"Поезията на Марица Колчева изненадва не толкова с лекотата, с която осмисля привидно незначителните щрихи на заобикалящия ни свят, колкото с това, че ни поднася предизвикателството за тяхната предначална предизвестеност, която трудно разпознаваме дори при поредната генерална репетиция.„Стратегии за дълбоко дишане” ни примамва да се възхитим, но тайно объркани от отказа на Бог да счупи кръста в своето коляно."Малина Томова ... |
|
|
"Пукнатината Чистачките отново не успяха да хванат дъжда с големите кофи. Капките падаха една след друга върху чиновете, върху тетрадките, по коридорите и в тоалетните, но не и в големите кофи. И никой не чу някой да се оплаква в това училище за глухонеми.""Гумени лица Облечени в любов и омраза, събличани в евтини легла от скъпи жени, облечени после с копринена смърт. Понякога губят съзнание, понякога идват в съзнание, а понякога не." ... |
|
|
"Мнозина сигурно ще останат глухи за божествено-човешката мелодия на духовна хармония, която идва в творбите на Иван Симеонов "от другия скат на реалността". Сегашността на човешкото съзнание изстива смътния спомен за отвъд-сетивните светове. Ала поетите имат дарбата ли, проклятието ли - не знам - да помнят, че идват от много далече и отиват много далече. Те не забравят, че са от дух родени и въплътени в дъха на Земята. С искрена вяра в сърцето и себераздаване Иван Симеонов проправя "път на молитвите и мечтите ни към безкрая на истинската реалност". От сърцето му извира чистото искрено уповаване в ... |
|
|
Темата за пороците на властта винаги е будила и ще продължава да буди обществения интерес. В своята сатирична поема "Книга за българския народ", Стоян Михайловски засяга особеностите на деспотичното управление, при което политическата поквареност е най-висша добродетел. Писателят избира за главен герой османския везир Абдулрахман паша, правейки препратка към времето, в което българите все още не са свободни. За да е успешен един управник, според везира той трябва да държи народа в състояние на невежество и подчинение, да властва чрез разврат и корупция, а когато е необходимо - да употребява насилие срещу ... |
|
|
Избрани стихотворения и още нещо! Не мога с всекиго да се простя - забързаните влакове не чакат. Задъханите влакове свистят на релсите по дългото разпятие. Не мога с всекиго да се простя - в очите ми ирония играе. И стигнал сам до края на света, пак се завръщам... в себе си. Това е. ... |
|
|
Епохата на първите Каролингски владетели на Франкската държава през VІІІ и ІХ в. създава благоприятни условия за разцвет на латинската литература и особено на поезията. Сред кичестия тематичен букет от поетични творби обаче има твърде много стихове, които остават приковани към своите антични и раннохристиянски образци. Измежду тях трудно се забелязват отделните стръкове пъстра и вдъхновена поезия, но все пак има и свежи и ароматни средновековни поеми. Една от тях е "De cultura hortorum" ("За градинарството") на Валафрид Страбон - израз на възхищението на един съзерцателен човек от красотата на ... |
|
|
Марианна Георгиева е родена през 1986 г. в гр. Уфа, Башкортостан, Руска федерация. Завършва право, а в последствие записва магистърска програма "Литературата - творческо писане" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Тези стихотворения стряскат и ангажират като писък на птица, разкъсал нощта... Интензивният поглед и дълбокият глас изказват неясно, но плътно страдание - светът отвън е светът отвътре. В този смисъл Марианна Георгиева е реалист, метафизически реалист." Ани Илков ... |
|
|
"Откакто Катерина ме остави - човек от самота какво не прави! - прибрах от двора котка и със нея не лошо напоследък си живея. Във скута ми тя скача, като пиша, потърква гръб о мен, в носа ми диша и гали ме по бузата с мустаче. - А бе любов! - помислям си. Обаче когато вече много ми додява, аз первам я: - Досадница такава, марш в кухнята! - Но тя извива гръб и бързо си намира някой ръб на стол, на скрин и почва да се търка усилено о него, да му мърка със същото старание горещо... Изобщо любовта - голямо нещо!" ... |
|
|
Всяка лирическа сбирка на Валери Станков вълнува, тревожи и предизвиква възторг и трепет у читателите. Той е едносъщ, но и винаги различен. Ту ще ни изненада със съвършено неочаквана трактовка на най-баналната тема и ще изтръгне от нея скритата й изкусителна красота, ту ще ни потопи в бездните на свръхсложни екзистенциални и есхаталогически размишления, сякаш в някакъв несъзнателен шепот реплика Хайдегер или Киркегор ."буквар за влюбени" е книга, която цялостно ще преобърне представите на съвременната критика за границите и пределите на поетическото изображение. Стихотворенията на Валери Станков в нея приличат ... |
|
|
Мария Романова се представя за пръв път пред широката читателска аудитория. "Илюзии за вечност" събира стихове сякаш писани на един дъх, така, както са преживени и печели със своята искреност и неподправеност. Това дава на читателя заявка да бъдещи хоризонти, към които авторката вече се е отправила. "Полушега, полуизмислица, просъница, наяве необмислена, в гърдите си те нося. Магия, трепет, недомислица, омая шеметна, безсмислица, от тебе бягам и от тази власт. Илюзия измислена, измамна. История, разказана отдавна. С теб аз съм всеки час." ... |
|
|
Песните, с които Тенко Тенев се носи по вълните на пространствата на любовта и смъртта са изтъкани от нежност, страстно вглеждане в реалността, от мека печал и мрачно отчаяние. С непринудената наивност на дете и мъдростта на античен мъдрец той се опитва да проникне в дълбинната същност на метафората и стиховете му пресътворяват грубата и ръбата реалност с меки тонове на импресионистично озарение. ... |
|
|
"Може би тези редове тези думи са безмълвно време очаквани от онзи Безимен Безумец непохватно създал ни и побегнал нанякъде." Борис Маргов ... |
