Второ преработено и допълнено издание. ... При организационната култура става въпрос основно не за неща, които са "обособена част" или пък са "отвъд", или встрани на самата организация и на дейностите, които протичат в нея и в името на които тя функционира, а за възприятията ни на въпросната организация, на вещите и дейностите в нея. Авторът се спира на същността, формите и функциите на организационната култура, както и на характеристиката, видовете и стратегиите ѝ и така нататък. ... |
|
|
"Доскоро световната музикална критика наричаше България "Страната на басите", цитирайки имената на Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. Но басите далеч не изчерпват оперната ни слава. Много български певици са прославяли и прославят страната ни. Особена заслуга в това отношение имат нашите сопрани. Христина Морфова и до днес е наричана "Българският славей". Люба Велич е прославена като "Саломе на Саломеите". Райна Кабаиванска е или "най-бележитата изпълнителка на Тоска", или "преродената Елеонора Дузе". Гена Димитрова и през ХХІ век е недостижима като ... |
|
|
"Тенорите - та те са това, което бихме искали да бъдем, но не можем да осъществим поради липса на глас или актьорска култура. Затова ги обичаме, обожаваме, не само защото са най-редките и най-тачените гласове. Книгата ми има и друга цел. Да възроди патриотичния дух на младото поколение, да го накара да се почувства гордо от факта, че малка България е с такова мащабно присъствие в света на операта, че парламенти на отделни страни дават поданство на български певци и ги короноват за първи тенори на своите опери... че български гласове нарушават правилата на десетки оперни театри и дори уволняват диригенти и директори, ... |
|
|
"Това са стихотворения, които търсят език за неназовимото. Които карат нагнетеното мълчание да проговори. Които заекват на самите себе си и ни позволяват да ги чуем. Без да дообясняват нищо. Натрупват се навътре, вместо да се разгръщат навън. Избухват като имплозии. Вътре в елементарните частици на материята, които се намират едновременно навсякъде и никъде. Защото са всъщност енергия. Не се улавят от дебнещия разсъдък, а само от освободилото се от него шесто чувство. Не търсят читател, за да го убеждават в някакви открити от тях истини. Както заобленият камък не търси ничий поглед. Просто съществува. Поезията, казва ... |
|
|
Още виждам дъха ти Крачиш разсеяно по пътеката. Иглолистните дървета са си зелени, широколистните вече са оранжеви и червени, облечен съм неподходящо. Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа, с теб съм по-умен от обичайното. Бузите ти са все по-хлътнали, крачолите ти почват да се ветреят, понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти - и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога, все по-малко имам какво да ти кажа, а ти се оттегляш. Марин Бодаков ... |
|
|
Това е анатомията на изкуството - наблюдение и идея, радост и полет, труд и съмнения, вплетени от твореца в кратък сюжет, мелодия или картина... Но най-вече искреност, каквато Марин Урумов без съмнение притежава и ни разкрива в най-пълна степен в разказите си. В разказите на Марин Урумов има движение, звуци и багри - пъстри и монохромни, драматизъм и обич, човешки състояния и съдби... И на този фон в тях откриваме едно привидно нехайно, но дълбоко вглеждане в проблемите на днешния ден. Анатомията на неговото творчество е наблюдение и идея, радост и полет, мъка и труд, съмнения и тревоги. И най-вече искреност. ... |
|
|
Марин Дамянов е автор на романите "Сбогом, Джони", "Казусът Рози", "Време за убиване" и "Самурай от Надежда", на три сборника разкази и на една монография по кинодраматургия. Носител е на 15 литературни награди между които наградата "Развитие" за нов, непубликуван роман, и на няколко награди за кинодраматургия, сред които "Хартли-Мерил", наградата на "Златна роза" за най-добър сценарий и на Българската филмова академия. Работил е в над 15 игрални и документални филма като сценарист и диалогист. Сред тях са "Маргарит и Маргарита", " ... |
|
|
Взаимовръзките между културата, от една страна, и обществените отношения, посоките и степените на икономическо и социално развитие, както и "успехът" на определени общности - от друга, изглеждат относително подценяван въпрос. Дори публикациите, за които тази тема е централна, като че ли са дълбоко и неосъзнавано потопени в идеологемите на текущата ни цивилизационна ориентация. Още повече - даже определена теза или връзка в тази област да са намерили своите доказателства, засилващият се утилитаризъм на въпросната ориентация ги интерпретира като нещо в най-добрия случай интересно, а не като фактор, от който ... |
|
|
Книга втора от поредицата "Ламя ЕООД". ... Шеметният полет на първата част на Ламя-та грабна интереса на читателите и още буни духовете, а пред нас вече нетърпеливо фучи втората Ламя от трилогията на Марин Трошанов . Станимир все така не приема смъртта на любимото момиче, а и обърканите пътища в себе си. Дали неочаквана нова любов няма да му вдъхне нова надежда или най-сетне отчаянието ще го погуби? Докато той се лута в мрака на собствената си душа, в София се надигат отмъстителни древни сили, които заличават и последната плаха вяра, че на кошмарите му е сложен край... Във втората част на "Ламя ЕООД" ... |
|
|
Там, на границата между безчет светове и ужасяващата чернота на Нищото, живее Еми - дъщерята на Радост и Тъга, чиито коси греят във всички багри. Тук, в един софийски квартал, край гористия парк, реката и старите гробища, живее Виктор, който иска да избяга от всичко около себе си. През един летен ден Еми и Виктор се впускат в неочаквано и дръзко приключение из непознати и страшни места, за да надвият Меркулион - безсмъртен чародей и ексцентричен артист, който краде сенки и поробва души. Предстои им красиво и чудновато пътешествие към мечтите и недостижимите кътчета на фантазията, към намирането на скрития кураж и първата ... |
|
|
Разговори с полски интелектуалци. ... "Интересът на българската интелигенция към полската култура е отдавнашен и като че винаги е бил свързан с желанието за разчупване на традиционните схеми и отваряне към съвременното европейско изкуство - за какъвто и период да се отнася определението "съвременно". Настоящата книга на Марин Бодаков е подбор от разговори с гостували у нас интелектуалци по покана на Полския институт в периода между 2011 и 2019 година, и то изключително прецизен подбор. Направен е, от една страна, от автора, който бе не само утвърден поет, но и преподавател по критика и критически практики ... |
|
|
Въпреки че ни дели само една граница, българският читател знае малко за ужасите на войната в разпадналата се Югославия. За мнозина специалисти това не е конфликт между въоръжени армии, а организирана жестокост на враждуващи военни сили към невинно цивилно население. Равносметката е ужасяваща - загиналите са стотици хиляди, над два милиона са прогонени от домовете си, десетки хиляди са изнасилените жени и момичета... Всичко това е в основата на книгата. На автора не му се налага да измисля. Като участник в хуманитарна мисия на Германия, в продължение на 14 години той става свидетел на всички фази на конфликта - от ... |
