Фентъзи епос на всички времена. ... Удивителна, забравена земя на разгул и мъст, чародейство и войни. Сказание, в което благородни девици пируват с безумци, брат крои коварства срещу своя брат, а мъртвите се вдигат, за да тръгнат, за да тръгнат в нощта. Тук една принцеса странства по света, предрешена като момче сираче; рицар на ума гласи отрова за вероломна чародейка; диваци се спускат от Лунната планина, за да опустошат плодородните поля в низините. На фона на кръвосмешение и братоубийство, алхимия и насилствена смърт, цената на славата се мери с кръв. Победата може да попадне в ръцете на онези, притежаващи най-хладната ... |
|
|
"Друг начин на мислене" е естествено продължение на предишните книги на автора: "Философия на литературната история" (2004), "Разумът в българската история" (2005) и "Малкият народ" (2007). В тези свои трудове Панко Анчев задълбочи своя нестандартен подход към проблемите на литературата, културата, историята, политиката. "Друг начин на мислене" дава ново знание за известни факти и явления. Тази книга е съставена от хипотези, опитващи се да насочат вниманието върху въпроси, върху които хуманитарните науки не веднъж са се замисляли, но не са им давали точно тълкувание и ... |
|
|
Станислав Станилов е роден в Габрово през 1943 г. Средното си образование завършва в Априловската гимназия (1961), висшето по история във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (1968). Уредник в Окръжния исторически музей - Шумен (1969-1972), аспирант в Археологическия институт с музей при БАН (1972-1975), уредник и научен сътрудник в Музей за история на София (1976-1979). От 1979 до 2017 г. научен сътрудник I степен (главен асистент) - старши научен сътрудник II степен (доцент), - доктор на историческите науки - старши научен сътрудник I степен (професор). Ръководител на Секцията за ... |
|
|
Приживе - и то без знанието на поетесата, са отпечатани само седем нейни стихотворения. През целия си живот Емили Дикинсън нито търси, нито мечтае за слава и дори не допуска, че някой се интересува от създаваните от нея поетични миниатюри откровения. Когато умира, намират ръкописи на над седемстотин нейни творби, а четири години по-късно (1890) Америка и останалият свят с учудване откриват, че се е появил нов, значителен поет. В книгата са включени избрани стихотворения и писма в превод на Атанас Далчев , Георги Мицков, Миглена Николчина . Специално за изданието Леда Милева преведе четиридесет и осем стихотворения, ... |
|
|
Изданието включва: предговор от Иван Инев ; биографична справка за Гео Милев и неговото творчество; мисли на Гео Милев; Гео Милев в спомените на своите съвременници; фрагменти от литературната критика за Гео Милев; критически оценки за поемата Септември; избрана библиография на ученика; отговаря на държавните образователни изисквания и на действащата учебна програма; в помощ на учениците за работа в клас, домашна работа и самостоятелна подготовка вкъщи. ... |
|
|
"В торната градинска пръст ряпа с великански ръст бе израсла край плета за почуда от света. Залови се дядо Ради сам-самичък да извади тая Ряпа-Грамадана. Тя остана си вкопана! Не помръдна, не поддаде! Как сега да я извади?" Из книгата Книжката е част от поредицата Мога да чета сам! на издателство Златното пате . ... |
|
|
"Прочетете Върхове сред ледове. Ако не, за да се почувствате щастливи, поне да потъгувате и може би - да поплачете наум. Защото не само радостта - тъгата и сълзите също лекуват, стига да случите на приятно време и точен човек. Казва ви го със стихотворните си изповеди Т. Билчев . В тази стихосбирка голямото топене на ледовете в душите и сърцата на неговите лирически герои не е бедствие. То е своеобразен благослов, който ви е необходим, за да продължите напред и нагоре в живота." Йордан Йорданов ... |
|
|
"Начетен, буен и вдъхновен, Гео дойде между нас и донесе тръпката на новото: той почна да славослови имена, които бяха непознати за нашата духовна общественост, и с това внесе сред спокойствието на традиционните ни схващания за проблематиката на писателя, на художника, на актьора раздвижване - и нов хоризонт почна да се очертава пред техните замисли... Гео познаваше и големите класици на стиха и прозата и даваше верни щрихи, когато говореше за тях... През тежките и усилни години на войната Гео замина за там, където не бе неговото призвание, но той изпълни достойно своята служба: бе му дадена да върши отговорната и ... |
|
|
Обект на настоящото изследване са универсалните пенсионни фондове в България и средата (нормативна и икономическа), в която те функционират. Предмет са конкретните рискове, пред които се изправят лицата и пенсионните фондове във фазата на изплащане на пенсии. Настоящата монография може да се използва от студентите, изучаващи дисциплините "Финанси на социалното и здравното осигуряване" и "Финанси на социалното осигуряване" в Университета за национално и световно стопанство, както и от всички останали, имащи интерес в областта на пенсионното осигуряване и развитието на пенсионните фондове. ... |
|
|
Стъкленото око на Гео Милев и днес ни гледа от зейналите и незатворени в духовната и физическата снага на България страшни гробове. То предупреждава, че човешкият дух е неподвластен на изстъпленията на грубата сила. То напомня Вазовото "Не се гаси туй, що не гасне". То заявява, че поезията е неунищожима, когато е вопъл и екстаз, буря и славеева песен на народната душа. Това страшно Геово око е символ на българската трагическа национална съдба и чрез нея то е и своеобразен бездънен прозорец към безсмъртната българска поетическа традиция. ... |
|
|
Стъкленото око на Гео Милев и днес ни гледа от зейналите и незатворени в духовната и физическата снага на България страшни гробове. То предупреждава, че човешкият дух е неподвластен на изстъпленията на грубата сила. То напомня Вазовото "Не се гаси туй, що не гасне". То заявява, че поезията е неунищожима, когато е вопъл и екстаз, буря и славеева песен на народната душа. Това страшно Геово око е символ на българската трагическа национална съдба и чрез нея то е и своеобразен бездънен прозорец към безсмъртната българска поетическа традиция. Великата, страшна и същевременно слънчева традиция, която тръгва от Добри ... |
|
|
"Като единствено справедливо средство на творчество върху сцената Гьоте открива и прокламира само: способността на актьора да преобразява себе си; (а не да играе себе си). Това значи: актьорът, който иска да твори изкуство, трябва: не да влее себе си в ролята, а обратно - да влее ролята в себе си. Тогава той няма да играе себе си на сцената, а - ролята. Само тогава актьорът ще може, наистина, да обработи, да изработи художествено ролята си. Само тогава актьорът ще може да се откъсне от онази рутинарна натуралистическа примитивност на творчество, свойствена на стария театър, и да напъти своето творчество към един ... |
