Сянката на снега

Йосиф Перец /1936/ е добре познат на културната публика сценарист и прозаик, а настоящият сборник без съмнение го представя в най-добрата му светлина. Разделена в три добре обособени в смислово отношение части, книгата се състои от текстове, изцяло издържани във "висшия пилотаж" на белетристиката - краткия разказ. Най-трудно се пише кратко. За целта трябва да имаш ясна иде и да владееш инструментариума, с който да внушиш тази идея.

В книгата на Перец го има и едното, и другото.

"В първата част, „На две крачки от Светия град”, Йосиф Перец е събрал кратки разкази от чист класически вид. Това са истории, които той превръща в сюжети, разказани убедително и точно. По принцип езикът в целия ръкопис е изчистен и достоверен, но това важи най-вече именно за тази част. Тук има и носталгия по едно отминало време, и добре премерена доза мек хумор, и ясни внушения, и много атмосфера.

В тази първа част има и един разказ, който представлява онова задължително изключение, потвърждаващо правилото. Става дума за „Като всички”. Това уж е един по-обемен текст, но е съставен от множество миниатюри, всяка от които е напълно завършен самостоятелен къс разказ: от заглавията, през сюжета, та до самата поанта.

„Лилавите петна”, втората част от книгата, на пръв поглед се отдалечават от текстовете в „На две крачки...”. Това са по-скоро фейлетони, но бързам да кажа – фейлетони не във „вулгарния” смисъл на тази дума. Да, те са хапливи и язвителни, но онова, което ги отличава от вестникарската сатира и от хумореската, е отново езикът на разказвача, както и добрата конструкция, която ги сродява пак с белетристиката.

В третата част Перец отново се връща към класическия къс разказ, но тук вече историите са обединени в цикъл. Те са от типа „всичко в кръчмата”; отново са пропити от носталгия и отново са написани с един тъжен и добронамерен хумор. Разказани от опитен белетрист като Перец, тези квартални, махленски, кръчмарски случки със симпатични герои-чешити ни връщат в едно безвъзвратно погубено време.

Към което трябва да добавя и това, че носталгията, с която всички заглавия в предлагания сборник са пропити, съвсем не е самоцелна орнаментика. Авторът ни предлага по-скоро една дистанция между разказвач и разказвано, което придава много съвременно звучене на разказите.

Сполуките в този сборник са не само в точния език и във владеенето на формата на кратката проза.

Сполука за автора са и убедително обрисуваните персонажи. Като това се отнася включително и за втория – условно казано по-фейлетонния – раздел на книгата. Там именно добре щрихираните персонажи още повече отдалечават текстовете от злободневката.

И още нещо: удивителното разнообразие на историите, което пък прави целия сборник много увлекателен."

Из вътрешна рецензия на Христо Карастоянов

На две крачки от Светия град
Моят смахнат дядо
Дневникът на един риболовец
Загадъчната светлина
Франческо и Хрисуля
Свещ за петдесет стотинки
Чарли, който е Джеки
Като всички (разказ в 18 глави)
Лилавите петна
Мастилото
Куфарът, който разтърси света
Мечтата на Величко
Защо
Най-добрият приятел
Коледа с Пинокио
Посещението
Мистерия на плажа
Каруцарски напеви
Венета
Хризантеми
Философът
Братя
В дъжда
Старият орех
Сянката на снега
Искам да съм Пешо
Кон пасе трева
Занемарен склад
Бяла спретната къщурка
Какво общо имаме
Една книга
Еротичен роман
Цигарата
Вуйчо ми дърводелецът
Като проститутките
Владиците
След милион години
Джейн
Всеки понеделник в рая
В градината
Game over
Ловецът на снежинки