Тенденции в третирането на оркестъра в европейската музика от втората половина на XX и началото на XXI век

"Различните тенденции в третирането на оркестъра както по отношение на тяхната тясно технологична реализация, така и на идейно-естетическата им основа, представляват въплъщение на късномодерните разбирания, светоглед и чувствителност. От такава гледна точка може да се твърди, че тенденциите са своеобразен симптом на времената и нравите на съвременната действителност. XX - XXI в. е време, в което идеята за идентичност (не само в музиката, но и въобще в постмодерното общество) се основава на разбирането за уникалност и оригиналност на индивидуалния почерк. [...] В тази обща картина на неприемане на традицията (където едни автори я отхвърлят, други я преразглеждат и малцина я развиват) се наблюдава тенденцията на разпад на единството и възцаряване на индивидуалното. Тук се ситуира и оркестровото изкуство, чиито отделни тенденции представляват симптоми на късния XX - XXI в. - атомизиране на оркестрацията като наука с общоустановени правила и закономерности, при което нейни отделни компоненти придобиват надмощие над останалите."
Из книгата

Преслав Стоянов е роден през 1981 г. в гр. София. Завършва НМА Проф. Панчо Владигеров, Университета на гр. Бразилия и СУ Св. Климент Охридски. Изучава композиция при Ж. Антунес, С. Ногейра, М. Лима, проф. М. Пеков, проф. Й. Крушев, проф. А. Текелиев и проф. Кр. Тасков. Оркестрация следва при проф. А. Текелиев, като през 2021 г. защитава докторския си труд по симфонична оркестрация под научното ръководство на проф. А. Диамандиев. Хоноруван преподавател по симфонична оркестрация в НМА Проф. П. Владигеров (2019 - 2021) и член на СБК.

"Настоящият дисертационен труд би бил сериозен източник на информация по отношение на съвременната музика. Изложените в него явления би трябвало да бъдат достояние за голяма част от днешните музиканти: на първо място за онези, които са тръгнали да се борят с празния нотен лист, както и всички, които се захващат с изпълнение на музиката от времето, в което живеем."
Проф. д-р В. Заимов

"Изследваният в дисертацията основен проблем е несъмнено актуален. В една или друга степен той засяга почти всеки съвременен музикант."
Проф. д. изк. Ст. Хърков

"Трета глава представлява своеобразен синтезиран и задълбочен преглед на основните направления в съвременната музика. Подредена хронологично, притежава всички дидактични качества на учебно пособие. [...] Похвално е, че млад човек се ориентира към сериозната и разнообразна проблематика на съвременното музикално изкуство, познава я в детайли и дълбочина."
Проф. д-р С. Митева-Динкова

"Авторът анализира внушителен обем музикален материал, който е слабо застъпен в концертната практика у нас. В този смисъл трудът ще заинтригува професионалистите диригенти, музиковеди, инструменталисти и композитори."
Проф. д-р В. Гелева

"Всяко съвременно явление, колкото и да претендира за своята независимост и свобода, не може да избяга от обречеността на всеобщо падение и безизходица на съвременното общество. В това се забелязва и широкоспектърният интердисциплинарен модел изследване, което не цели само тясно музикално-технологична статистика, а и най-дълбоко същностно проникване в съвременното оркестрово творчество."
Проф. А. Диамандиев

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Предговор
Увод
Философско-исторически контекст на оркестъра от втората половина на XX в. до сега

• Културно-исторически предпоставки на историческия период
• Постмодернизмът като исторически период
• Историко-социални характеристики
• Социално-психологически характеристики
• Постмодернизмът като философско понятие
• Постмодернизмът като движение в изкуствата
• Естетически принципи на постмодернизма
• Постмодерната естетика в музиката и оркестъра
• Музикален контекст на оркестъра от втората половина на XX в.
• Влияние на технологиите
• Косвени влияния
• Преки влияния

Историческа приемственост и разрив на оркестъра от втората половина на XX в. спрямо традициите на барока, класицизма, романтизма и модернизма

• Барок
• Класицизъм
• Романтизъм
• Модернизъм

Идеята за оркестров стил през втората половина на XX в. до сега

• Стил на епоха и авторов стил в оркестъра през втората половина на XX в. до сега
• Стилови направления и композиционни техники - основна рамка в третирането на оркестъра. Принципи на категоризация
• Късномодерен авангард
• Интегрален сериализъм
• Нова сложност
• Алеаторика
• Микроинтервалика
• Електроакустика
• Спектрализъм
• Сонористика и брюитизъм
• Експериментална и концептуална музика
• Други видове авангард
• Неокласика и стилизации
• Постмодернизъм
• Неотонализъм
• Нова простота
• Неоромантизъм
• Минимализъм
• Колаж и полистилистика
• Извъневропейски влияния

Систематизация и класификация на по-характерни тенденции в третирането на оркестъра от втората половина на XX в. до сега

• Състав на оркестъра
• Разположение на оркестрантите
• Полифункционалност на инструменталистите
• Оставяне свобода на изпълнителите
• Специфична нотация. Изписване в С на транспониращи инструменти
• Промяна в подреждането на инструменталните партии в партитурата
• Камерен (хоров) принцип на третиране на оркестровите групи
• Еманципиране на тембъра
• Използване на разширени и неконвенционални инструментални техники
• Необичайни регистри и промени в теситурата
• Крайно усложняване на ритъма - полиритмика, полиметрика и алеаторика
• Неспазване на обертоновия принцип
• Неизползване удвоявания в унисон/октава и неспазване на тоналната йерархия на степените
• Широка или тясна хармония според теситурата
• Особено третиране на динамиката
• Специфични фактури: пластова полифония и лабиритно-мрежовидни построения (текстури)
• Фонът сам за себе си
• Необичайни звукосъчетания. Инверсия на характерно и нехарактерно

Заключение
Използвана литература