и налагането на ... |
|
Български етимологичен речник има за задача да обясни произхода на словесното богатство на българския език. Тук са включени всички думи на нашия език, които са събрани до днес. Някои думи са възстановени въз основа на собствени имена. От чуждите книжовни думи се вземат главно онези, които имат по- широка употреба; твърде специални научни и технически термини по начало не се включват. Те остават за специални терминологични речници и за речника на чуждите думи. От чуждиците в народните говори не се вземат онези, които се срещат в езика на двуезично българско население и имат съвсем ограничена употреба.. Според целите на ... |
|
Второ издание ... Български етимологичен речник има за задача да обясни произхода на словесното богатство на българския език. Тук са включени всички думи на нашия език, които са събрани до днес. Някои думи са възстановени въз основа на собствени имена. От чуждите книжовни думи се вземат главно онези, които имат по- широка употреба; твърде специални научни и технически термини по начало не се включват. Те остават за специални терминологични речници и за речника на чуждите думи. От чуждиците в народните говори не се вземат онези, които се срещат в езика на двуезично българско население и имат съвсем ограничена употреба. ... |
|
Езикът на всеки народ непрекъснато се развива и изменя. Най-променлива е лексиката, тъй като тя е свързана по-непосредствено с обществената практика, с материалния и духовния живот на човека. Промените, които се извършват, са от най-различно естество. Създават се нови думи, утвърждават се нови форми, едни думи отпадат, други изменят първоначалното си значение. Материалите за словника и за илюстративните примери на речника са взети от книжнината ни от XIX в., главно от художествени и други произведения, от преводи и периодиката, които и до днес не са загубили своята стойност и популярност, изучават се в училищата или се ... |
|
Падеж - пуска ... Издаването на V том на „Български етимологичен речник” се наложи поради изчерпването му и засиления читателски интерес към „Български етимологичен речник” и неговите високи научни качества. Пагинацията и разполагането на езиковия материал са като в първото издание. ... |
|
Трудът "Българска лексикология и лексикография" е резултат от трайния интерес на Василка Радева към семантиката на думата като основна езикова единица. Той се опира на четените лекции и магистърски курсове в Лайпциг, Западен Берлин и Саарбрюкен, но съдържа по-богата информация, която дава възможност за създаване на интерес за по-нататъшни занимания с проблематиката на лексикологията. Изграден върху теоретичните основи и постижения на съвременната лексикология, трудът разкрива характера на думата като номинационна единица, която чрез речевата си реализация осъществява комуникативната функция на езика. ... |
|
Минго - Падам ... Том IV на „Българския етимологичен речник” е изработен според принципите, изложени в предговора към първия том, с незначителни отклонения. За да добие текстът на отделните статии по-стегнат вид, не се посочва значението на общобългарските думи, при диалектните думи обаче значението навсякъде е посочено. ... |
|
"Речникът на френските думи в българския език" позволява да се проследят "активизирането" и "забавянето" на процеса на проникване и разпространение на френцизми в българското културно пространство, да се анализира ролята на френската лексика в конструирането на специфични фрагменти от езиковата картина през кодираната в семантиката им представа за света. Структурата на речника улеснява историко-филологическото изучаване на френцизмите като части от историята и културата на българското общество, гносеологичното проучване на съкровищата от знания, натрупани и проектирани в речниковия състав, ... |
|
„Български етимологичен речник“ има за задача да обясни произхода на словесното богатство на българския език. Тук са включени всички думи на нашия език, които са събрани до днес. Някои думи са възстановени въз основа на собствени имена. От чуждите книжовни думи се вземат главно онези, които имат по-широка употреба; твърде специални научни и технически термини по начало не се включват. Според целите на речника думите са подредени в етимологични гнезда – едни като заглавки, а останалите като техни производни. Всяка статия има следните съставни части: заглавка производни етимологично тълкуване разпространение на ... |
|
Трето издание. ... Български етимологичен речник има за задача да обясни произхода на словесното богатство на българския език. Тук са включени всички думи на нашия език, които са събрани до днес. Някои думи са възстановени въз основа на собствени имена. От чуждите книжовни думи се вземат главно онези, които имат по- широка употреба; твърде специални научни и технически термини по начало не се включват. Те остават за специални терминологични речници и за речника на чуждите думи. От чуждиците в народните говори не се вземат онези, които се срещат в езика на двуезично българско население и имат съвсем ограничена употреба.. ... |
|
Произходът на българите и техните прадеди, често наричани в научната литература прабългари, е сред най-дискутираните теми в обществото. Откъде се появяват българите? Какви са корените на нашия народ? Какво общо има между древните и днешните българи? Това са само част от въпросите, които възникват при обсъждане на проблема. Изследването на доц. Тодор Чобанов прави първи по рода си опит да се проследи цялата история на дискусията - от дълбока древност до наши дни, като отсява достоверното от въображаемото, фактите от заблудите, чистата наука от идеологическите внушения на едно или друго време. Трудът разглежда въпроса ... |