"Остър е резецът му, с който той изрязва, сякаш върху бакърен лист, тъмния и неистов пейзаж на своя въглищарски край и на своя вътрешен живот. Това предаване на универсалното през частното налага една висока метафорна "температура". Георги Маринов се извисява могъщо над конкретността - той я запалва, стопява я, както топят хематита - и получава новата същност на метала." Владимир Свинтила "Стиховете му общуват красиво, дълбоко и спокойно с красивия, дълбок и неспокоен свят. Общуват пестеливо. Чувствам тяхната култивираност, чувствам тяхната спонтанност. Не обясняват, а разбират - както аз ... |
|
След Обич идва втората стихосбирка на авторката Веска Николова със заглавие Сила. В нея тя поставя на първо място силата да живееш, да се бориш и да следваш идеалите си. Творческите ѝ стремления се издигат към висините на духовността, на безсребърничеството, на тихо изречената любов към родината. Засяга проблема за самотата и вечните екзистенциални въпроси. Търси корените си в сложния и динамичен съвременен свят. Миг Кой бяха пред нас? Глутница страхове - сиви вълци. Не е ли тъмнината, подгонена от утрото - този весел овчар, нагазил по роса в тревите? Кой скача там с рижа опашка, затрептяла над равнината? ... |
|
Желание Толкова ми е спокойно - искам да умра край тези детелини. Тишината кротко да се бистри в мигове, отекнали в годините. Да ме милва нежно чичопея, да съм клонка и листо от габър. В залеза безмълвно да се влея с разпиляното по хълма стадо. Да изтичат силите. Жаловно да проплаква тънка окарина. Момина ръка да спре съдбовно над четирилистна детелина. Люба Александрова е родена през 1942 година. Завършва Химическия факултет на СУ Св. Климент Охридски. Специализира и работи предимно в областта на приложната екология. Има публикации в сп. Пламък, Жената днес, Отечество. Автор на стихосбирките: Безоброчно (1996), ... |
|
|
|
Стихосбирката е поетичен диалог между нея и него, в който любовта е вечна или е невъзможна, светът угасва, ако не го запалим заедно, а сезоните са просто различните вкусове на обичта."Тя: Кратко обяснение в любов: с теб е вечно лято. -- Той: Кратко обяснение в любов: с теб душата ми расте. --- Ялова или развратна, робиня или вещица, безправна или феминистка, непоносимо тиха или непоносимо шумна. И до днес горят жени на клада. Само че кожата остава цяла." Ралица Генчева ... |
|
"Добър вечер, приятелю млад, добър вечер, другарю. Добре дошъл във нашия град, добре дошъл във България - вземи във този хубав ден една българска роза от мен: нека тя да ти разкаже с ароматния си глас за Балкана, за морето и за всички нас…" Няма българин, който не изтрива тайничко някоя сълза, когато чуе думите на тази песен. Автор на текста е поетът Найден Вълчев , създал още много прекрасни стихове, познати на поколения сънародници. В сборника „Една българска роза” са събрани най-хубавите му творби. Голяма част от тях са посветени на пролетта. ... |
|
"Невестулката на Леонардо" е вторият поетичен сборник на Вениамин Пеев . Както и в предишния сборник "Виното на лозата" (2014 г.), тук са събрани стихотворения през всичките години на творческия му път. Темите са свързани с християнския смисъл на живота и смъртта, устояването във вярата при враждебни обстоятелства и фокуса на вярващия човек - Исус Христос. Това е поезия искрена и непринудена, носеща полъха на древната християнска вяра, но същевременно и чувствително реагираща на предизвикателствата на съвременността. В много от стихотворенията присъстват мотивите на надеждата и безсмъртието. ... |
|
"Събраното в страниците на този свитък написах преди доста години, разхождайки се и търсейки в мислите, или разхождайки се в мислите, или търсейки в разходките... Записките бяха спонтанно нахвърлени в тефтера, докато крачех, наслаждавайки се на деня или бързайки за някъде. Строфите са изсипани от естественото им движение, без да са творчески изстрадани. Може би в това е ценното и чарът - лекотата и непринудеността на излятото в настоящата книга. Опитах да подредя идеите и картините, като обособих два раздела на написаното, с оглед да му придам определена структура и визия. С надежда за интересно четиво, поднасям на ... |
|
"Лус. Седем песни и една любов. Книга за преодоляването на страховете, за превръщането на камъка в плодородна почва, за прераждането, за силата на човешкото, книга за търсенето, която търси теб. Недописана, за да я завършиш ти. Ако си Лус и можеш да обичаш. Словесна изящност, оставяща усещане за докосване на древен пергамент по ръцете ти и напомняща болка от белези на вековна мъдрост, дълбаещи в душата ти. Думи, като арабски коне, като черни щъркели, разкъсващи с полет пустинята на самотата, сред която мъжът е само точката до буквите, а жената е мъдростта в текста на живота. Лус не е просто книга, не е само поезия, ... |
|
От тук до края на сърцето е първата самостоятелна стихосбирка на авторката Цвета Тодорова . Нейният неподправен стил предизвика сериозен отзвук в социалните мрежи. Цвета започва да пише преди 12 години, като често казва, че не знае дали тя е намерила поезията, или поезията нея. Умелата игра с думи, която е характерна за нейната поезия, дава "храна" за размисъл и разчувства всеки, прочел стиховете ѝ. ... |
|
Адаптирано ученическо издание. ... "От много време насам в нашата литература се е наложил един паралел, според който, ако Христо Ботев въплъщава нейния героически гений, то Пейо Яворов (Пейо Тотев Крачолов) е трагическата ѝ емблема. И наистина между тези двама поети от пръв поглед може да бъде констатирано онова родство в мащаба на творческото мислене и преживяване и в размаха на художествения изказ, което рязко ги отграничава от техните съвременници, превръщайки ги в изключения, в несвоевременни явления. А това е и един от съществените признаци на гениалното присъствие..." Елка Димитрова ... |
|
Първото, което непредубеденият читател усеща, докосвайки се до разказите на Унамуно, е простият изказ: авторът би могъл да стои пред нас и да говори също толкова непринудено. Изреченията са кратки, но това не пречи речта да е топла и образите да оживяват. Често писателят върви редом с персонажите си, следва пътя им като добросъвестен хроникьор и даже разговаря с тях, напътства ги, понякога спори или ги оставя да правят каквото си поискат. Премеждията им са и негови заради голямата му обич към героите – те са му скъпи и той ги жали, особено когато съдбата им е тежка или са безсилни да променят участта си. Ето защо се ... |