"Книгата на Валентина Радинска е дълбоко лична, почти изцяло "любовна", тя разкодира многозначния свят на чувствата, на изстрадването и преодоляването на човешките изпитания. При цялата съкровеност на тези страници, поетесата не крие тайната на тяхното появяване, доверява я храбро и талантливо... Впрочем, позната с дълбоката си, чувствена и изящна поетика, Валентина Радинска и тук продължава да я развива, не я оставя да "уляга" и безпроблемно да я експлоатира. Това в наши дни безспорно респектира... "Защото е студено" е книга за изпитанията на човешкото сърце в света на любовта. За ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Рубен Дарио стои в основата на латиноамериканската поезия. Известна е крилатата фраза на Пабло Неруда, че без Рубен Дарио латиноамериканците не биха се научили да говорят. Сборникът е съставен и преведен от Стоян Бакърджиев, а предговорът е от Никола Инджов. "Поетът в свойте песни сложи и всички перли на морето, и златото на всички мини, и слоновата кост на Изток, огърлиците на Голконда, съкровищата на Багдад и приказните диаманти от коша на един набаб... За да допише своите песни, той нямаше парченце хляб, затуй, ... |
|
Томът е една представителна антология на френската поезия от XI до XXI век, съставена от един от най-добрите и познавачи у нас."Кадийски си създава две насоки за превод. Руската и френската литературни традиции. И в двете литератури, без оглед дали се занимава със стари или с нови автори, той търси експресивни творци, търси трудни поетически текстове, които винаги искат от преводача да бъде всеоръжие. Кадийски обича работата в трудните стилистични пластове, където човек е покорен от шемета на експресията, където думата е мисъл, но и вопъл, понятие, но и призивен вик. Той обича полифонията в поезията и успоредно с ... |
|
Може би в този том стихотворенията са най-разнообразни и като тематика и като форма. 1999 г. беше най-болезнената и най-радостната в моя живот дотогава. Роди се внучката ми Тамарка и почина майка ми. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!" ... |
|
Бръмбарите Бръмбарите сричат бавно-бавно от любовната читанка. Там навсякъде е сладка тайна, те са златни и са малки. Те са сетива и се заплитат в края. Почват отначало. Времето, на чудеса преситено, тук смълчано се е спряло. Небесна сова Тъма е, тя небето не заглежда, с насекомите ще се пресити. Събужда се от вечната надежда: кротки пилета да са звездите. Да ги пази, да ги пощи сладко, с тях да прелети безкрая, близо до вятъра безсмъртен, който в райската гора самотен слиза."За Илко Славчев поезията е "началото крехко, откъдето почва безкраят", а любовта е стихия - мощна и малко тъжна." ... |
|
Стихове за свободата. ... Потомствено Аз съм гордата българка с кръв непокорна, която от предците ни взела е плам. Затова, да послушам предания древни в гората, ходя, както се влиза във храм. Зная тайна мистична как боса да газя в жарава и будувам в тъмата без страх. Щом звездите угаснат и новият ден се задава в мен се буди най-звънкият смях - на детето невинно, на девойка свенлива и на зрялата вече жена. Най-тъжовните бабини песни със вятъра сливам, везам после с любов знамена. Светло в тебе живея, родино прекрасна. Хлябът чужд е горчив, затова зачисли ме във своята армия. Нека е ясно: нося храбра хайдушка глава. ... |
|
"Когато вселената въздиша, поетът чува първи. Но и обратното е вярно с всичка сила. Вселената чува въздишката на поета. И в това негласно споразумение се раждат стиховете на Милка Яначкова. С годините се научих да разпознавам кога зад една поезия стои животът, преживяното, истинската болка, истинската радост. Белият лист изисква честност и не прощава изсмукани от пръстите излияния. Затова ме развълнува поетичния свят на Милка - с грижата за земята, със страха за децата ни, с носталгията по родината и... с онази надежда, че още не е късно да станем по-добри. Това прави нейната поезия - очовечава и в този смисъл е ... |
|
"Лаконични, изчистени, точни, разказите на Бойко Ламбовски неусетно го пренасят през прага на жанровете. Прозата му, съхранила най-силните черти на поетичния му свят, ще бъде неочакван подарък за феновете му! Независимо, че сменя обвивката на словото, литературната сърцевина остава непокътната. Така получаваме шанса да преоткрием един обичан автор, дръзнал да прескочи най-строгата бариера между жанровете. Именно тук, на коравата нива на простия ежедневен език, проличават и достойнствата, които иначе рискуват да останат скрити в поетичната папрат на Парнас. Познанието за човека, отвъд клишетата на социалния фалш, ... |
|
"Достойно есть" - това са поетите на България, увековечили нейния образ чрез мощта на българския дух и слово. За да ни има и през XXI в., техните стихове-прозрения трябва да са част от веруюто и националното самочувствие на всяко следващо поколение. Тревогата и надеждите ни са отправени към тези, които днес са в училищата и университетите. ... |
|
"Достойно есть" - това са поетите на България, увековечили нейния образ чрез мощта на българския дух и слово. За да ни има и през XXI в., техните стихове-прозрения трябва да са част от веруюто и националното самочувствие на всяко следващо поколение. Тревогата и надеждите ни са отправени към тези, които днес са в училищата и университетите. ... |
|
"Сътвореното от Вутимски представлява крайна интензивност на чувствата и въображението. То се опълчва срещу конформисткия рационализъм на времето. Изтъкана от психологически контрасти, съвкупност от полет на духа и душевни провали, пронизана от представи за света, който се възприема като хаос и космос, лириката на Вутимски е израз на самопознаващия се модерен човек. Но тя е преди всичко устрем към красотата и постигане на тази красота." Божидар Кунчев "У Вутимски не ще намерите нито една строфа, която да не носи печата на нещо преживяно, дълбоко почувствано, изстрадано, на едно развълнувано въображение, ... |
|
Търсите ли думи да изразите неназовимия копнеж за нещо повече от това, което виждат очите? Чудите ли се какъв е дълбокият смисъл в житейските скърби и изпитания? Обезсърчени ли сте? Трудно ли вие да продължите напред? Тогава тази стихосбирка от насърчителни, мотивиращи, философско-естетически размисли за вечността, вярата, любовта, скръбта и надеждата е точно за вас. ... |