Смях и ужас в спешното отделение. Тайните дневници на едни млад лекар."Разказ от първа ръка за живота на един начинаещ лекар с всичките му радости, болки, жертви и влудяваща бюрокрация, и любовно писмо до всички онези, които държат живота ни в свои ръце. С хумор остър като скалпел Адам Кей прави смешна, ужасяваща и покъртителна дисекция на здравната система. Получила се е една достоверна картина на мъчителния, комичен и в крайна сметка хаотичен живот на един младши лекар... Това е много, много забавна книга, закотвена в ежедневното бъхтене и стълкновения, от които се състои животът на един медик. Кей зарязва ... |
|
|
В съавторство с Тод Хазак-Лоуи. ... Мемоар за Холокоста."Запленяваща." Пъблишърс Уийкли "Повествованието на малкия Миша прави този мемоар за Холокоста да изпъква сред останалите." Скул Лайбръри Джърнал "С Кити сме чели много истории за изживяванията на оцелели концлагеристи, но тази абсолютно ни заплени. Тя красноречиво напомня, че човечността е способна да победи жестокостта, но за целта както тогава, така и сега, е нужна световната общност." Майкъл Дукакис, бивш губернатор на Масачузетс "Някъде все още има слънце" се чете като личен дневник на едно чешко момче, а по-късно и ... |
|
|
Историята започва през 2000 година. Оскар Дюфрен е трийсет и четири годишен. Той е мним писател, така както има мними болни. Води си дневник, за да стане животът му по-интересен. Оскар е егоистичен, малодушен, циничен, пада си малко сексуален маниак. С две думи - мъж като всички други. Затова авторът определя книгата си като дневник на един народ и хроника на едно поколение. Определя я и като антидневник, като "деформиращо огледало, в което виждам собствения си пъп". В "Романтичният егоист" Бегбеде за пореден път проявява умението си да се самоиронизира, да изпада в самоунищожителни откровения, но и ... |
|
|
Красива жена, Гданск в сянката на войната и загубена опера на Вагнер. Грета предчувства как ще свърши всичко това. Съпругът ѝ Ернест Теодор, кръстен на Е.Т.А. Хофман , е маниакално привлечен от тайнствена опера на Рихард Вагнер. В живота им се появява смразяващият дневник на един французин. И Райнер Мария Рилке . И войната. И денят, в който руснаците завземат нейния град, нейния дом, нейния живот... И само един млад поляк, случаен съквартирант, не пасва на прокълнатата мозайка на историята. Неговият син, невръстно момче, започва да създава наново света - от разказите на Грета. Свят, който отдавна е отминал в ... |
|
|
"Било ли е, или не е било? През 1963 година влязох в театъра... Някак на шега, уж временно. За един сезон. А се оказа - завинаги. Всъщност завинаги ли? Нали вече толкова години съм лишен от сцената? Брутално беше разрушен моят втори театър "Възраждане", с който така спартански устоявахме на превратностите на времето. А първия - Бургаския - напуснах сам. И все по-ярки стават някогашните спомени. Нали колкото по-остаряваме, толкова по-често се връщаме към миналото. Ето... тази книга е един поетичен дневник на моята любов към сцената. Едно припомняне за опитите ми в драматургията, в режисурата, в театралните ... |
|
|
Романа си "Жени" (1932) Михаил Себастиан определя като "четиво за отмора, за ваканция". Сътворена в типично френски дух (а и действието се развива предимно във Франция), решена като четири отделни новели тази проза е повлияна от стила на автори като Андре Жид, Ален Фурние и Жан Кокто. "За един млад и свободен мъж светът е само от жени, а жените са само за любов”, това е кредото на героя Щефан Валериу. Четирите добре композирани новели ни срещат с шест жени, шест различни образа на женската любов. През 1934 г. се появява "Съдба" (оригинално заглавие "От две хиляди години...") ... |
|
|
През август 2009 г. в публично недостъпна част от архива на Макс Фриш в Цюрих е открит ръкописът на неизвестна дотогава творба на швейцарския автор - 184 страници, записани от Фриш на магнетофонна лента, а след това напечатани от секретарката му на пишеща машина. Авторът лично е написал на заглавната страница: "Дневник 3. От пролетта на 1982 г." По това време Макс Фриш живее в Ню Йорк с тогавашната си спътница Алис Лок-Кери, позната като "Лин" от повестта "Монтаук". На нея е посветен този трети дневник, чийто неочакван финал вероятно съвпада с раздялата на Фриш с американката през пролетта ... |
|
|
Изключително ерудиран, загадъчен, скандален, изумителен, оригинален, иновативен, изпреварил времето си, гениален - това са само част от епитетите, описващи един от най-известните писатели, който не спира да вълнува читателите с поезията и прозата си вече близо 200 години. Едва ли има област на съвременното изкуство, която да не е повлияна в някаква степен от творчеството му, но влиянието му върху световната литература несъмнено е най-голямо - виден представител на романтизма, По създава детективския жанр и е един от пионерите в научната фантастика, психологическия ужас и американската готическа проза; допринася за ... |
|
|
Книгата е единайсета от цикъла Последното царство, започната през 2002 г. През 1994 г. се оттегля от функциите си в Галимар, във Версай, в Концерта на нациите, за да се приюти в къщата си в Сенс, да се почувства защитен и далеч от доброволното робство, да се посвети на литературата, на работа над книгите, на ерудицията."Литературата и четенето не са естественото занимание на всеки, те са дейност, която изисква подивяване, самота, умълчаване на езика, но и бягство от света... Както зимата шифрова животните и растенията под снежна покривка, така съществува и покривка от мълчание, под която се крие една... изместена във ... |
|
|
"Лична, чудно-пъстра и лека за четене, "Нещотърсач" на Екатерина Петрова е като галерия с миниатюрни портрети - уж на вещи, но всъщност на места и култури. Приятно освежава паметта за безгрижното фланьорство от предходните две десетилетия." Албена Шкодрова "Нещотърсач" е като бездънен куфар, в който се побира цял един свят, пълен с вълнуващи сюжети - бележник Moleskine, матрьошка, бял потник, трохи от мадлени, жълто паве, люблянски змей, марсилски сапун, пилешка кост, наниз от мъниста. Екатерина Петрова разказва с литературен талант и журналистическо преклонение пред фактите историите зад ... |
|
|
„По това се познава перото на майстора и така литературата разкрива демоничната си същност. Тя лъже и мами, разкрасява и си измисля и пак при цялата си лъжовност превъзхожда реалността по истинно съдържание.“ Тази писателска максима, вложена в думите на един от персонажите на романа „Падналият ангел“, в пълна степен се потвърждава от виртуозността, с която Кони Палмен преплита действителност и фикция и извлича значения и същности със средствата на привидното. „Нашият ангел падна.“ Едничкото изречение, с което композиторът Лукас Лоус съобщава в пресата за смъртта на жена си. Търсейки отговор на въпроса, той ли я е убил, ... |
|
|
Йосиф Перец /1936/ е добре познат на културната публика сценарист и прозаик, а настоящият сборник без съмнение го представя в най-добрата му светлина. Разделена в три добре обособени в смислово отношение части, книгата се състои от текстове, изцяло издържани във "висшия пилотаж" на белетристиката - краткия разказ. Най-трудно се пише кратко. За целта трябва да имаш ясна иде и да владееш инструментариума, с който да внушиш тази идея. В книгата на Перец го има и едното, и другото. "В първата част, „На две крачки от Светия град”, Йосиф Перец е събрал кратки разкази от чист класически вид. Това са истории, ... |
