Разгърнат в ранните следвоенни години, този мощен роман, обхващащ проблемите на една нация в социална и морална криза, изследва разрушителните последици от войната и прехода от феодална Япония към едно индустриално общество. Въпреки че Осаму Дазай се самоубива през 1948 година, влиянието на този роман, често считан за негов шедьовър, е толкова силно, че терминът хора на залязващото слънце (тоест отмиращата аристокрация) се превръща в неразделна част от японския език. Героите в Залязващото слънце са жертви на преходен за морала период. Героинята на Дазай, Казуко, младата аристократка със силна воля, която умишлено ... |
|
Хаос, пустош и разруха..., пожари, грабежи, кланета, стонове и писъци по улиците... Това представлява светът през 2034 г. Човечеството е във война с шепа психопати, неспиращи пред нищо, за да изпълнят чудовищния си план - въвеждането на нов световен ред. Още по-страшното е, че без дори да осъзнават, хората водят война срещу самите себе си! Спят дълбоко и сънуват колективния сън на страданието, причинено от собственото им падение. Стигнали са дотам поради промитите си мозъци, егоизма си, разхищението, материализма, алчността си, поради отдалечаването от божествената си същност, светлината и любовта. Забиват ножове в ... |
|
Д-р Хана Стивънс е британска писателка на кратки разкази и художествена документалистика. През 2021 г. излиза сборникът ѝ Когато ги няма, разказващ историите на хора, които изведнъж изчезват - възрастни и деца, майки и бащи, съпрузи и любовници, съседи и приятели. Истории за неизлечими липси, за разкъсани връзки, за разбити животи. Хана Стивънс е директор на организацията Wind & Bones, която използва разказването на истории като катализатор за положителна социална промяна."Според Съвета на началниците на националната полиция в Обединеното кралство дадено лице се смята за изчезнало, когато местонахождението му ... |
|
Разказ за легендарния хималаист Йежи Кукучка. Легендарният хималаист Йежи Кукучка изкачва всички четиринайсет осемхилядника на Земята и завършва Хималайската корона за осем години - постижение, което остава ненадминато в продължение на повече от три десетилетия. На единайсет от върховете прокарва нови маршрути, четири покорява през зимата, седем - в алпийски стил или бързо, с малък екип, без междинни лагери."В Аляска е трудно. Слънцето залязва за кратко. Нощта и денят се сливат. Безсъние." Из книгата Постиженията на Кукучка са толкова забележителни, че дори най-големият му съперник Райнхолд Меснер, който ... |
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
Тринакия е много специален митичен остров, където Слънцето залязва и изгрява. Тук диаметрално опозиционните световни посоки Запад и Изток парадоксално съвпадат. Сякаш Тринакия е един полюс, място с нулеви координати. Островът на Хелиос, бога на Слънцето, е залят от вечна светлина, на него не съществуват неправди и смърт, а животът върви необезпокояван от дъжд и мъгли. След поредното корабокрушение спътниците на Одисей попадат на Тринакия и, за да утолят глада си, заклали бикове от свещеното стадо на Хелиос. Боговете ги наказват жестоко за богохулството. "На поетичната Тринакия ни отвежда стихосбирката на Иван ... |
|
"... В събота привечер лежи на брега на океана. Мисли за родителите си и мисълта му е ясна, опитва се да подреди доминото на спомените, но не се получава. Шарада. Спрял е Форда на 100 m от брега. Зяпа носталгично изчезващото зад хоризонта слънце. Дошъл е да остане, и толкова. Това, което е видял, не му дава спокойствие. Дойде, побачка, Guten Abend, дори утре ще се натурализира. Иска да мисли за онова петънце на Балканите, но вълните изтриват мислите му като фигури по пясъка. Единственото, което съзира ясно, е краят. Там, където слънцето залязва. И своя програмиран финал. Бяга на запад при залез слънце, за да види по- ... |
|
Архитект Синан: една безразсъдна любов. ... Един роман за Мимар Синан... Изключителен живот и история между настоящето и миналото... Една безразсъдна любов с разтърсващ край... Мимар Синан е военен инженер, построил всевъзможни укрепления, пътища, мостове, акведукти. Половин век е главен султански архитект, назначен от Сюлейман Великолепни. Навред се разнася славата му на един от най-значимите османски архитекти. Неговите строежи са сред шедьоврите на ислямската архитектура. Наред с великолепието на Сюлеймание в Истанбул, Селим джамия в Одрин, изисканата Михримах джамия е и джамията Баня Башъ в центъра на София. Смята се, ... |
|
Сборникът с разкази Нещо за подарък е дебютната книга на авторката София Стойнева."Трудно ми е да отделя писането на София от това каква е тя в моите представи. А вероятно не е и необходимо, защото разказите ѝ са отражения на самата нея. Фино изплетените думи, душата във всяка история, емпатията, силните образи, неочакваните финали говорят за човек, който освен таланта да пише притежава очите и душата да вижда истински стойностното в света около нас. И това ще усети всеки читател на тази книга. Когато я затвори след последния разказ, в него ще остане усещането за залязващо слънце, безкрайно море и онова ... |
|
Патагония. Огнена земя. Великденски острови. Пустинята Атакама. ... С книгата "До края на света и още..." ще надникнете в аржентинската пампа, след която следва Патагония - с малко растителност, но разнообразна и изпълнена с красота. Тук, в Патагония е езерото Аржентино, сред което се издига планина от лед - глетчерът Перито Морено. Ще видите "Фара на края на света". Ще прелетите над Андите, ще видите залязващото слънце в Лунната долина в пустинята Атакама. А после ще прелетите до Великденския остров, където подредените по брега мегалити "разказват" легенди за борбени хора, стигнали с лодки ... |
|
Детективът Акитада от времето на Шогуните ... Историята се заплита в месеца на падащите листа (септември) 981 г. в провинция Ечиго, Япония. На фона на залязващото слънце едната ръка на Смъртта се протяга към колчан със стрели и измъква най-смъртоносната - дълга с черни пера. Историята започва да се разплита през месеца без богове (ноември) 1015 г. в същата затънтена провинция. С твърда решителност Сугавара Акитада трябва да се изправи срещу отдавнашно зло в скованата от студ провинция. Отключването на вратите към власт и влияние в Япония през единайсетото столетие иде сякаш отръки на изобретателен и любопитен човек като ... |
|
"Стихотворения - прозорци към града, но и към света. Прозорци към себе си, но и към другия (другите). Към светлината на утрото, но и на нощта. Градска поезия с вселенски измерения." Петър Чухов "Иван С. Вълев е направил майсторска книга за любовта. Точни стихове, на места достатъчно болезнени, с цитати от любими артисти. Биха били страхотни текстове на песни. Нищо излишно... Страхотен..." Свилен Ноев Иван С. Вълев е роден през 1984 година в град Сандански. Лауреат е на различни форуми, между които са националният конкурс Петко и Пенчо Славейкови, гр. Трявна и поетичният конкурс по случай 130 ... |