Настоящото издание възпроизвежда циклостилно копие, открито сред вещите на г-жа Н. Г. от София след нейната кончина през 1981 г. на седемдесет и девет годишна възраст. Авторът е неизвестен, но закачливата поема в еротичен дух не е лишена от художествена стойност и е в духа на отдавнашната традиция в българския фолклор. На лявата страна в книгата са поместени сканираните страници от оригинала, много от тях съпроводени с илюстрации. От дясната - набраният текст на същите страници. Предполага се, че зад псевдонима Стар Чичо се крие Елин Пелин . ... |
|
Албена Фурнаджиева е родена в Пловдив. Завършва руска филология, а след това и право. За първи път публикува стихове на 8-годишна възраст. "Рисувам обич" е третата поетична книга на авторката след "Пясъчни рози" (1996 г.) и детската стихосбирка "Немирници" (2010 г.), с която е номинирана за награда "Пловдив" в раздел "Изкуство за деца". "Струва си читателят да се докосне до изтънчената сетивност на лъчезарната Албена Фурнаджиева, защото след финалното стихотворение ще се почувства пречистен и извисен. Поетите може да не управляват света, но без тяхната светла енергия ... |
|
Лора Динкова е родена през 1988 г. в София. Завършва българска филология и магистратура по литература и кино в СУ Св. Климент Охридски. Автор е на поетичната книга Отключено безвремие (2012 г.), която печели награда Южна пролет. През 2013 г. става носител на приза Най-добър млад поет в Международния славянски поетичен конкурс, организиран в Харков, Украйна. Втората ѝ стихосбирка е Осиновени думи (2014 г.), а третата - Диагноза тишина (2018 г.). Носителка е на специалната награда за поезия от Националния литературен конкурс Яна Язова през 2019 г., а през февруари 2021 г. и на наградата от Националния конкурс за ... |
|
"Поемата "Баща на вечността" се роди по един почти мистичен начин. Отдавна разсъждавам върху някои езотерични пейзажи на моя приятел художника Владимир Пенев. Същевременно, когато той прочете първия вариант на поемата не само я хареса, но и предложи нови свои пейзажи, вдъхновени от текста. Така след много разговори стигнахме до идеята да успоредим двадесет и четирите части на поемата с 24 нови пластически видения. Владимир Пенев се интересува не толкова от архитектониката на конкретния пейзаж, макар да е сътворил цели серии от великолепни пейзажи - хълмове, загадъчни морски заливи, лагуни, ниви, угари, ... |
|
"Там, където не сме" - новата поетическа книга от Георги Господинов събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега. Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90 -те "Лапидариум" и "Черешата на един народ", след "Писма до Гаустин" (2003) и общото им издание в антологията "Балади и разпади" (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното - можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му. В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на " ... |
|
"Мария Костадинова е от хората, които изразяват себе си чрез думите, без да ги навират в лицето на читателя. Тя пише само това, което е минало през сърцето ѝ - разпознаваме го по типичните за поезията ѝ сърдечни затишия, изразени чрез характерните многоточия. Излезлите от сърцето думи неизбежно дърпат тънките сърдечни струни на всеки един, който реши да разлисти книгата ѝ. Може би точно такава е съвременната поезия - тиха, ненатрапваща се, оставяща своя отпечатък." Маргарита Петкова ... |
|
"С теб се познаваме от години, минахме през сезоните на детството, младостта, зрялата възраст и сме на прага на мъдростта. Срещнахме се по пътя и аз си взех нещичко от тебе - думичка, смях, усещане за съдбовност, обич, приятелство, размах и увереност, че не е било случайно. Новата ми книга е в ръцете ти. Ето, връщам ти това, което си взех - стих, в който ще откриеш себе си. Не съм се щадила, претворих всичко, което ме развълнува, което преживях, което ме засипа в едни особени сезони - любов, среща, раждане, смърт... война... Сезони, които ме водеха по безлунните пътеки, където търсех себе си и... теб!" ... |
|
Аненски е един от най-значимите руски поети на ХХ столетие. Той е изтъкнат педагог и филолог-класик, създател на поразителна културфилософска проза, оригинален драматург и превъзходен преводач. И във всичко е поет! Ще се възползваме от думите на Пастернак и ще го наречем "широко разпръснала се участ". Всичко се стреми към един образ-символ. За много дълги години лириката на Аненски е била обречена на - ако използваме една от любимите му думи - "забвение". Недоумяващо-снизходителните оценки на съвременниците и потомците (имало е и редки изключения от друг порядък), са потвърждавали горестните думи на ... |
|
Защото в смъртта няма спомен за теб. ... "Отплавала ли съм или откарана На врязания като мълния в морето остров Един математик сразен от Бога Казвал, че всички вече сме на кораба Преди да сме решили да отплаваме Пътувам нощем понякога сама Понякога с напълно непознати Очите ни сини, косите ни черни в нощта Бащите изгубили са паметта си На сутринта посрещат ни след лабиринта На сънищата и водите Войници с медни шлемове маски Като лъщящите лица на мравки." Владимир Сабоурин "Вие сте класически човек и Ви измъчва животът в епоха на залез и художествен упадък. Днешната поезия, дори когато Ви харесва, ... |
|
Ивайло Милев Костов е роден на 13.04.1976 г. в София. След завършване на средното си образование следва Актьорско майсторство в класа на професор Елена Баева, както и логопедия, и журналистика в СУ Св. Климент Охридски. Израснал е в семейство на юристка и художник, от които наследява любовта си към книгите и изкуствата. Пише от 18 годишна възраст и досега са издадени стихосбирките му Под звездите озарен (2004), Целувката (2012), Изворът на любовта (2016), Целувките ще бъдат две (2017), Животът ми е нежна болка (2020), И някъде расте небето (2022) и Време е да те целуна (2023)."Слушам звука на реката, и ... |
|
Заветът на баща ми Преди да си отидеш във последната утроба, тоест - в гроба, ти каза:"Пиши от името на шапката!"Коя? На циганина, бъркащ в боклукчийска кофа? На президентската глава? На шеф на мафия? Или на овчар калпака? Но докато аз си отговоря, ти умря. А шапката май беше на ковчега похлупака. А! Някой някъде заплака... И звуците потънаха във мрака... Петър Дамянов (1968 - 2009) ... |
|
Повече от шест десетилетия - от излизането на първата му книга през 1938 г., и възрастни, и деца се радват на огромната дарба на този изумителен талант. Поет, драматург, сценарист, преводач, сладкодумен разказвач на детски приключения, автор на куклени пиеси, пътеписи, поеми - вече няколко поколения се възпитаваха и израснаха с онова, което сътвори и сътворява мъдрото му перо. В него е и "В меката есен" - едно от най-значителните произведения в жанра през последния половин век в българската литература. Добрите писма Толкова радост извика писмото с добри новини! Гледам клеймото на плика и пътя му смятам във ... |