Живеещият в Дрезден Ф. М. Достоевски е повикан в Петербург заради ненадейната смърт на осиновения му син Павел. В дните на траур, изтерзан от чувство за вина и от епилептични пристъпи, писателят се лута между сън и действителност, халюцинира, болезнено се влюбва и се сблъсква лице в лице с анархистите от групата на Нечаев. Описаните събития в Майсторът от Петербург заемат темата и атмосферата от романа Бесове . Но тук Достоевски е превърнат в герой на собствения си свят и донякъде в негов критик. Дж. М. Кутси майсторски преплита биографични и фикционални елементи, за да пресъздаде драмата на човешката ситуация през ... |
|
|
7 изкуства, с които да създадеш своя нов свят. ... Вие сте творци на живота си! И всичко е във ваши ръце. Животът е съзидание. И точно както един творец се посвещава с любов и вдъхновение на творчеството си, така и всеки човек творец трябва да се посвети на съзиданието на своя живот. Не да го живее като в просъница, да го пропилява, да го приема за даденост, а да твори пламенно всеки един от миговете му - чудеса. Тази книга има потенциала да ви събуди за най-различни приказни истории, които носите в себе си. Освобождаване от всяка зависимост, рисуване на ярко щастие, среща с тъмната нощ на душата, укрепване на връзките ... |
|
|
"Било ли е, или не е било? През 1963 година влязох в театъра... Някак на шега, уж временно. За един сезон. А се оказа - завинаги. Всъщност завинаги ли? Нали вече толкова години съм лишен от сцената? Брутално беше разрушен моят втори театър "Възраждане", с който така спартански устоявахме на превратностите на времето. А първия - Бургаския - напуснах сам. И все по-ярки стават някогашните спомени. Нали колкото по-остаряваме, толкова по-често се връщаме към миналото. Ето... тази книга е един поетичен дневник на моята любов към сцената. Едно припомняне за опитите ми в драматургията, в режисурата, в театралните ... |
|
|
Романа си "Жени" (1932) Михаил Себастиан определя като "четиво за отмора, за ваканция". Сътворена в типично френски дух (а и действието се развива предимно във Франция), решена като четири отделни новели тази проза е повлияна от стила на автори като Андре Жид, Ален Фурние и Жан Кокто. "За един млад и свободен мъж светът е само от жени, а жените са само за любов”, това е кредото на героя Щефан Валериу. Четирите добре композирани новели ни срещат с шест жени, шест различни образа на женската любов. През 1934 г. се появява "Съдба" (оригинално заглавие "От две хиляди години...") ... |
|
|
Красива жена, Гданск в сянката на войната и загубена опера на Вагнер. Грета предчувства как ще свърши всичко това. Съпругът ѝ Ернест Теодор, кръстен на Е.Т.А. Хофман , е маниакално привлечен от тайнствена опера на Рихард Вагнер. В живота им се появява смразяващият дневник на един французин. И Райнер Мария Рилке . И войната. И денят, в който руснаците завземат нейния град, нейния дом, нейния живот... И само един млад поляк, случаен съквартирант, не пасва на прокълнатата мозайка на историята. Неговият син, невръстно момче, започва да създава наново света - от разказите на Грета. Свят, който отдавна е отминал в ... |
|
|
През август 2009 г. в публично недостъпна част от архива на Макс Фриш в Цюрих е открит ръкописът на неизвестна дотогава творба на швейцарския автор - 184 страници, записани от Фриш на магнетофонна лента, а след това напечатани от секретарката му на пишеща машина. Авторът лично е написал на заглавната страница: "Дневник 3. От пролетта на 1982 г." По това време Макс Фриш живее в Ню Йорк с тогавашната си спътница Алис Лок-Кери, позната като "Лин" от повестта "Монтаук". На нея е посветен този трети дневник, чийто неочакван финал вероятно съвпада с раздялата на Фриш с американката през пролетта ... |
|
|
Книгата е единайсета от цикъла Последното царство, започната през 2002 г. През 1994 г. се оттегля от функциите си в Галимар, във Версай, в Концерта на нациите, за да се приюти в къщата си в Сенс, да се почувства защитен и далеч от доброволното робство, да се посвети на литературата, на работа над книгите, на ерудицията."Литературата и четенето не са естественото занимание на всеки, те са дейност, която изисква подивяване, самота, умълчаване на езика, но и бягство от света... Както зимата шифрова животните и растенията под снежна покривка, така съществува и покривка от мълчание, под която се крие една... изместена във ... |
|
|
През 1894 г. прочутият френски живописец, скулптор и график Пол Гоген изоставя буржоазна Европа, за да осъществи една стара мечта на Ван Гог - да заживее в тропическия рай на Таити. Там той открива един необвързан с условности свят - непокътнати острови, диви обичаи и изцяло нова култура, която завинаги променя начина му на мислене. Освен серия от най-прочутите си картини в Таити Гоген създава и "Ноа Ноа" - впечатляващия дневник на една артистична мисия. Райско място. Уханно място. Таити, където сутрин животът се събужда със смях, така, както и е заспал. Където удоволствието е единствената работа и самият ... |
|
|
Изключително ерудиран, загадъчен, скандален, изумителен, оригинален, иновативен, изпреварил времето си, гениален - това са само част от епитетите, описващи един от най-известните писатели, който не спира да вълнува читателите с поезията и прозата си вече близо 200 години. Едва ли има област на съвременното изкуство, която да не е повлияна в някаква степен от творчеството му, но влиянието му върху световната литература несъмнено е най-голямо - виден представител на романтизма, По създава детективския жанр и е един от пионерите в научната фантастика, психологическия ужас и американската готическа проза; допринася за ... |
|
|
"Лична, чудно-пъстра и лека за четене, "Нещотърсач" на Екатерина Петрова е като галерия с миниатюрни портрети - уж на вещи, но всъщност на места и култури. Приятно освежава паметта за безгрижното фланьорство от предходните две десетилетия." Албена Шкодрова "Нещотърсач" е като бездънен куфар, в който се побира цял един свят, пълен с вълнуващи сюжети - бележник Moleskine, матрьошка, бял потник, трохи от мадлени, жълто паве, люблянски змей, марсилски сапун, пилешка кост, наниз от мъниста. Екатерина Петрова разказва с литературен талант и журналистическо преклонение пред фактите историите зад ... |
|
|
„По това се познава перото на майстора и така литературата разкрива демоничната си същност. Тя лъже и мами, разкрасява и си измисля и пак при цялата си лъжовност превъзхожда реалността по истинно съдържание.“ Тази писателска максима, вложена в думите на един от персонажите на романа „Падналият ангел“, в пълна степен се потвърждава от виртуозността, с която Кони Палмен преплита действителност и фикция и извлича значения и същности със средствата на привидното. „Нашият ангел падна.“ Едничкото изречение, с което композиторът Лукас Лоус съобщава в пресата за смъртта на жена си. Търсейки отговор на въпроса, той ли я е убил, ... |
|
|
Йосиф Перец /1936/ е добре познат на културната публика сценарист и прозаик, а настоящият сборник без съмнение го представя в най-добрата му светлина. Разделена в три добре обособени в смислово отношение части, книгата се състои от текстове, изцяло издържани във "висшия пилотаж" на белетристиката - краткия разказ. Най-трудно се пише кратко. За целта трябва да имаш ясна иде и да владееш инструментариума, с който да внушиш тази идея. В книгата на Перец го има и едното, и другото. "В първата част, „На две крачки от Светия град”, Йосиф Перец е събрал кратки разкази от чист класически вид. Това са истории, ... |
