Не съм затворен кръг. Поезия

"Сътвореното от Вутимски представлява крайна интензивност на чувствата и въображението. То се опълчва срещу конформисткия рационализъм на времето. Изтъкана от психологически контрасти, съвкупност от полет на духа и душевни провали, пронизана от представи за света, който се възприема като хаос и космос, лириката на Вутимски е израз на самопознаващия се модерен човек. Но тя е преди всичко устрем към красотата и постигане на тази красота."
Божидар Кунчев

"У Вутимски не ще намерите нито една строфа, която да не носи печата на нещо преживяно, дълбоко почувствано, изстрадано, на едно развълнувано въображение, което търси да се самоизрази, без да се съобразява с нищо друго - понякога дори с формата."
Емил Манов

"Поезията на Вутимски е уникално явление не само в контекста на неговото време, а творческото му присъствие е белязано с различност, която не може да бъде заобикаляна с биографични обяснения и отпратки към поезията на "прокълнатите". Болезненост и ексцес - това са думите, които могат да определят неговото място в българската литература. Вутимски практически е живял без шанс и без надежда, изстрадвайки своята различност и неприспособимост към света на околните, живял е в неимоверна оскъдица и самота, на самия ръб на възможното - ала в духовен план това съвсем не е било оскъдно съществуване."
Едвин Сугарев

Фама - Игор ЕООД
София, 1164
ул. Яворец № 4
igorshemtov@abv.bg

Нощем
Вчера и днес
Улицата
Ресторант
Есен (Гората съхне в есента)
Граница
Завръщане
Равнина (На черното небе...)
Нощи
Детство
Вяра
Скитникът и враните
Скитници
Пробуждане
Утрин
Мост
Дърво
На Ашиклар
Равнина (Под тъмното небе на есента...)
Жажда
Тия дни на нестихващи тръпки...
На ъгъла
Искра
Зов
Ти казваш, че животът ти тече
И ето светът е голям...
В сянката
Полунощ
Една нощ (В мрачната градина...)
Весело момче
Лошите детинства
Среща
Есенни часове
Сомнамбул
Дъжд
Черни завеси затваряха
Весели небеса
Цветята ще сложа във вазата
Есен в градината
Не зная страната, в която бях
През прозореца
Отиват си годините безследно
Обичам светлината на деня
Призраци
Ледът е пуст и бял, и вцепенен
И ето - дядо господ е добър
Небето е студено и прозрачно
Сняг
Аз съзерцавах дълго през нощта
Лоша кръв
Защо?
Хотел
Пътувах нощем под един чадър
Стряхата
Еднообразен пейзаж
Неделя
Старият град
Пролетен шум
Мечта за връщане
Неврастеничен залез
След пладне
Есенен ден
Приказка
В болницата
Старинно
Писмо
А аз ще си живея, както винаги...
Есен (В пустия и малък двор мъглата)
Сантиментално стихотворение
Една нощ (Затваряли се кръчмиците тихо...)
На кръстопътя
На моста
Спокойни часове
Прозорецът
Октомври
В равнината
Стихове за едно момче
Отдалече
В хотел
Сатурнов пръстен
Опушена спирка
Пред радостта
Taedium vitae
Кафе-бар
Седемте пияни негри
Здрачът
Стихотворение за една рана
Стари вечери
На един безнадежден
Луната на прозореца дохожда
Вие, мои приятели
Елегия
В света
Тъмното слънце
Вечерен спомен
През хаоса
Хаотична сцена
De Profundis

• Мълчаливецът
• Самотникът
• Туберколозният
• Пияницата
• Извратеният
• Лудият

Сафо
Клеопатра
Нарцис
Дориян Грей
О-хи-ку-сан
Стихотворения за синьото момче
Стихотворения за един ангел
Хаотичен спомен
Едно писмо
Стара полуелегия
Да живееш
Да умреш
Романтична скица
В един далечен парк ще седнеш...
Старци в града
Кръг
Враждебният град
Европа - хищница
Сантиментален монолог
Радостен монолог