"За Фестивала в Кан с любов" е приятно и интригуващо четиво, премерена смесица на сериозното със забавното, на информацията с анализа и компетентната оценка на един човек, за когото Фестивалът в Кан е професия, страст, целият му живот. Тази забележителна книга може да се чете избирателно - като енциклопедия на киното, като пътеводител в света на Десетата муза, написан от вещ гид, като социологическо проучване и своеобразен психоаналитичен поглед към една "човешка комедия", но също и като роман за историята, географията и действащите лица на най-престижния световен филмов фестивал. На нейните страници ... |
|
|
Лев - свитият, девствен син на безследно "изчезнат" еврейски поет – е арестуван от Червената армия за мародерство. В затвора, където очаква екзекуцията си, той попада в килията на Коля – дързък рус пехотинец, обвинен в дезертьорство. Когато един непознат полковник от НКВД предлага на двамата да изпълнят една невъзможна мисия, за да спасят живота си, Лев и Коля се отправят на пътешествие през обсадения Ленинград и завладяната от Вермахта територия около града, за да се сблъскат с канибали, проститутки, кучета-бомби, партизани, непълнолетни снайперистки и демонични нацисти, които не могат да устоят на едно ... |
|
|
Романтична комедия и високоволтов трилър . Лудешка интрига и незабравими герои. Виртуозен финал! Ню Йорк, летище „Кенеди“. В претъпканата зала за заминаващи се сблъскват мъж и жена. След кратка разправия всеки тръгва по пътя си. Мадлин и Джонатан никога не са се срещали, може би и никога не биха се срещнали отново... но докато си събират нещата, те неволно разменят мобилните си телефони. Когато откриват това, вече са разделени от 10 000 километра: тя държи цветарски магазин в Париж, той – ресторант в Сан Франциско. Поддават се на любопитството и всеки от тях разглежда джиесема на другия. Оказват се свързани с тайна, ... |
|
|
Хроника на един безсмислен живот. Мотото на библейската книга Еклесиаст е Всичко е суета. Синклер Фъргюсън използва тази старозаветна книга, за да разкрие състоянието на съвременния човек и да го предизвика да се замисли върху смисъла на живота. Художественият подход на автора допринася за възприемането на идеите и убедителността на неговото послание. Светът е море от стъкло: карнавал от нежна наслада, театър на суетата, лабиринт от грешки, залив на скръб, кочина мръсотия, канавка на страдание, зрелище на неволя, река от сълзи, сцена на измами, клетка пълна с дяволи, леговище със скорпиони, пустиня от вълци, колиба от ... |
|
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов . Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
|
Кои са загадъчните послания, закодирани в поемата „Ад“ на Данте Алигиери ? ... Италианският предренесанс има своите безспорни имена, но най-яркото сред тях е Данте Алигиери. С последния си трилър, наречен „ Ад ”, Дан Браун изстреля автора на „ Божествена комедия ” в топкласациите, превръщайки го в модна тема. Казват, че Данте е преминал такава степен на инициация в подземията на Флоренция и Париж, която му позволява свободно да се движи между видимия и невидимия свят. Защо гробът му, изровен с папска благословия две години след смъртта му, се оказва празен? Той ли е съхранил за историята предсмъртното заклинание на ... |
|
|
"Във времето текстовете на П. Ю. Тодоров най-често са изглеждали ненавременни. В годините, когато са били създавани, за тях като че ли е било още рано. През периода на 20 -те и 30 -те пък оставят впечатлението за вече закъснели или дори за излезли от историческия коловоз. След 1944 г., в провъзгласеното като най-оптимистично време за всички времена, те се оказват прекалено песимистични. С все по-нарастващия песимизъм към социалистическия оптимизъм от края на 60-те, драмите му започват плахо да се завръщат по сцените и в читанките, но остават все така зачудващи с изпразнения от борческото си съдържание, зелен и ... |
|
|
Краят на 1995 година. На стария и болен Елцин му е много трудно да се откаже от властта, особено когато в обкръжението му всички го уверяват, че никой освен него не може да се справи с управлението на страната. Даже от болничното легло, след прекарания инфаркт, Борис Елцин продължава да настоява, че Русия не може без него. Привържениците му ще положат всички възможни и невъзможни усилия за да запазят свободата. И като че ли постигат победа. Но в крайна сметка се получава точно обратното на това, за което са се борили."Михаил Зигар написа най-интересната книга за руската революция - Империята трябва да умре . Сега е ... |
|
|
"Формулата, по която може да се разшифрова най- важното послание до хората, е записана на последната страница на един от най-старите ръкописи на Божествена комедия от Данте Алигиери , намиращ се в библиотека Валичелияна, на площад Киезануова в Рим. През вековете вероятно много хора са се опитвали да я разшифроват. Поне досега не намерих тълкувание. Реших поне да опитам, защото не толкова случайно попаднах на древния текст. Резултатът от напъните ми беше катастрофален. Тогава ми се даде да разбера, че за да се докосна до Посланието, трябва да извървя дълъг път. По него минах през безверието, материализма и егото. ... |
|
|
Последният роман на Хуан Карлос Онети се нарича "Когато вече няма да има значение", сполучливо заглавие, подсказано му от литературната агентка и близка негова приятелка Кармен Балселс, на която той посвещава и книгата. Недоизказаността на заглавието съдържа въпроса: Какво вече няма значение - животът, смъртта, любовта, съдбините на света... или светоусещането на победения, който не иска да се връща в миналото, защото спомените го разяждат, нито да поглежда в бъдещето, защото разочарованието го убива. Светът пред очите му е безрадостен и суров, неразбираем и несправедлив, пълен с неотменимо нещастие и малко ... |
|
|
Мнозина причисляват ирландската белетристка Елизабет Боуен (1899 - 1973) към най-значимите писатели на XX столетие. Свързана с интелектуалците от прочутия Кръг Блумсбъри, литературният и стил напомня Вирджиния Улф и Айрис Мърдок . Тя е авторка на романи, разкази и есета. Получава почетна докторска степен от Тринити Колидж, Дъблин, и от Оксфорд Юнивърсити . Кавалер е на Ордена на Британската империя."Последният септември" представлява смесица от социална комедия и лична трагедия. Психологическа проницателност, лиризъм без следа от сантименталност, хумор с нюанси на гротеска, усет за ярките детайли в ... |
|
|
Йозеф Рот е представил тук един фриволен свят на покварена елегантност. Една еротична комедия, преминаваща в мрачна трагедия. Романът е грандиозна картина на упадъка на морала в бившата Дунавска монархия, много злобна и остра. Така, както само Рот е умеел да пише! При държавното си посещение във Виена шейхът на Персия изразява своето настоятелно желание да прекара една нощ с красивата омъжена графиня В. Дипломатически погледнато, това е твърде деликатна ситуация. Тогава ротмистър Тайтингер, който е натоварен да следи за капризите на госта, се сеща за една своя бивша любовница. Дребната Мици Шинагл от Сиверинг много ... |
