Могат ли двама души, чиято разлика в годините е огромна, да започнат любовна връзка? "Винаги се започва днес" - комедийната история за една необичайна любов. Седемнайсетгодишната Джен попада един ден в планинската хижа, в която прочутият сценарист и режисьор Себастиан Зандер се е оттеглил от света. Пътят на момичето към долината обратно обаче е непроходим. Така продължителната случайна среща на двама души, наложена от климатичните условия, преминава в дълбока симпатия един към друг. Повърхностната It-Girl се превръща в забележителна амбициозна жена, която привлича 71-годишния мъж, който отдавна е сложил край на ... |
|
|
"За Фестивала в Кан с любов" е приятно и интригуващо четиво, премерена смесица на сериозното със забавното, на информацията с анализа и компетентната оценка на един човек, за когото Фестивалът в Кан е професия, страст, целият му живот. Тази забележителна книга може да се чете избирателно - като енциклопедия на киното, като пътеводител в света на Десетата муза, написан от вещ гид, като социологическо проучване и своеобразен психоаналитичен поглед към една "човешка комедия", но също и като роман за историята, географията и действащите лица на най-престижния световен филмов фестивал. На нейните страници ... |
|
|
Романтична комедия и високоволтов трилър . Лудешка интрига и незабравими герои. Виртуозен финал! Ню Йорк, летище „Кенеди“. В претъпканата зала за заминаващи се сблъскват мъж и жена. След кратка разправия всеки тръгва по пътя си. Мадлин и Джонатан никога не са се срещали, може би и никога не биха се срещнали отново... но докато си събират нещата, те неволно разменят мобилните си телефони. Когато откриват това, вече са разделени от 10 000 километра: тя държи цветарски магазин в Париж, той – ресторант в Сан Франциско. Поддават се на любопитството и всеки от тях разглежда джиесема на другия. Оказват се свързани с тайна, ... |
|
|
Хроника на един безсмислен живот. Мотото на библейската книга Еклесиаст е Всичко е суета. Синклер Фъргюсън използва тази старозаветна книга, за да разкрие състоянието на съвременния човек и да го предизвика да се замисли върху смисъла на живота. Художественият подход на автора допринася за възприемането на идеите и убедителността на неговото послание. Светът е море от стъкло: карнавал от нежна наслада, театър на суетата, лабиринт от грешки, залив на скръб, кочина мръсотия, канавка на страдание, зрелище на неволя, река от сълзи, сцена на измами, клетка пълна с дяволи, леговище със скорпиони, пустиня от вълци, колиба от ... |
|
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов . Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
|
Кои са загадъчните послания, закодирани в поемата „Ад“ на Данте Алигиери ? ... Италианският предренесанс има своите безспорни имена, но най-яркото сред тях е Данте Алигиери. С последния си трилър, наречен „ Ад ”, Дан Браун изстреля автора на „ Божествена комедия ” в топкласациите, превръщайки го в модна тема. Казват, че Данте е преминал такава степен на инициация в подземията на Флоренция и Париж, която му позволява свободно да се движи между видимия и невидимия свят. Защо гробът му, изровен с папска благословия две години след смъртта му, се оказва празен? Той ли е съхранил за историята предсмъртното заклинание на ... |
|
|
"Във времето текстовете на П. Ю. Тодоров най-често са изглеждали ненавременни. В годините, когато са били създавани, за тях като че ли е било още рано. През периода на 20 -те и 30 -те пък оставят впечатлението за вече закъснели или дори за излезли от историческия коловоз. След 1944 г., в провъзгласеното като най-оптимистично време за всички времена, те се оказват прекалено песимистични. С все по-нарастващия песимизъм към социалистическия оптимизъм от края на 60-те, драмите му започват плахо да се завръщат по сцените и в читанките, но остават все така зачудващи с изпразнения от борческото си съдържание, зелен и ... |
|
|
Романът на изключителния руски писател Андрей Платонов (1899 - 1951) "Чевенгур" (1926 - 1929) е творба с грандиозен вътрешен мащаб, отразяваща не само съвремието на автора, но и цяла една епоха. Писателят по свой начин продължава идеята на Гогол , който в "Мъртви души" възнамерява да покаже руския живот през призмата на "Божествена комедия" на Данте. Ад е болезненото безвремие от дореволюционните десетилетия; чистилище - периодът на братоубийствени експерименти; и неудобен рай - град Чевенгур. Събитията в романа са едновременно страшни и нелепи, ситуациите - правдоподобни до абсурд, а ... |
|
|
Краят на 1995 година. На стария и болен Елцин му е много трудно да се откаже от властта, особено когато в обкръжението му всички го уверяват, че никой освен него не може да се справи с управлението на страната. Даже от болничното легло, след прекарания инфаркт, Борис Елцин продължава да настоява, че Русия не може без него. Привържениците му ще положат всички възможни и невъзможни усилия за да запазят свободата. И като че ли постигат победа. Но в крайна сметка се получава точно обратното на това, за което са се борили."Михаил Зигар написа най-интересната книга за руската революция - Империята трябва да умре . Сега е ... |
|
|
Последният роман на Хуан Карлос Онети се нарича "Когато вече няма да има значение", сполучливо заглавие, подсказано му от литературната агентка и близка негова приятелка Кармен Балселс, на която той посвещава и книгата. Недоизказаността на заглавието съдържа въпроса: Какво вече няма значение - животът, смъртта, любовта, съдбините на света... или светоусещането на победения, който не иска да се връща в миналото, защото спомените го разяждат, нито да поглежда в бъдещето, защото разочарованието го убива. Светът пред очите му е безрадостен и суров, неразбираем и несправедлив, пълен с неотменимо нещастие и малко ... |
|
|
Мнозина причисляват ирландската белетристка Елизабет Боуен (1899 - 1973) към най-значимите писатели на XX столетие. Свързана с интелектуалците от прочутия Кръг Блумсбъри, литературният и стил напомня Вирджиния Улф и Айрис Мърдок . Тя е авторка на романи, разкази и есета. Получава почетна докторска степен от Тринити Колидж, Дъблин, и от Оксфорд Юнивърсити . Кавалер е на Ордена на Британската империя."Последният септември" представлява смесица от социална комедия и лична трагедия. Психологическа проницателност, лиризъм без следа от сантименталност, хумор с нюанси на гротеска, усет за ярките детайли в ... |
|
|
Йозеф Рот е представил тук един фриволен свят на покварена елегантност. Една еротична комедия, преминаваща в мрачна трагедия. Романът е грандиозна картина на упадъка на морала в бившата Дунавска монархия, много злобна и остра. Така, както само Рот е умеел да пише! При държавното си посещение във Виена шейхът на Персия изразява своето настоятелно желание да прекара една нощ с красивата омъжена графиня В. Дипломатически погледнато, това е твърде деликатна ситуация. Тогава ротмистър Тайтингер, който е натоварен да следи за капризите на госта, се сеща за една своя бивша любовница. Дребната Мици Шинагл от Сиверинг много ... |
