Били Стюарт и приятели се отправят по стъпките на дядо му Виржил. Озовават се в капана на съвсем различно място и далеч назад във времето. Пресичат непозната гъста гора, едва се измъкват от кръвожадните челюсти на един крокодил, но попадат в ръцете на войнишки патрул. Дзенскаутите са отведени на пристанище и качени на кораб. Големите черни платна са опънати, а на приключенците са им отредени места в трюма. Като истински гребци Били и приятелите му са принудени да гребат под свистенето на камшик. Но накъде плават те? На кораба витаят слухове. Преди няколко месеца той акостира на остров Крит, за да стовари група атиняни на ... |
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
Последната учебна година на Пърси Джаксън е преминала учудващо спокойно. Нито едно чудовище не си е показало носа в новата гимназия, която посещава. Но когато нищо и никаква игра на народна топка се превръща в меле с грозни човекоядни гиганти, нещата стават... хм, грозни. Изневиделица се появява и Анабет, която носи още лоши новини - вълшебните прегради, които пазят Лагера на нечистокръвните, са отровени от непознат враг и, освен ако не се намери веднага лек, единственото сигурно убежище за децата на боговете е на път да бъде разрушено. Пърси и приятелите му трябва да предприемат много опасно пътуване през Морето на ... |
|
"Винаги съм знаела, че съм писател, че това е призванието ми, но по характер съм прагматична и използвах други свои заложби, за да избера професия, която да не зависи от конюнктурата и политическата система. Станах инженер по електроника, после учителка в техникум. Не умея да правя компромиси със собствените си възгледи и свободомислие и не съм си правила илюзии, че мога да стана писател в тоталитарната система. Написах първия си роман - крими историята "Случай Пеперудата" на шега, докато почивах през лятната ваканция на вилата в Странджа." Стана Апостолова ... |
|
"Винаги съм знаела, че съм писател, че това е призванието ми, но по характер съм прагматична и използвах други свои заложби, за да избера професия, която да не зависи от конюнктурата и политическата система. Станах инженер по електроника, после учителка в техникум. Не умея да правя компромиси със собствените си възгледи и свободомислие и не съм си правила илюзии, че мога да стана писател в тоталитарната система. Написах първия си роман - крими историята "Случай Пеперудата" на шега, докато почивах през лятната ваканция на вилата в Странджа." Стана Апостолова ... |
|
Ужасна война застрашава всичко, което Фейра обича. Тя се завръща в Двора на Пролетта, решена да събере информация за плановете на Тамлин и краля на Хиберн, заплашващ да постави Притиан на колене. Но за да направи това, трябва да започне смъртоносна игра по надлъгване и хитрост, в която дори най-лекото залитане може да й изиграе лоша шега. Войната плаши всички и Фейра трябва да прецени на кого от ослепителните и смъртоносни Върховни господари може да се довери - и да открие съюзници на най-неочаквани места. Във вълнуващата трета книга от историята на Фейра земята ще бъде оцветена в червено, докато могъщите армии се борят ... |
|
Преосмисляне на взаимоотношенията ни с нашия Господар. Да гориш за славата на Бога. За котките и кучетата се разказва една шега, която показва прекрасно разликата между тях: Кучето казва: Галиш ме, храниш ме, приютяваш ме, обичаш ме - трябва да си Бог. Котката казва: Галиш ме, храниш ме, приютяваш ме, обичаш ме - трябва да съм Бог. Тези определени от Бога качества на котките (Съществуваш, за да ми служиш) и кучетата (Съществуваш за да ти служа) често приличат на богословското отношение, което имаме ние във възгледите си за Бога и взаимоотношенията си с него. Като използват разликите между котки и кучета в шеговит ... |
|
"В тази книжка всеки ще намери по нещичко за себе си и знам, дали е малък, или пък голям, ще си хареса тази книжка и с най-дълбоката въздишка захласнато той всяка вечер ще чете на себе си или на малкото дете за измислените ми герои цветни, за особи палави или кокетни, за непознати светове или за пъстри цветове! Сигурна съм, ще се забавлявате, ала никога да не забравяте, че винаги доброто побеждава злото! Да! Това въобще не е шега! Искам винаги да си вадите поука! Запомнихте ли? Хайде, четете и наслука!" Гери Дончева ... |
|
Копнежите, които не разбираме."5 сантиметра в секунда е скоростта, с която падат цветовете на цъфналите череши - факт, който може би не вълнува всеки и може би доста хора го намират за безполезна информация. В света на японското кино и литература тези 5 сантиметра в секунда са се превърнали в символ, а за останалата част от света вече петнадесет години - в едно символично число. Това е първият роман на Макото Шинкай , който излиза едновременно с едноименния филм. Излишно е да се изброяват десетки световни награди и отличия както на романа, така и на филма. Романът няма да зарадва хората, които обичат в края на една ... |
|
Приветливият еднорог и усмихнатите му приятели щастливо си играят заедно, винаги се разбират, споделят любимите си играчки, никога не се карат... Не! Не, разбира се. Това все пак е история с особено инатлив главен герой, а с приятелите си той не само не се разбира, ами и спори, вика, кара се, дори се боричка не на шега. Един ден така го изнервят, че решава първо да се нацупи сърдито, а после да препусне към дълбоките дебри на джунглата... Където среща една змия, на която вечно ѝ е скучно. Какво се случва, когато всички стари и нови познайници се събират на едно място? Ако ги попитате, навярно няма да получите ... |
|
Минаха почти две години, откакто Саймън умря по време на задържане след часовете, а последиците бяха трудни за всички. Първо, Четиримата от Бейвю трябваше да доказват, че не са убийци. След това новото поколение успя да надхитри отмъстителния имитатор. Сега всички са отново вкъщи за лятото и се опитват да продължат напред. Само че това е Бейвю и нещата никога не са прости. Странната реклама на огромен билборд изглежда като лоша шега: Време е за нова игра!. Но после един от тях изчезва и става ясно, че играта не е забавна. Този, който стои зад всичко, не споделя какви са правилата. Или може би няма такива. Бронуин. ... |
|
Те ще забравят алчността си и ще познаят истинската любов. Трима души - търговец на оръжия, фармацевтичен магнат и прочут филмов актьор - се впускат в състезание за откриването на съкровище - еликсира на живота. И за тримата жените са само играчки за задоволяване на прищевките им. Но те не подозират, че започналата почти на шега надпревара напълно ще преобрази живота им. Защото те не само намират съкровище... те намират себе си. Откриват истината за онова, което са сторили, за болката, която са причинили. И те се променят. От самонадеяни празноглавци се превръщат в отзивчиви и съпричастни хора - от онези, благодарение ... |