Бойците на мрака и светлината се раждат и си отиват. Времето отлита, превръщайки делата им в легенда. Легендите се носят навред и вдъхновяват последователите, вдигнали меч в защита на своите идеали и прослава. Славата е кръв, кръвта е живот, животът е само преход във вечната битка между добро и зло. Неразрушим баланс, където победителите са победители, докато новите титани не се надигнат, за да довършат делата на своите предшественици. Силвия Петрова е родена през 1986 г. в град Пирдоп. Живее със съпруга си и петгодишния си син в малкия град Златица. Влюбва се във фентъзито покрай забавната книжка „Уилоу”. Още от дете ... |
|
|
Свят, тънещ в мрак, свят, обречен да остане без име. Време, в което пропитата с кръв земя ще тлее, обхваната в зелените огньове на Хаоса. Близо е краят на дните блажени. Черни изчадия като безумно море ще залеят светлината на живота и там, където мъглите разстилат се върху чертаещи съдбата пътища, надеждата мъртва ще падне навеки. Бойците на мрака и светлината се раждат и си отиват. Времето отлита, превръщайки делата им в легенда. Легендите се носят навред и вдъхновяват последователите, вдигнали меч в защита на своите идеали и прослава. Славата е кръв, кръвта е живот, животът е само преход във вечната битка между добро и ... |
|
|
Георги Борисов - това е класичност в образната система, съвършен ритъм в звученето, стихосложение, наситено с неочаквани метафори и рими, на които могат да завидят версификатори със самочувствието на първомайстори. Той е сред малцината български поети, чиято образна система позволява да се разгърнат метафори, разширяващи обема си и пространствено, и в дълбочина. Но винаги в класическата метричност. Георги Борисов издава настоящия том избрани стихове под многозначителното заглавие "Излизане от съня". Кой поетически аргумент е натежал в подбора му от ярки, многопосочни послания в полза на заглавието-казус - ... |
|
|
"Любовта е здраве. Здравето е лъчисто сияние в човека. Здравето е сърцевината на любовта. Ти не си господар на своето здраве, нито на своята болест - само Бог е господар. Чистото здраве има очи от светлина. Истинското здраве е взело нещо от слънцето. Здравето е мирис на любов. Истинно-здравият има слънчев мироглед. Погледни Христос и ще чуеш божия глас във всяка клетка. Здравето е частица от бога - звук от бога. Оздравяваш, ако Бог те е погледнал. Болестта е опит в падението, а здравето е опит в извисяването. Без падение няма извисяване. Болката е събуждане. Болестта е отрезвяване, а здравето е завръщане. Здравето ... |
|
|
Кирил Сидеров, Михаил Кремен, Васил Влайков, командирите на полка Кирил Христов и Веселин Вълков, последният адютант - режисьорът Въло Радев, редникът Петко Кременаров - военни дейци, чиновници, писатели, режисьори, селяни. Разни българи, с различни съдби и темперамент, свързали живота си с Десети пехотен Родопски полк, оставили своя отпечатък в българската история, днес забравени... Пишейки за последните двама командири на полка книгата надхвърли първоначалните си цели и навлезе в дебрите на перманентната гражданска война в България, започнала на 9 юни 1923 година и завършила някъде към края на 50-те години на XX век. ... |
|
|
Вълнуваща панорама от близкото минало. ... "В ръцете на читателя е поредната книга на писателя и историка Боян Драганов - "Ангели и демони". Както и в предишните съчинения на автора, имаме рядката възможност не просто да се докоснем до миналото, но буквално да потънем в морето от вълнения и страсти, от прояви на достойнство, но и на падение. В подхода на Боян Драганов при подбора на темите и отношението към героите на книгата няма преднамереност. Още по-малко е търсена някаква самоцелна сензационност. Напротив, наред с идеализма и неговата противоположност присъстват обичайните светлосенки на реалния ... |
|
|
Пет сценария за игрални филми, два от които са заснети. Тъй като са писани в различно време, някои са представени в широко възприетата сега сценарна форма, други са литературни, както се пишеха киносценарии преди години, но това не променя драматургичния заряд на съответната история."Светата книга започва с В началото бе Словото... - четири думи, отразяващи основен всемирен принцип, принципа на сътворението. И бидейки творение, в основата на всеки филм е Словото. То е началото и края, тъканта на филма, неговите кръв и клетки, неговата същност. Без Словото филмът не може да съществува, визията, ефектите и всичко друго ... |
|
|
Нашите близнаци вече са пораснали. Пристъпват все по-уверено, заиграват се доста повече отпреди и с нескрито любопитство се оглеждат в заобикалящата ги среда. Дали ни харесва или не, те се променят. И родителите се изправят пред нови предизвикателства. В живота на децата настъпва период, през който те все повече опознават света извън дома, създават първите си лични контакти, приятелства и неприятелства, запознават с първата си учителка в яслата или детската градина. Всеки родител се тревожи дали децата му са физически и емоционално готови да бъдат записани в първата им реална социална мрежа - детската ясла. Посещението ... |
|
|
"Доброто. Аз не носех добро в себе си. Не носех нищо, а душата ми, вечната ми душа, беше прокълната." Фейра оцеля от хватката на Амаранта и се завърна в Двора на пролетта, но трябваше да плати висока цена. Въпреки че вече притежава силите на Върховен елф, сърцето ѝ остава човешко и не може да забрави ужасяващите дела, които е извършила, за да спаси народа на Тамлин. Не е забравила и за сделката си с Рисанд, Великия господар на страховития Двор на нощта. Но докато се опитва да се пребори с мрачната плетеница от политика, страст и заслепяваща сила, заплашваща да я погълне, по-грандиозно зло се задава и тя ... |
|
|
Човек се пита кога всъщност окончателно изчезва от света. Дали когато тленните му останки се превърнат по библейската рецепта в пепел от пепелта и прах от прахта или когато мисълта му изчезне и никой не пази и спомен за него. Или както Веса Куцарова пита в едно от есетата си „Кой ще ми каже какво е споменът?” В този смисъл някои са мъртъвци още приживе. А други, независимо кога са ни напуснали, са по живи от живите. Веса Куцарова принадлежи към втората категория. За да се убедим е достатъчно да отгърнем страниците на тази книга. ... |
|
|
|
|
|
"Разводи, самоубийства, изневери, предателства - много са миазмите в "гьола за говеда", а още по-страшното е, че почти всички, които стигат до там, тръгват от чистотата и надеждата на извора. Онова, което прочетох, беше не само интересно и увлекателно, то ме покори с правдивостта си. Приемам романа на Тошо Тошев с цинизма, с трагикомедията, с невероятната тъга под повърхността за изгубената чистота. В тази книга няма напъни за "модерност", за "литературност", тя е убежище за дирещия истините за миналото и за настоящето, истини, от които капе кръв - нашата кръв, на виновните за всичко ... |
