Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |
|
|
Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
|
|
Трети том от поредицата "Български хроники" обхваща периода 1878 - 1943 г. ... „Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на – само на крачка пред нас, само век е минал... Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е ... |
|
|
Стихотворения ... Самота Откакто платовете за чадъри се кроят и режат за един човек, вали самота наместо дъжд и натежава тъгата по градските улици през нощта от самотата на въртящото се зрънце нахут вътре в свирката на нощния пазач ...и си мисля, как бих се радвал, ако в гроба ми пропълзи змия и се настани за зимен сън сред костите на гръдния ми кош ... |
|
|
Пътят на един учител през два века от Враца до Видин. Владимир Т. Иванов в ръкописната Житейска хроника повече от две десетилетия (1915 - 1927 г.) върху 176 страници систематизира наблюденията си от десет села, пет околии и три окръга в Северозападна България, правени в течение на почти 65 години: учители, училища и учебно дело, селищен живот и общински управления, политически борби и изстъпления на властите в селата, войни, приятелства и разочарования, поетически и журналистически опити (публикува в 17 издания в София, Враца и Видин) - един задълбочен, всеобхватен и критичен поглед върху българския живот в края на XIX и ... |
|
|
Без болка е едновременно книга за човешкото здраве и книга за личностно израстване - за това как човек може да вземе живота си в ръце и с прости стъпки да подобри състоянието си, като със собствени сили победи едно от най-големите предизвикателства пред себе си. Хроничната болка е един от най-разпространените проблеми пред хората днес. Съвременният начин на живот не дава възможност на тялото да функционира по естествения за него начин. Седенето по цял ден, изкривяването на стойката, отслабването на мускулите, които не се използват ежедневно, предизвикват постепенни изменения в мускулно-скелетната система, които водят до ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... След "Употребата на света" (2004) българският читател има възможността да се докосне до още едно от произведенията на издавания в цял свят швейцарец Никола Бувие (1929-1998), "пътешественик от рядка порода", провъзгласен за предводител на цяло поколение писатели пътешественици. Запитан "Можеш ли да разбереш Япония, без да си роден там?", Бувие отговаря кратко и без колебание: "Несъмнено. Въпрос на ангажираност и съпричастност." Навярно затова той съумява да поднесе безценни мисли, мигове, прозрения, сякаш рони бисери. И до нас достига мъдростта на дзен, ... |
|
|
Дати, събития и личности до средата на XX век. ... Всеки град има свое минало. През вековете в неговото битие се вплитат събития, факти, животоописания и дати, които ходът на времето подрежда завинаги с непроменима последователност. Ден по ден, година по година, век по век. Те градят градския облик, създават традиции, държат будна паметта. В тях пребъдват делата на хората. Те са примери за подражание или поводи за срам. Извор са на мъдрост. Те изтъкват съзидание или бележат упадък. Векуват или опитват да се покрият със забрава. Олицетворение са на исторически принос, на обществена тежест. Те са онази същност, без която ... |
|
|
"Темата за болката и болестта е общо място в белетристиката на Славенка Дракулич . Виждаме го още от първия ѝ роман Холограми на страха (1987) - в него се проследява съдбата на млада жена, която заминава за САЩ за трансплантация на бъбрек, а после през възприятието на собственото ѝ тяло след операцията се отваря главната тема в творчеството на авторката - тялото, болестта, травмата, с неотменно втъкан автобиографизъм. След отново женския роман Мраморна кожа (1989) се появява Божествен глад (1995), в който темата за телесността е обострена до канибализъм. После читателят се среща с Все едно ме няма (1999) ... |
|
|
"Длъжен съм да не мълча, когато мога да говоря. Дори да бъда обвинен в егоистични подбуди в публикуването на следващите редове, такъв укор няма как да ме рани. За мен е по-важно да не съм враг на съвестта си. Не и днес, не и в момент като настоящия. Затова реших да пиша." Явор Костов Явор Костов е сътрудник и автор на статии в електронното издание "Свобода за всеки". Той е поет ("Където се пресичат времето и вечността" - 1999 г.) и писател (сборници с разкази "Някой пред вратата" - 2005 г. и "Поетът или поредната сексистка свиня" - 2012 г.), който със своеобразния си ... |
|
|
Ключова творба, чието разтърсващо въздействие е сравнимо с това на „По пътя” на Джак Керуак - „библията” на самия Дилън... Смразяващи кръвта метафори изникват една след друга: полунощ, убийства, огън. Четенето на тази книга е равносилно на това да влезеш под кожата на поета, на поета на нашето време. Кайл Смит, „Пийпъл“ Хроники... истинска наслада. Не става дума за типичната автобиография, проследяваща един живот от начало до край, а за едно ярко, очарователно и невероятно откровено четиво. Дилън изземва собствената си история от ръцете на биографите си... Хиляда професори, събрани накуп, не носят в себе си толкова ... |
|
|
Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
