Александър Томов е роден в град София през знаковата 1944 година. През 1972г. завършва българска филология в СУ "Св.Климент Охридски". Работи като журналист в Радио София, като кинодраматург в Студия за игрални филми "Бояна", а от 1997 г. до 2001 г. е председател на СЕМ. По негови сценарии са създадени 12 филма, участвали на международни фестивали в Берлин и Москва. Вече повече от три десетилетия, Александър Томов заема важно място в литературния живот на страната. Стилът му е ярък и неповторим, а творчеството му е удостоено с множество награди. Автор е на над 20 книги: поезия, белетристика и ... |
|
|
Александър Вутимски (1919 - 1943) като Алеко си отива напълно сам в житейско отношение: на 24 години в санаториума на Сурдулица, тогавашна Сърбия. Той е шестата жертва на туберкулозата в своето семейство. Годината е 1943-та. Дарбата му е била достатъчно силна, за да пише в списание "Златорог" още от май 1939-а, когато няма двайсет. Известен повече със стиховете си, в този том са събрани неговите разкази и есета - книга, с която отбелязваме 100 години от рождението му. "Може би в тези прекрасни есета Синьото момче, което е Вутимски, среща Синьото момче, което той винаги е искал да бъде. Срещата е не ... |
|
|
"Мрачно-хубава книга е написал Александър Байтошев . Поезия, оголена до самия кокал на живота, до въглена и въжето на болката, до черно-бялата ѝ графика. Смело и силно в страданието си писане." Георги Господинов ... |
|
|
Техният полубрат И си играем на стъклени топчета, прокопаваме тунели в земята, пръстта е ледена. Студено е да играеш навън, да играеш фигура, да побутваш топчета, толкова малки, тежат тонове. Аз съм направен от смола, а другите са стъклени. Александър Байтошев ... |
|
|
Кралицата на Франция редовно се усамотява в мрачна кула на брега на Сена, която символизира тайните и престъпленията на абсолютната власт. Там загиват всички мъже, примамени в кулата, за да прекарат с кралицата една любовна нощ. Но какво става, когато поредният любовник се оказва собственият ѝ син? Когато към кръвосмешението е възможно да се добави и детеубийството? През 1832 година, Александър Дюма е на върха на славата си като драматичен автор, когато пише Нелската кула, пиеса, в която свободно ползва историческите факти и с бурна романтичност пресъздава епохата. С този шедьовър на приключенската историческа ... |
|
|
Това е втората книга от поредицата "Пътешествие из Средните векове" на издателството "Полис". Кои са Средните времена и кои са техните господари? За това разказва тази книга, в която ще откриете познати имена и непознати събития. Ще се насладите на величавите постижения и ще потръпнете пред суровите, безмилостни дела на личности, които преобръщат хода на историята и оставят след себе си един нов, напълно променен свят. Тук ще срещнете Атила - Божия бич, за когото жителите на Средиземноморието са вярвали, че е изпратен като наказание от Всевишния за техните грехове. Ще видите мрачната фигура на гордия ... |
|
|
Книгата "Летящото магаре" представлява том избрани творби, написани от Александър Урумов и публикувани в сборниците "Приказки в края на времето", "Малкото име на дните" и "Тиква"."Талантът на Александър Урумов е мощен и непресъхващ. Мъдри истории на красив български език." Здравка Евтимова "Предизвикателство към традицията на подценяването, презрението и завистта. Болезнени архаични пластове, дълбоко заровени в душите човешки." Валери Стефанов ... |
|
|
Книгата "Патриотични уроци" на доц. д-р Александър Йорданов съдържа 38 студии и статии за смисъла на родолюбието, написани под формата на уроци за "млади патриоти и демократи". В 38 урока се анализират най-важните събития в българската и европейската история от втората четвърт на 19-ти и през 20-ти век. Уроците представят българската гледна точка към тези събития и внушават родолюбието като изконна българска ценност. Тълкуването на историческите факти представлява нов и различен прочит от този, който в недалечното минало е предлагала българската образователна система. Авторът е известен политик и ... |
|
|
Протопрезвитер Александър Шмеман - православен църковен деятел, богослов, проповедник - е роден в Ревел през 1921 г. Средното си образование получава в Париж. През 1945 г. завършва Парижкия богословски институт и остава да преподава в катедрата по църковна история. През 1946 г, е ръкоположен за свещеник, а през 1951 г. се преселва в Ню Йорк, заедно със съпругата си и трите си деца, приемайки поканата на Православната семинария "Св. Владимир". През 1959 г. защитава в Париж докторска дисертация по литургическо богословие. От 1962 г. заема поста декан на Православната семинария в Ню Йорк. Почетен доктор на много ... |
|
|
Поради многото разкази за селото в българската литература, винаги се налага да се направи уточнение, когато става дума за кратки градски. Е, тези са точно такива – категорично софийски, писани на живо, за да се изживее този град както никога досега. Все едно центрираш Google Earth върху София и приближаваш докъдето си поискаш (пилоните на НДК, апартамент в Надежда, подлеза на Софийския) или пък се отдалечаваш (до България като цяло, до островите на сентинелците в Бенгалския залив, че и още по-далеч в пространството и скречовете на времето). Защото един град може да се разкаже най-добре именно в сборник с разкази. Особено ... |
|
|
Александър Куприн (1870 - 1938) е руски прозаик, един от най-известните писатели от началото на XX век. Въпреки трудната си съдба, той успява да запази в себе си любовта към живота, неизчерпаемия си оптимизъм и човечност. Неговите разкази ни учат на съчувствие и отзивчивост, учат ни да не оставаме равнодушни към страданията на другите. Съвременниците му го наричат "руския Мопасан" заради умението му да изгражда увлекателни сюжети и да описва точно характера на персонажите си и подробностите от техния бит. Куприн е всепризнат майстор на краткия разказ и автор на чудесни повести, той успява да заинтригува ... |
|
|
"За него никой не знае нищо. Той предпочита да остане такъв - невидим, незабележим, встрани от комплиментите и бурните реакции, на разстояние от суетата, която е сграбчила ежедневието ни. Защото знае кое е по-важно за него - да бъде съпруг, баща, приятел. А поет в света на другите. А как бих искал всъщност да го видим повече хора, за да му се усмихнем, за да му благодарим. За да поздравим автора, а да не притесняваме човека. За да поговорим за езика на философията, която той смело демонстрира в книгата си "Три стръкчета нежност". Притеглящо и запомнящо се заглавие, зад което като нанизи се движат думите, с ... |
