"За да тръгнеш по пътя на своето пресъздаване, в теб трябва да има твърда вяра - вяра в любовта и вяра в себе си. Има една история - твърди се, че е разказана на Марко Поло от жителите на града, в който са погребани тримата влъхви. Когато тримата влъхви дават на Исус злато, тамян и миро, в замяна детето им дава една заключена кутия. След няколко дни езда тримата влъхви отварят кутията и откриват там един-единствен най-обикновен камък. Смутени и учудени, влъхвите хвърлят камъка. В момента, в който дарът на Исус е захвърлен, от небето слиза огън и пада право в кладенеца, в който влъхвите били запратили камъка. Разкаяли се, те го изваждат обратно направо от огъня и го носят в храма на своята страна, където поддържат този божествен огън да гори непрестанно. Исус им е дал своя най-голям дар - да бъдат твърди като камък във вярата си.
Вярата гори и събужда сърцата за живот. Тя свети като огън, за да ни показва следващата стъпка по пътя напред. Като камък в пламъци е - носиш ли я в сърцето си, винаги ще имаш сили да продължиш. Наскоро четох за едно проучване, направено сред хора със силни хронични болки. На всеки участник дали плацебо, като му казали, че това е морфин, който незабавно ще премахне болката. При почти всички болката отслабнала и това не е чудно (все пак сме чели за твърде много подобни проучвания, доказващи плацебо ефекта). Това, което тук ме впечатли обаче, е, че в кръвта на участниците било открито голямо количество от естествения еквивалент на морфина. Щом вярата може да създава за отрицателно време нещо толкова силно като еквивалент на морфина, то може би наистина с достатъчно от нея в сърцето си ще можем да местим планини, както се твърди в Библията. Човек трябва мъдро да избира истините си. И да се научи как да създава своята нова реалност с цялата вяра, на която е способен.
В книгата си "Това, без което (не) мога"
Шърли Маклейн пише: "Пътуването към самата мен - проверката на моите убеждения и ценности, независимо дали съм си стояла у дома, или съм обикаляла далечен край на света, - ето това е най-значимото ми пътуване". Готови ли сте да започнете своето най-смело пътешествие? Независимо колко грешки си направил; независимо кой си бил някога или дори кой си бил вчера; независимо от недъзите; независимо от наднорменото тегло, което те мъчи в момента; независимо от вината, която си нарамил и която те кара да се задъхваш на всяка крачка от деня ти... Независимо от всичко в този момент ти имаш силата да започнеш да пресътворяваш себе си по нов начин. Често си препрочитам думите на Стив Павлина, който пише: "Не си дошъл тук, за да си слаб и пасивен. Тук си, за да светиш. Да развиеш силата си се иска много труд, но определено си заслужава. Колкото е по-голяма силата ти, с толкова по-голям успех ще твориш живота, който желаеш. Колкото по-дълбоко можеш да копаеш, толкова по-голямо съкровище ще намериш". Нека не забравяме, че най-големите съкровища са скрити на дъното на океана.
За да се влюбиш в живота, трябва да знаеш как да се влюбиш в процеса на скулптиране на себе си. Усъвършенстването не е процес, който би могъл да бъде завършен, докато сме живи. Усъвършенстването на жената, която сме, е творчески процес, който се случва ежеминутно. И е толкова прекрасно, когато си горда с творението си - когато с достойнство и високо вдигната глава можеш да кажеш: "Днес аз съм това, което съм, благодарение на изборите, които направих вчера. И днес аз съм малко по-щастлива жена от вчера. Гордея се с човека, в който сама се превръщам."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
