"Сонет 130" е концентрат от отлично боравене с думите и запомнящи се образи, които преследват читателя като сянка дълго време, след като разказът е прочетен. Ганка Филиповска умее да нажежава словото си до червено толкова добре, колкото и да го охлажда до болезнена ледност." Радостина А. Ангелова "Тези разкази са като тиха река. Бълбукат и увличат. Написани с великолепно, внимателно и грижовно майсторство, те направо те завъртат. В бавна, но мощна въртележка. Тя е светът на Ганка Филиповска." Калин Терзийски "Разказите на Ганка Филиповска, уважаеми читателю, може и да не ти харесат. Но ... |
|
|
Мира Душкова (1974 г.) е поет и литературовед, доктор по съвременна българска литература. Завършила е Българска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Нейни стихове са публикувани в литературни издания в САЩ, Швеция, Унгария, Хърватия, Румъния, Турция, Индия. Автор е на поетичните книги "Пробвам историите като дрехи", "Упражнение върху чучело" и "Мириси и гледки" и на монографията "Semper Idem: Константин Константинов. Поетика на късните разкази". Живее в Русе и преподава литература в Русенския университет "А. Кънчев". "Можем ли да наречем разказите ... |
|
|
"Познавам Михаил Милчев от близо 50 години. Общувайки с него, трудно се докосвах до неговата чувствителност, скрита в тайните извивки на душата му. Той беше забележителен с това, че говореше умно, начетено, но някак далечно. Докрай бранеше собствената си позиция, защитена от купищата прочетени томове на философи, учени, писатели... Красиви, сини като болка бяха очите му, в които се прокрадваше сянката на отминалия ден. А съсредоточената бръчка между тях подсказваше за дълбоката му същност и за особеностите в характера му, невинаги изявени. В такива моменти съм се чудела какво точно мисли той самият и трудно ... |
|
|
Във втората си книга, "Иракският Христос", Хасан Бласим (1973, Багдад), събира 13 разказа в стила, познат ни от "Лудият от площад "Свобода": трескави построения на преситен от разруха ум; срещи на народната разказваческа традиция с експресионистичната поезия в репортажен декор; чудновати картини, нахвърляни със средствата на искреността, болката и екзалтацията. И в този сборник по непредвидими начини живее и умира съвременен Ирак: разговор с джин в пролука на време-пространството; лов на скорпиони с лъжица; един Христос, който се жертва заедно с другите в името на майка си; яйце от заек, което ... |
|
|
"Не исках да се връщам нито в социализма, нито в началото на демокрацията, но времето, изглежда, е такова нещо, че не позволява да захлопнеш врата след себе си. Историите стояха на прага, чакаха от години, ставаха по-плътни и тежки и затова, колкото и да ги отлагах, не-битието не успя да ги отнесе и разпилее. Случват се в определени отрязъци от времето с техните особености, а те все още са твърде наблизо, все още дишат във вратовете ни, толкова са великолепно абсурдни - как днешното момиче ще повярва, че заради връзка с човек от капитализма ще я заплашва изключване от университета и от комсомола, че заради това ще се ... |
|
|
"В шеметния низ на годините условията за живот на планетата ни се променят, а белезите на човешката нравственост си остават като че ли все същите. Докъде водят лековерието, липсата на бдителност и недостигът на човещина? Не забравяме ли твърде често, че земната природа ще е извор на блага само дотогава, докато я пазим и полагаме грижи за нея, че не е някаква завинаги? Нашата планета е разнолика, както всичко във Вселената. Тя крие и своите клопки, за да научи оцелелите на бдителност. Хилядолетия сякаш не стигат, за да осъзнаят хората как трябва да се отнасят към околния свят, към природата и как да общуват помежду ... |
|
|
"Първият въпрос, който се мярна, когато зачетох ръкописа на Ния преди година (мярна се, не го задържах, но той се върна, остана), беше: а не сме ли попаднали на едно от Онези деца? Попрочитала съм по нещо за тях в занимателно-мистичните страници на умерено жълтата преса - наричат ги деца индиго, кристални, звездни... Ненужно ги наричат. Познавам някои. Единственото общо помежду им е, че всяко едно е различно. Различна е Ния. Разказите ѝ. Направо си е чудо: в епицентъра на вихър от свръхусети, архетипни свързаности, въображение, създаващо светове - стои едно крехко момиче. Оказа се не крехко. През въпросната ... |
|
|
"Сигурно всеки на моменти е мечтал да се намира на самотен остров, където проблемите няма да го достигат. Ако в реалния живот това е невъзможно, човек може да си измисли такъв остров. Така направих аз. С годините си изградих навика през двата почивни дни в края на седмицата да се абстрахирам от тревогите на всекидневието и създадох своя въображаем остров Уикенд. Изписвам го с главна буква, за да го обознача по-ясно в пространството и времето. Писала съм тези разкази и импресии в часовете, когато исках да се откъсна от грижите, свързани с работата ми и с конфликтите в света около нас. А какво остава, когато се ... |
|
|
В книгата Разкази и легенди: Българските владетели от издателство Пан ще прочетете за Хан Кубрат, Хан Аспарух, Хан Тервел, Хан Крум, Хан Омуртаг, Княз Борис Михаил, Цар Симеон, Цар Самуил, Цар Асен и Цар Петър, Цар Калоян и Цар Иван Асен II. ... |
|
|
Нови римски разкази на Алберто Моравия са писани между 1954 и 1959 г. и представляват естествено продължение на предшестващите ги "Римски разкази", считани от критиката за определящи в неговото творчество. Това са разкази за проститутки и крадци, за любовта и егоизма, за страха от обвързване и ужаса на самотата. Трагикомични истории, които не показват красивия Рим, Рим на Колизеума, на модата, на богатите. Градът на Алберто Моравия е грозен, истински и населен с обикновени хора, които не водят бляскав живот и търсят страст, а не любов. Точно заради това ценят кратките мигове на щастие – танците, разходките с ... |
|
|
Шерлок Холмс се заема да разследва най-заплетените случаи, които се оказват непосилни за ченгетата от Скотланд Ярд. На моста е убита съпругата на американски златотърсач, заселил се в Англия. Заподозряна е прислужницата. Младата жена бяга със съседа си, като взима ценните книжа на съпруга. При разглеждането на случая Холмс заключава, че клиентът премълчава нещо. Секретарят на професор е мистериозно убит в селската му къща. Дотичвайки с викове, възрастната икономка успява да чуе шепота на умиращия: "Професоре, това беше тя", а дясната ръка на жертвата стиска пенсне в златна рамка. Особеният ум, неизчерпаемата ... |
|
|
Илюстрации: Петър Станимиров. ... "На нашата малка уличка имаше шест стълба, два от тях с електрически лампи. Едната беше пред нашата къща. Всяка вечер комшийката - баба Динка - събираше всички дечурлига на пейката пред нас, черпеше ни "бамбони" и под мижавата светлина на уличната лампа ни разправяше приказки и страшни истории. Ние, разбира се, предпочитахме страхотиите. След толкова години все още си спомням за жената, дето открила в мазето черепа на изчезналия си мъж и на челото му пишело "Патило и пак ще пати!", и с този череп се случваха разни невероятни и страшни неща; или за кръшкащата ... |
