Магически пътеписи, родени по бреговете под южното небе. ... "Години наред мечтаех да зърна Южния кръст, а когато това се случи, забравих да вдигна глава към небето. Нима мечтата губи сила, когато я постигнеш? Не знам, но съм сигурен, че тя може да се роди тук, под родното небе, и да те дърпа към далечни страни, за да срещнеш себе си при срещата с непознатото. Мина много време оттогава, но и днес, когато затворя очи, с лекота изплуват спомените за необичайния животински свят на Австралия, за суровата природа и за вълнуващите срещи със сънародници там. Виждам маори със страховито татуирани лица, чувам дълбоките им ... |
|
|
"Времето е в нас и ние сме във времето..."Васил Левски ... Една сага за времето, разказана от първо лице - от пасторалното безвремие до драматичните мигове, преобръщали съдби. За хората във времето - с техните качества и недостатъци, традиции и бит, любови и раздели, радости и скърби, наречени живот. За паметта, която ги съхранява, и трябва да се предаде на поколенията. Една искрена лична изповед. ... |
|
|
"Целият свят, който описва Атанас Далчев , е една морална категория. Но той е и конкретна битова среда с реални хора. Те са затворени в стаята и единственият им контакт със света е прозорецът. Пътят, който тръгва от къщата, води към небитието и по него се минава само веднъж. Трите образа метафори: стаята, прозорецът и пътят, са всъщност трите опорни точки на Далчевата вселена. Битието функционира в строго определени рамки и от тях се излиза символично, в преследване на копнежа, на надеждата, на избавлението, т.е. когато дойде краят. Тази толкова потискаща атмосфера е събрала огромната енергия на човешкото страдание. ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
Йордан Динев е автор на четири книги на историческа тематика, посрещнати с голям интерес у нас. "Втурнаха се спомени и мисли, налегна го мъгла, в промеждутъци на ясни мигове си спомняше слова, някакви послания, картини трудно различими, детски, проблясъци на светлина и думи стойностни, продумани от близки хора, учители, приятели, роднини." Йордан Динев ... |
|
|
Дръзко аленото червило е страст за Марджъри, израз на постоянното ѝ дирене на любовта. Шехерезада е отдадена семейна готвачка. Имрул е беден самотник. Срещи и раздели, майчини притеснения, жажда за нов живот и любов... Всеки е на точното място в определен миг, но може да бъде и съвсем друг в друго време и на друго място. Голямата македонска писателка ще ви гмурне дълбоко в света на емоцията, ще пътувате с героите ѝ в екзотични страни. Но любовта навсякъде е една и съща - страстна, изискваща отдаване, за да не бъде пропуснат мигът. Ягода Михайловска-Георгиева е една от най-значимите македонски писателки ... |
|
|
Роман за страстта и любовта, за смъртта и неутолимата жажда за живот. ... Лилиан е чаровна и красива, но страда от тежка болест. Вместо да прекара последните си дни в болница обаче, тя иска отново да иде в Париж, да види каналите на Венеция, да се наслаждава на всеки оставащ ѝ миг и да живее на пълни обороти до последно. Може и да умре по време на пътуването, а може и да оцелее, но преди да си отиде, тя иска да получи още един шанс за живот. Клерфе е автомобилен състезател и предизвиква съдбата всеки път, когато застане зад волана. Когато среща Лилиан, той остава поразен от начина, по който тя смело се смее в ... |
|
|
Световна класика. ... Бездна от страсти, любов и изневяра, раждане и смърт, извечните въпроси за смисъла на живота, нравствените идеали и скритите закономерности на ежедневието и битието ни - невъзможно е да се изброят всичките теми, засегнати от гениалния руски писател Лев Толстой в безсмъртното му произведение. Романът излиза за първи път от печат през 1878 г., но си остава все така актуален и до наши дни. Той великолепно отразява онази преломна епоха в развитието на руското общество, животът в двете столици на огромната държава - Москва и Санкт Петербург. В същото време той прониква и в дълбините на човешката душа и ... |
|
|
"Каква странна жена!" - казваха за нея. Винаги твърдяха, че е най-най-, а не беше блестяща хубавица. Говореха за нея, че е недостижима с остротата и прозорливостта на ума си! Не беше най-изисканата в обществото, но странно... На приемите, на празничните вечери, тя бе кралицата... Всяко нейно движение бе аристократизъм, финес, изящество. Никой не можеше да обясни харизмата, с която покоряваше.. Минаваха дни, месеци, години и все говореха за нея!... Помнеха в детайли роклята, обувките, огърлицата ѝ от перли! Помня новогодишната вечер - шумно, весело, празнично... В миг всичко замлъкна. Тогава някой попита:& ... |
|
|
Как са обичали, за какво са се сражавали и защо са умирали? Съчетанието на военното дело и философията, и на политиката и изкуството е залегнало в основите на самурайската традиция. Само човек, който е безрезервно готов да умре може истински да оцени всеки миг от живота, защото добре знае, че този миг може да е последен. Именно това е кодът, който японските самураи неотклонно следват в хилядолетната си традиция. Славни воини, препасани тежки мечове, облечени в ризници, на главите със страховити шлемове, понесли огромни лъкове с пеещи стрели - това са ненадминатите майстори на меча, онези, които презират от дъното на ... |
|
|
Никога не си разглеждал живота си по този начин. Ще се изненадаш... ... Без да знае какво го очаква, г-н Човек посещава кабинета на доктор Миг и бива посветен в таен метод, който дава изцяло нова посока на живота му: Златният поглед. Със своята трогателна история г-н Човек ни разкрива тази мистерия и разказва как се е научил да гледа по нов начин своето всекидневие и живота си. Търсенето на отговори се превръща в лична трансформация. Ще научите всичко за нещата от първа ръка, като участвате активно и по странен начин в този необичаен и ефективен диалог. И така, всичко което г-н Човек разпознава и научава с помощта на ... |
|
|
"Това е стихосбирка, от която може да те хване ток. Защото Амелия Личева е стигнала до място необятно и непознато до този миг, за чието съществуване човек не смее да помисли дори, какво ли остава да заживее в него, да наблюдава света и да го разказва оттам. Стиховете ѝ са мощни и разтърсващи, в същото време смирени и пределно овладени, докосват се до "микроскопичните точки на реалността", за да "рециклират амалгамата на всички непотребности". Под хирургическия поетичен разрез на съвременността протичат като струйки кръв човешката крехкост и нежност. И тези капки са спасяващи, спасителни. ... |
