Стефан Гончаров е роден през 1996 година в София. Завършил е Скандинавистика и Изкуства и съвременност в Софийския университет, където в момента е докторант по Теория на литературата. През 2015 година е публикувана първата му стихосбирка - Геон (изд. АРС), а през 2019 година излиза втората - Смъртта не се чака (изд. Scribens). Има редица поетични публикации в българската литературна преса и е част от редакторския екип на списание Нова асоциална поезия. През 2016 година е отличен с първо място на Националния студентски литературен конкурс Боян Пенев, а през 2019 година - с приза за поезия Ваня Константинова. Печели и ... |
|
Теоретично-нормативният модел за целите на наказанието в българското наказателно право. ... "Книгата пояснява в дълбочина връзката между общата цел на наказанието (дефинирането на която е предназначено да отговори на въпроса защо въобще е необходимо да го има) и непосредствените цели на наказанието (дефинирането на които е от ключово значение при наказателното правоприлагане за конкретно престъпление спрямо конкретен извършител). Систематизирани са трите основни теории за целите на наказанието - утилитарната, ретрибутивната и смесената. Откроени са техните достойнства, слабости и отражение върху развитието на ... |
|
"В навечерието на идващата 2021 година ние все повече се изправяме пред рухналите устои на днешната неправилна педагогика, педагогика на една отиваща си култура и даваща място на ново изгряващата култура на сърцето, за която Учителя - Беинса Дуно говори непрестанно в своето Учение, дадено на българите за да го разпространят сред другите народи. Очевидно пред нас ще седи проблемът за това каква трябва да бъде Новата педагогика. Как да поднесем познанието на децата съобразно тяхната нова конструкция? Истината е, че упражнението Ведрина се играеше до 90-те години в българското училище. Истината е, че и сега то може ... |
|
Всички заедно срещу 1%. Да разбием илюзиите, да посеем семената на свободата. Ширещата се бедност, общественото недоволство и икономическата поляризация се превърнаха в наша реална действителност, след като единият процент господари на 7-милиардното световно население тласна планетата и всичките ѝ обитатели към ръба на пропастта. Във книгата авторът Вандана Шива се прицелва в Клуба на милиардерите Гейтс, Бъфет и Марк Зукърбърг, както и в други съвременни империи като Big Tech, Big Pharma и Big Ag, чиято слепота за правата на човека и за разрушителното влияние на тяхната концепция за линеен прогрес причини хаос в ... |
|
Стихотворения. ... "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля? Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл? Всичко е само игра, всичко е само спектакъл. Не остарявай, любов, ето, завесата пада. ... |
|
Кратка българска история за любопитни читатели. България през XX век."Десетилетия наред съм изчитал с любопитство многобройни изследвания на нашата история, преди да ми хрумне да напиша тази книга. И защо се захванах с нея? Истории на България дал Господ! Но все ми се струва, че я няма историята, която българинът - не специалистът историк, а влюбеният в миналото на своя народ - заслужава. Не книга, която ще подхранва у него лъжлива мания за величие. Нито пък такава, която да се вайка над изтърваните шансове и окаяното ни положение днес. А история интересна, история донякъде поне честна и уравновесена, история, която ... |
|
"Поезията е най-древното магическо изкуство. Шаманите са били първите поети на земята, които чрез мистични заклинания прогонвали злите духове и укротявали природните стихии, за да спасят племето си. Поетите са последните шамани на земята, които продължават да вярват в магическата сила на думите и се надяват с тях да запалят светлинка в душите на хората и да спасят загиващия от бездушие свят. И едните, и другите са наивници, разбира се. Но луд умора няма. В тази книга съм избрал 60 поетически опита, които съм писал през последните 60 години: от 1956 (когато бях 20-годишен) до 2016. Последните няколко стихотворения са ... |
|
"Вълните изхвърлиха ключ на брега. Пенливите им гребени го заливаха и го криеха в мимолетните си тънки дантели. Какво ли мога да направя с този ключ, та той за нищо не става, в същото време, като че ми казва: Вземи ме! За нищо не става ли, а ако е отключвал нечия врата, а може би това е вратата на лятото?! То, все още, със солени пръски и галещо слънце се помайва наоколо. Ето го, подскача на ей онази скала. Оттам вика делфините, суши крилете на кормораните. Те разпъват ветрилата им и се оставят на вятъра, да ги разрошва. Ключът ме кара да погледна напред, където е лодката - точица на хоризонта. Дочувам съвсем слабо ... |
|
"Тази книга, лиричен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност - сложна, нестройна, неуседнала, противоречива. Тя е същевременно и запис на съзряването на една модерна поезия през еманципацията и от традиционните мелодични симетрии на рими и метрика към вглъбената discordia concors на все по-органичния свободен стих с неговия стремеж към постоянно изплъзващата се вътрешна хармония. Преход от юношеската омая на сетивата към зрялата будност на духа, изправен с усвоения опит на цяла световна цивилизация пред ... |
|
"Уважаеми читателю, Когато прочетеш тази книга, промисли за своя избор, и за последно реши накъде да вървиш: към вечния мрак в тъмнината на вечната зима, където теб за живота вече няма да те има. Или да полетиш към небесното царство, с мир в сърцето и в душата, където вечно ще те има, ведно със светлината." От автора "Сътворени като високоинтелигентни същества, човеците вече много стотици години живеят почти непрестанно в трудни времена и в неспирна борба, при все по-усложняващи се условия в настоящия свят. Това обстоятелство е провокирало и провокира човешката интелигентност да с стреми да преодолява ... |
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин . Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна , най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
Докога ще търпим това? Червен картон за лъжците в здравеопазването и сферата на храненето. Да преминем здрави през хаоса! ... Изненадващото решение на правителствените представители за забрана на хранителните добавки и природните лечебни средства и същевременно повсеместното предлагане на средства като WLAN, които истински "изпепеляват" мозъка ни, буди протест. Задавали ли сте си понякога въпроса как човек изобщо може да остане здрав в подобен хаос? Във втория том на своята книга Стига вече! Йоханес Холей отново ви разкрива купчина долни лъжи. Раздайте заедно с него "червените картони" и изхвърлете ... |