"Когато на дедите ми гласът духа ми с радост призове на път и той над буен вятър полети или в мъгли под стръмни висоти, дано не види никъде гранит за знак, че моят прах е там зарит. И нека епитафия за мен да бъде мойто име него ден. Не ме ли то прослави по света, то друга слава никаква не ща. Умра ли, зарад него между вас ще съм забравен или помнен аз." Джордж Гордън Байрон ... |
|
"Догонване на света" е новата книга на големия български писател сатирик Марко Ганчев . Авторът за пореден път ни доказва остроумието си в редица басни, епиграми, стихове и дори в поема. Тази книга искрено ще ви разсмее и дълго ще я помните, защото думите в нея са написани изпод перото на автор, чието въображение няма предел. Майсторът на сатирата, талантливият поет, писател и общественик ни подарява множество стихове, наситени с изключителен заряд и оставащи отпечатък дълбоко в съзнанието ни. ... |
|
"Яна Вълчева е море. Море с много вълни, които бързо обличат тялото с пяна и точно толкова бързо го оставят само под слънцето. Защото морето обича по единствен начин: бурно. Когато любовта не носи отговори и не дава криле, то не би следвало да бъде наричана с това име. Тогава тя си тръгва заедно с водата, заедно с кислорода и живота, който носи в себе си. Превръща се в безгласна шир и потъва някъде, където единствено може да бъде видяна с очите на птиците. В огледалото от море. Яна разказва и за цвета на морето, и за света под крилете на птиците, и за изкуството на обичането. По този начин разкрива пазените си тайни. ... |
|
Ивета Данаилова е родена на 27 декември 1974 г. в Сливен. Завършила е гимназията с преподаване на западни езици "Захарий Стоянов" и факултета по журналистика на СУ "Св. Климент Охридски". Нейни творби са публикувани в различни вестници и списания, излъчвани са по радиото и телевизията. Носител е на награди от национални и международни конкурси. Издала е стихосбирките "Родена от звезда" (1991) "Кралици на слънцето" (1994), "Точка на пречупване" (2001), "Хроники от къмпинга" (2006) и "Почивният дена на ветропоказателите" (2011). Превеждала е шотландски и ... |
|
Книгата "Дъхът на твоето очакване" съдържа поезия от Тильо Тилев. ... |
|
Във безкрайния Космос тук сме си у дома: на прекрасната, синя, животворна Земя. От първите микроскопични форми на живот, през динозаврите, до появата на хората и изграждането на човешката цивилизация, Живот. История на Земята в стихове на Ели Улард разказва на достъпен за децата език най-важното от историята на нашата планета. В рими, брилянтно адаптирани на български от поетесата Мария Донева , тази вдъхновяваща книга ще плени както малчуганите, така и техните родители. Пълна с красиви илюстрации от Дориен Брауърс, с много факти за еволюцията на живота, за геологичната история на планетата, както и за проблемите, пред ... |
|
"Читателите, които се интересуват от поезия, знаят името на Стефка Петкова. Сигурна съм, че търсят стиховете ѝ в социалната мрежа и ще се радват да прочетат и втората ѝ поетична книга. Очакванията им ще бъдат възнаградени. Стефка Петкова умее да привлича вниманието със самобитната си поезия, познавайки добре законите на поетическия изказ. Тя владее не само класическата форма, при това я владее безотказно, но и така модерният бял стих при нея свети, подчинен на умението ѝ да подрежда думите така, че да се обичат една друга и да завладеят сърцето, не само очите. Авторката знае наизуст правата на ... |
|
"Първата дума от тази стихосбирка е "стаята". Последната е "обичам". Онова, което се случва между тях, може да се опише като изпадане от пространството, времето и логиката. То е шарено като в болезнен сън с треска и висока температура. То е кротко и буйно, като най-накрая изкрещяни дълго стаявани истини. Като да се въплътиш в картина и да се оставиш цветовете да те лашкат, където си поискат, а ти да се възхищаваш на въображението им. Музика има в тези стихове. Психеделичен рок, с малко Вагнер и нещо на флейта. Тишина със звън на дърпащи се плюшени завеси и надникнало слънце в отдавна неотваряна ... |
|
Стихосбирката е поетичен диалог между нея и него, в който любовта е вечна или е невъзможна, светът угасва, ако не го запалим заедно, а сезоните са просто различните вкусове на обичта."Тя: Кратко обяснение в любов: с теб е вечно лято. -- Той: Кратко обяснение в любов: с теб душата ми расте. --- Ялова или развратна, робиня или вещица, безправна или феминистка, непоносимо тиха или непоносимо шумна. И до днес горят жени на клада. Само че кожата остава цяла." Ралица Генчева ... |
|
Албена Тодорова е родена в несъществуващия вече СССР и е трето поколение емигрант по майчина линия. В момента работи като финансист в Лондон. "Единайсетте сестри на юли" е третата ѝ стихосбирка."От тези стихотворения на човек наистина му се доживява - казва си, че щом някой може да пише така, значи може би има смисъл." Стефани Калчева "Единайсетте сестри на юли" е дар от обич и внимание към заобикалящите ни всякаквости на ежедневието." Галина Николова ... |
|
"Осмият цвят на бялото" е естествено продължение на поетичните книги "Опаковани различия" и "Зеленика" като екзистенциална философия и на нейното естетическо поетично изобразяване. Авторът умело ни води от спомена към въобразеното; събира в една органична цялост далечното и близкото; рисува образи на предела на сетивното и от там - в безпределното; открива космоса в себе си и над себе си; ярко разграничава всичкото от единственото; търси различията между правилното и истината, между преходното и вечното. Тази книга, както и предишните две, са насочени към четящата поезия публика, без ... |
|
Без надежда Загубил всякаква надежда погубвайки се в самота, списвайки глава навеждам, проклинам своята съдба. Препускайки с ветровете, търсейки да видя брод, с последното парче надежда търся своята любов. Изчезнала е тъй далеко, изгубена в далечен свят, затрупана от снеговете, нейде в непрогледен мрак. От нея спомена остана - огледало на това, което нявга беше тука, а сега е празнота. Но аз вървя и я преследвам сред необятните поля, където само чрез надежда възможно е да прелетя. Не зная аз къде отивам, не знам, но знам едно, от нея даже да умирам, се напреде ще вървя. Но време вече не остана, като птица отлетя, ... |