Книгата - послание до светлината на чистите души

"Формулата, по която може да се разшифрова най- важното послание до хората, е записана на последната страница на един от най-старите ръкописи на "Божествена комедия" от Данте Алигиери, намиращ се в библиотека Валичелияна, на площад Киезануова в Рим. През вековете вероятно много хора са се опитвали да я разшифроват. Поне досега не намерих тълкувание. Реших поне да опитам, защото не толкова случайно попаднах на древния текст. Резултатът от напъните ми беше катастрофален. Тогава ми се даде да разбера, че за да се докосна до Посланието, трябва да извървя дълъг път. По него минах през безверието, материализма и егото. Чувствах се добре в зоната на комфорта, но нямах усещането за щастие. Погледнах се в огледалото на Душата (Антихон) и не ми хареса това, което видях. Разбрах, че трябва да започна пътя си отново. Преминах през сериозен житейски катаклизъм, за да позная вярата. Разбрах, че тя не може да бъде донякъде, а пълна и безусловна. Същото е и с Любовта.

Трябваше душата ми да се счупи на парченца, за да се пробудя. Благодаря за получените жокери във времето, без които нямаше да се справя. Дадоха ми се много уроци. Някои по трудния начин. Научих, че болката лекува душата. Всеки божи ден се боря с Егото и се оглеждам за Знаците. Пренаредих ценностната си система и духовното развитие измести материалното благополучие. Минах през прошката и благодарността към Създателя. Чак тогава „записах“ първия текст, който се оказа първата стъпка към промяната в мен. Бавното ми напредване ме научи на търпение. Умишлено съм поставил дати на записките, за да се види, че това е дълъг и изстрадан процес. Сега бих ги написал по друг начин. Щяха да са по-умни и по-правилно подредени, но това нямаше да е истинското ми пътуване. А то, повярвайте ми, бе дълго и мъчително, но си струваше. Разбрах, че борбата със себе си е най-трудната борба, а да победиш себе си е най-сладката победа. След това можеш да живееш в мир със себе си.

Нямам самочувствието, че съм разчел Посланието, но съм направил опит. По-важното е тълкуването му и какво следва от това. Тези събрани трохици, тези 24 стъпала, искам да предам нататък. Аз няма да спра да го препрочитам и осмислям. Посланието ни дава да разберем възможността отново и отново да се опитваме да бъдем истинското божие творение, да бъдем добри. Убеден съм, че то е предназначено за Човеците със светлите души. Тези с мъртвите ще го отрекат. Надявам се то да е едно от семенцата, които ще посеят новото начало, от което да покълнат още любов и вяра. Надявам се като малката светулка да добавя малко светлина. Сега имам вярата да кажа: "Има надежда и тя е в нас". Аз продължавам да вървя по Пътя и да благодаря на Създателя."
Из книгата