"Тотален писател, щедро надарена личност, Марин Сореску опита перото си в почти всички жанрове: поезията , драматургията, прозата, критиката, естетиката и превода и навсякъде остави забележителни образци. Още с първите си книги: "Единствен сред поетите" (1964) и "Стихове" (1966) той се наложи като голямо поетическо дарование. Но остана в съзнанието на публиката най-вече в двете си хипостази - на поет и на драматург. Издаде повече от 20 поетични книги, написа десетина пиеси, преведоха го от Чили до Австралия, получи и големи награди, номинираха го и за "Нобел". Пиесите му се поставиха на ... |
|
"Тази книга, лиричен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност - сложна, нестройна, неуседнала, противоречива. Тя е същевременно и запис на съзряването на една модерна поезия през еманципацията и от традиционните мелодични симетрии на рими и метрика към вглъбената discordia concors на все по-органичния свободен стих с неговия стремеж към постоянно изплъзващата се вътрешна хармония. Преход от юношеската омая на сетивата към зрялата будност на духа, изправен с усвоения опит на цяла световна цивилизация пред ... |
|
"Самовглъбяването и способността на автора да навлиза и в най-сложните аспекти на човешкия живот е една от характерните черти на поетичното творчество на Тодор Билчев , но те особено силно се усещат в четвъртата част на настоящата стихосбирка. Авторът, опитвайки се да си обясни житейските пътеки, дава на читателя и своя отговор на многобройните въпроси на ежедневието, но и на една от фундаменталните философски категории - за смисъла на съществуването. Разглеждайки живота като една илюзия, която сме принудени да приемем за реалност, ние не спираме да се взираме в просторите на необятието, търсейки себе си навсякъде. ... |
|
"Тъгата е майка на всичките наши възкръсвания. За тях ни разказва Любел Дякоf в новата си втора поетична книга, наречена "Ембрион на тъгата". От утробата до гроба, през всичките ни тъмни кътчета и мимолетните проблясъци на светлите ни прозрения, до спасителната ръка... или до желания край на пътя. Болката, любовта, пропадането, смъртта се срещат в една-единствена точка. В човека. В теб! А тъгата... Оставаме завинаги ембрион в нейната студена утроба и, рано или късно, винаги се връщаме към нея. Оцелели и мъдри и най-сетне готови да се родим." Ива Спиридонова , редактор Животът ми За едни е убежище ... |
|
"Български сонети. Избрано" е първата антология на българския сонет. Повече от 130-годишната му история е представена изключително изчерпателно - включени са 99 автори с над 360 стихотворения. Двутомникът съдържа както произведения на класиците Иван Вазов , Константин Величков, Пенчо Славейков , великолепни образци на символистите Теодор Траянов , Николай Лилиев , Димчо Дебелянов , така и стихове от началото на XXI век, някои от които се публикуват за първи път. Изданието е съпроводено с оригинални златни винетки и представлява истински шедьовър за ценителите не само на хубавата, но и на изящната книга. ... |
|
"Непримиримостта, изгарящата воля на лирическия герой на Въглемир Тъжин, тоест Искрен Веселинов, на моменти има богоборчески характер. Той знае, че може да счупи "стъклото на страха", да открие "края на кръга", където достигналите съвършена пълнота се превръщат в "мъдри синове на есента". Любовното опиянение се трансформира от неудържим копнеж в стоическо страдание. Той усеща, че нощта превръща преплетените тела на влюбените във водопади, чиито безмълвен грохот на страстта оглушава всичко, но е убеден, че по-значима е братската любов на сродните души, любовта към Отечеството и към ... |
|
В "Репортаж от седмото небе" има много светлина и лекота от осъзнаването на красотата на живота. Текстовете носят усещане за виталност, свобода и усмивка. Те са радост от преживяното, настоящото и идващото, урок по споделено дишане. Така се пише, когато си успял да излезеш извън себе си, да се издигнеш над житейската суета и да видиш смисъла на съществуването. За да можеш да погледнеш от високото на небето, трябва да имаш честни и чисти очи. Детски. И едновременно с това да си натрупал толкова мъдрост, че да успееш да я сведеш до простичкото човешко обичане. И безкрайна доброта, с която да поискаш обичта да се ... |
|
"Литературата не е нещо друго спрямо мисленето. Тя мисли, но като наслагва и редува различни форми на показване- представяне. В редица случаи това е нейното предимство пред по-прякото редово, научно и философско изразяване. Оттук и моето уважение и към литературата, но и към редовото всекидневно говорене-казване. От тези две уважения следва и особената умерена реч в тази книга, която нарекох условно диатрибна. Умерено разгледах и основния предмет на разказа, като се ограничих до неговите две проявления - на сюжетен разказ и повествование. На другите му проявления не обърнах внимание поради т.нар. диатрибна реч, която ... |
|
Колекция Събрано от Таня Николова включва 5 книги - 4 с лирика и роман в стихове. Книги от колекция Събрано: Толкоз. Лирика (42 стр., ISBN 9786197425123, 2020 г.); Магарешки песни. Лирика (42 стр., ISBN 9786197425154, 2020 г.); Еквилибриум. Лирика (88 стр., ISBN 9786197425116, 2020 г.); Калейдоскоп. Гротески (80 стр., ISBN 9786197425031, 2020 г.); Морз. Роман в стихове (132 стр., ISBN 9786197425130, 2020 г.). ... |
|
Жени Костадинова е журналист, писател, основател на арт-къща с музей "Куклите". Автор е на седем документални книги за пророчицата Ванга , преведени на няколко езика, и на стихосбирките "Съчки за огън", "17 цвята любов", "Жените... в мен. Стихове в кутия", "Сладко от смокини". "И на щастието плащаме данък! Колкото по-голямо, толкова по-висок. Животът неизменно ни облага, щом помислим, че целунал ни е Бог." Жени Костадинова ... |
|
Сборникът може да се чете като антология с 51 стихотворения, коментирани от 51 съвременни български философи, историци, писатели, журналисти, художници, изкуствоведи и литературоведи. Но може да се чете и като сборник с 51 визии за това как се чете стихотворение, всяка от които има стихотворение за илюстрация. Обединява ги на първо място общото историческо време и едва след това - обстоятелството, че стихотворенията са на един и същ поет, навършил 50. ... |
|
За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя махмурлука с чаша бира? За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя на маслината солта вечерна с глътка сутрешна вода? За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя скуката на половия глад с красивата женска досада? ... |